Огледалото на Брюксел – криво и счупено

Европейска комисия

Пропуски, компромиси, непоследователни решения, непукизъм – така изглежда най-неубедителният доклад на Европейската комисия за България по Механизма за сътрудничество и проверка. В центъра на критиката този път е поставен начинът, по който Висшият съдебен съвет (ВСС) управлява съдебната власт, но фокусирането върху него е за сметка на съда, прокуратурата и качеството на правораздаването. Спестяването на истината за безобразията в разследването и в съдебните процеси е направо смайващо на фона на лавината от поръчкови и провалени знакови дела през миналата година. Общото впечатление е за небивало двуличие от страна на Брюксел, балансиращо между интересите на управляващите и финансираните отвън съдебни протестъри.

Веднага след баналната констатация, че функционирането на ВСС е от изключителна важност – тъй като той представлява съдебната власт пред обществото и има централна роля в оформянето на обществените нагласи към нея като цяло, е дадено място на познатата до болка фактология. В центъра, разбира се, е въпросът за разделянето на съвета на две колегии. Но поставената в центъра на конституционната мантра е разколебана с добавката, че не съществува универсален авторитетен модел за състава на съдебните съвети. И понеже Брюксел поначало не й вярва, привежда в нейна полза желанията на магистратските общности и нуждата от неутрализиране на политическите назначения през парламентарната квота.

Показателно за тона на доклада е почти ласкавото отношение към т. нар. исторически компромис по промените в конституцията. Бегло се отбелязва, че измененията съдържат значителни промени в сравнение с първоначално предложените, но следва заключението, че крайният резултат представлява важна стъпка към реформа на ВСС. След което с лекота се преминава към следващата стъпка – съответните промени в Закона за съдебната власт.

Междувременно са направени няколко четки на председателя на ВКС Лозан Панов, който "се изказва открито в подкрепа на реформите и видимо се ползва с уважение сред магистратите". Фактът, че Панов беше избран от същия ВСС, въпреки всеобщото недоумение на магистратската общност, е подминат. Признато е все пак, че същият ВСС смени ръководството на Софийския градски съд, което се оттеглило вследствие на развихрилите се скандали. Съветът обаче отначало показал нежелание да реагира, а дисциплинарни действия били предприети чак след като министърът на правосъдието се заел с някои от случаите. Обстоятелството, че от хората от състава на старото ръководство се търси отговорност само от Владимира Янева, а сивият му кардинал Богдана Желявска остава титуляр в задграничните командировки по съдебна линия, също е пропуснато.

Като пример е посочен и неосъщественият избор на Нели Куцкова за председател на Софийския апелативен съд, в резултат на което постът остава вакантен вече близо две години. Припомнено е, че тя е получила изричната подкрепа на повечето съдии в този съд. Но незнайно защо са пропуснати редица негови актове, будещи недоумение относно прилаганите от отделните инстанции правосъдни критерии. Вместо това докладът се плъзга отново по повърхността, изтъквайки като някакво постижение оставката на правосъдния министър Христо Иванов, изказванията на председателя на Върховния касационен съд Лозан Панов и протеста от страна на Съюза на съдиите в България.

В един момент кашата в защита на фаворитите и нежеланието да се признае пълната несъстоятелност на приказките за съдебна реформа става пълна. Отпадането на тайното гласуване по кадровите въпроси във ВСС и въведеното правило членовете от парламентарната квота да се избират с мнозинство от 2/3 е сложено редом с подкрепата на съдийския съюз за Панов, с отказа на съвета да започне дисциплинарно производство срещу него и с "няколко други скорошни решения на ВСС, които Съюзът на съдиите счита за проблемни". Във връзка със сериозните твърдения за корупция и търговия с влияние в съдебната система действия били предприемани само след вътрешен и външен натиск, като органите били неспособни или нямали желание да започнат разследвания по своя инициатива.

С това критичният тон практически се изчерпва, следва ведро изброяване на предстоящите задачи. Изборът на новите съдебни инспектори бил организиран "по по-прозрачен начин" и щял да е от особено значение с оглед по-сериозната функция на инспектората в бъдеще. По отношение на промените в Наказателния и Наказателнопроцесуалния кодекси узнаваме с изненада, че правителството поставило "началото на нов процес на размисъл за по-широкообхватна реформа на наказателната политика". Но пък и "междувременно българските власти признаха необходимостта от по-бързо придвижване на ограничен набор от целенасочени изменения, по-специално с оглед отстраняване на проблемите, водещи до забавяне на наказателните производства и улесняване на наказателното преследване на корупционните престъпления".

