Сплотен от конюнктурния натиск за преждевременно прекратяване на мандата му, Висшият съдебен съвет (ВСС) нанесе контраудар, като предприе конкретни мерки по отношение на външното финансиране на магистратите. До 10 март комисиите на съвета по конфликт на интереси и по професионална етика ще излязат със становище за влиянието на паричните потоци от чужбина върху независимостта на съдебната власт. Мярката беше одобрена по предложение на бившата представляваща ВСС Соня Найденова и колегите й Юлия Ковачева, Галина Карагьозова и Калин Калпакчиев.
Въпросите, по които двете комисии трябва да изготвят позиция, са за правото на магистратите да участват в дебати по националната съдебна политика и в обществения живот, както и за външното финансиране (не от държавния бюджет) на магистрати, на магистратски организации и на органи на съдебната власт. Досега проблемът беше повдиган неформално в съвета, основно от председателя на етичната му комисия Ясен Тодоров. Той посочи мнокократно грантовите преводи на Фондация "Америка за България", застъпвайки тезата за наличието на единен център, който умишлено клати държавата. На практика Тодоров имаше предвид най-вече съгласуваните действия между Съюза на съдиите в България, председателя на върховния касационен съд Лозан Панов и финансираните от фондацията медии.
Тодоров предложи да бъде търсено мнението и на магистратската общност, допускайки резултатът от допитването да бъде ползван за промените в Закона за съдебната власт. Факт е обаче, че отделни съдебни структури и кадри, включително ВСС, ползват от години външно финансиране, като в повечето случаи парите потъват в нечии джобове без реален резултат. Така е например с прословутия Финансов механизъм за европейско икономическо пространство (т.нар. Норвежки финансов механизъм), по който съветът получава пари повече от петилетка. Това поражда съпротива срещу предложените мерки, като ВСС ще се ограничи вероятно с размахването на пръст в посока на "грантаджиите".
За това говори и позицията на Галина Карагьозова, която прочете част от доклада на Еврокомисията на тази тема. В него се казва, че комисията ще продължи да подкрепя усилията на България за постигане на целите на мониторинга по линия на европейските структурни и инвестиционни фондове. Освен това през 2015 г. е създаден и нов инструмент – Служба за подкрепа на структурните реформи, чиято задача е да предоставя техническа помощ в усилията за реформа на държавите членки на Европейския съюз в широк спектър от области. Помощ в някаква форма оказват и държави членки и международни организации, често чрез съвместни действия с "българското гражданско общество". Комисията приветства и факта, че страната "е изразила интереса си да разчита и занапред на техническа помощ, както заявил българският министър-председател, и насърчава България да използва в максимална степен всички предоставени възможности".
Проблемът с целевото финансиране на (не)правителствения сектор има и друга страна – предложеният миналата година от правосъдното министерство скандален проект за промени в Закона за юридическите лица с нестопанска цел, изготвен под ръководството на Христо Иванов. Наред с облекчаването на процедурата по регистрация, която да премине от съда към Агенцията по вписванията, той предвиждаше абсолютно недопустимо приобщаване на т. нар. неправителствен сектор в харченето на бюджетни средства. Проектът беше оправдан с приетите при друг (не)правителствен министър – Диана Ковачева (от тази седмица вече заместник-омбудсман).
Проектът, който засега е блокиран, предвижда дописването на закона с цяла нова глава, озаглавена "Партньорство между държавата и юридическите лица с нестопанска цел". За да се осъществи въпросното сътрудничество между държавата и неправителствения сектор, се предлага създаването на Съвет за развитие на гражданското общество към Министерския съвет като консултативен орган с равен брой представители на държавата и на гражданските организации. Съветът ще има широки правомощия – основната му цел ще е да се грижи за държавното финансиране на онези, които го излъчват, а парите идват единствено от данъкоплатеца.
Преливането на бюджетните средства в (не)правителствените джобове пък ще става през фонд, който ще е юридическо лице, ще има управителен съвет, изпълнителен директор и полагащата му се администрация. Ресурсното осигуряване на фонда ще е от неговите приходи и имущество, които ще дойдат, разбира се, пак от бюджета, "освен ако волята на дарител или закон предвиждат друго". Такъв закон няма. Трудно е за вярване и че дарителите няма да наливат пари в структура, която не са сигурни, че ще контролират. Черешката на тортата в проекта е наред с държавната субсидия и от евентуалните дарения фондът да се пълни с 20% от приходите от конфискацията на престъпно имущество. При това авторите на това нагло безумие бяха записали, че не е необходимо дори да се чака осребряването на това имущество. Тоест на НПО-тата ще се дават пари предварително, без да е ясно кога и дали държавата ще ги покрие с бъдещи продажби. За капак проектът, в който става въпрос за пари, за пари и пак за пари… нямаше финансова обосновка.