Някои изменения, насочени към отстраняването на ключови слабости, вече били приети, но предстояло ефектът от тях да бъде проверен в практиката. Новосъздаденият Съвет по прилагане на стратегията за реформа в съдебната система пък следвало да бъде подходящ форум за осъществяване на напредък по тази и в други инициативи, а работата по този въпрос продължавала под ръководството на Министерството на правосъдието. Въобще през 2015 г. "България предприела някои важни стъпки, за да върне реформата на дневен ред след период, през който политическата нестабилност явно препятстваше напредъка". Неотдавнашното убийство на бизнесмен (всъщност – няколко) е споменато единствено във връзка с острата реакция в отворено писмо от Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България.

И, както винаги, постигането на "конретен и осезаем напредък" щяло да бъде основното предизвикателство през новата година. Предприети били редица инициативи, "като при някои от тях се наблюдава известен конкретен напредък". Други инициативи се натъкнали на пречки – поразително мекият тон в случая е за отхвърления с огромно мнозинство антикорупционен закон "Кунева". Вместо да направят от това полагащия се извод за пълната липса на политическа воля в тази насока, еврокомисарите финтират с обявеното от правителството намерение да внесе повторно предложението в изменен вариант. Изказаните публично в подкрепа на реформата мнения на съдии са окачествени като "обнадеждаващи" и "здравословен знак за навлизането на нова култура на по-голяма увереност сред българските магистрати". В стил "Вълкът – сит, агнето – цяло" е и заключителното: "Налице са някои конкретни елементи на напредък и в областта на управлението на съдебната власт. Същевременно обаче усилията на българските институции в ключови области от съдебното управление продължават да са нерешителни."

Следва дружеско и насърчително потупване по рамото: "Комисията очаква с нетърпение да продължи да работи в тясно сътрудничество с България за постигане на целите по МСП и приканва България да предприеме действия в няколко области:…" Разнобоят между изложението и препоръките в края на доклада прави обаче особено неприятно впечатление, защото в тях нещата са казани доста по-директно и човек започва да се чуди защо трябва да ги изпълняваме, ако положението у нас е толкова розово. При такъв доклад можем да сме сигурни в две неща. Първото е, че недоволни от него практически няма да има. Второто – че за реформа и дума не може да става.

 

 

Някъде към края на доклада авторите се сещат, че "основният определящ фактор за качеството и ефикасността на съдебната система трябва да бъде степента, в която правосъдието се осигурява от тази система като едно цяло – дали гражданите могат да разчитат на правосъдната система, за да получат справедливо обезщетение, дали извършителите на престъпления се преследват ефективно и дали правосъдието се раздава и се счита, че се раздава в съответствие със закона". Опасения във връзка с това били изтъкнати тази година, когато Европейският съд по правата на човека отбеляза, че "вече в над 45 свои решения срещу България е установил, че българските власти не са изпълнили задължението си за провеждане на ефективно разследване". И смята, "че тези повтарящи се недостатъци разкриват съществуването на системен проблем". Тук брюкселските анализатори стигат до дълбокомисления извод, че "макар това очевидно да е въпрос, който засяга правоприлагането като цяло, ясно е че проблемите се коренят в прокуратурата и съдебната система". Но вместо да наблегнат на този аспект, те бързат да изразят загриженост за високата натовареност на магистратите, която ги излагала на риск от дисциплинарни мерки, ако не съумеят да се справят с поставените срокове.

 

Разпознаването в доклада на скандала "Яневагейт", разкрил безогледните зависимости между представители на различните власти, е почти невъзможно. В предишните години полемиката се въртяла около въпроси като непрозрачните процедури за назначаване в съдебната система, непоследователните практики при дисциплинарните производства и липсата на последващи действия във връзка с опасенията за възможно манипулиране на случайното разпределение на делата в съдилищата. Към това сега се добавила "и щекотливата тема за оказването на политическо влияние върху ВСС". Във връзка с "предполагаемия запис на разговор между две от основните лица, замесени в нередностите, установени в Софийски градски съд", са спестени обаче основните герои в него – членове на ВСС, главният прокурор, депутатът Делян Пеевски, премиерът Бойко Борисов, бизнесмени от свързван с него приятелски кръг. Тук Еврокомисията се е задоволила с констатацията, че след многократни призиви ВСС и прокуратурата са обявили началото на разследвания във връзка със съдържанието на записите. А очевадните намерения тези разследвания да потулят истината не са забелязани.

 

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Трябва ли да се въведе таван на надценките на основните хранителни продукти?

Подкаст