От лаф на лаф – и в затвора?!

Радан Кънев

Разцеплението в Реформаторския блок на темата за съдебната реформа става все по-досадно. След като подминаха безучастно "историческия компромис" и преглътнаха безропотно отхвърлянето на антикорупционния им закон, Меглена Кунева и партньорите й взеха да вадят конюнктурни и безнадеждни законопроекти. Есемес-скандалът около горещата връзка между премиера и Висшия съдебен съвет даде повод на заместника на Кунева Найден Зеленогорски да извади отново проекта за криминализиране на разговорите между политици и магистрати и той го "пришпори". Признавайки, че внесените предизборно през лятото на миналата година предложения за допълване на Наказателния кодекс са оттеглени заради негативната реакция срещу тях. 

Пред медиите той се обяви за твърди правила на комуникация между политици и магистрати, каквито имало в нормалните държави. "Малка" подробност е обаче дали тези правила са уредени като престъпни състави, или са повод за търсене на етична и дисциплинарна отговорност в случаите, в които не е осъществено друго престъпление. Вместо да конкретизира правната страна на въпроса, Зеленогорски наблегна на ширпотребата – ресторантските разговори между представители на властите са недопустими, ако кметът и съдията "седнат да си пият питието заедно и да решават делото на нечий брат". Но нямало проблем "кметът да се срещне с прокурора в залата на съда, а за срещата да е информирана обществеността и да се обяви темата публично – например условията за работа на базата на прокуратурата в този град". 

Предложение е очевидно част от играта около подписването на прословутия коалиционен анекс между реформаторите и ГЕРБ. Зеленогорски опита да тропне по масата още миналата седмица с предупреждението, че "ако нещата заскърцат по отношение на съдебната реформа, по отношение на антикорупционното законодателство, на електронното гласуване и промени в изборното законодателство, очевидно е, че имаме голям проблем". Той припомни, че блокът ще настоява "на третия месец да се погледне какъв е напредъкът по отношение на съдебната реформа и по отношение на привеждане на Закона за съдебната власт в съответствие с промените в конституцията”. Изрече дори закана лично да предложи мнозинството да напусне, ако на шестия месец няма "значителен напредък по отношение на тези изключително важни неща". Това не бивало да звучи като ултиматум, но хората правораздавали по улиците и "нещо трябва да бъде поправено, защото куца".

За куцане – куца, и то не нещо отделно, а всичко. Въпросът е дали Кунева и компания държат повече на съдебната реформа, отколкото да участват в управлението като патерица на ГЕРБ. Законопроектът за криминализиране на разговорите "на бели покривки" беше внесен в последния работен ден на Народното събрание преди лятната ваканция, без даже да е споменат в острия дебат по съдебната реформа, воден в предишните месеци. Това прозвуча и като контраудар срещу отхвърлянето на антикорупционния закон "Кунева", с който завърши парламентарният сезон. При това сензационният ефект беше в три направления и всяко от тях съдържаше неприемливи постановки.

Първата група предложения беше свързана с изборната търговия и предвиждаше шокиращо завишаване на наказанията за купуване и продаване на гласове. Както и прецизиране на поощрителните норми. Второто направление беше по парещия от години въпрос за декриминализиране на провокацията към подкуп. Предложеното беше провокиращият да не носи наказателна отговорност, а наказанията за провокирания по основните състави да бъдат редуцирани наполовина. Бонусът беше обяснен със странния довод, че всеки може да бъде изкушен с лекота, което би трябвало да е по-скоро утежняващо обстоятелство.

Третото направление в законопроекта на Реформаторите предвиждаше инкриминиране на нерегламентираните контакти между представители на изпълнителната власт и на съдебната власт, както и на независимите регулаторни органи. Аргументът беше, че  в последните две десетилетия тези контакти уронват престижа на властите и на държавните институции, подкопават общественото доверие към тях, към законността и създават съмнения за корупция и ерозия на държавността. Изрично е посочено, че "за пълнота"  сред наказателно отговорните за такива разговори лица се включват и членовете на политическите кабинети. 

Революционният за наказателното ни право текст предвиждаше наказание "лишаване от свобода" от две до пет години, глоба от 10 хил. до 50 хил. лв., както и лишаване от правото да се заема определена държавна или обществена длъжност или да се упражнява определена професия или дейност. Наказуемото деяние е описано като "провеждане на непубличен разговор или непублична пряка или опосредена комуникация" между представители на следните три групи – длъжностни лица от състава на централните или териториалните органи на изпълнителната власт, включително и от състава на политическите кабинети; съдии, прокурори или следователи; ръководители или членове на независими регулаторни органи. Наказуема в случая е само комуникацията, а ако по време на реализирането й е осъществен и съставът на друго престъпление, за него се носи отделно наказателна отговорност.

Предложени бяха и легални понятия за термините "публичен разговор" и "публична комуникация". Публичният разговор е описан като "всяка устна комуникация между двама души, осъществена между тях в присъствието на още трима души". Както и "всяка устна комуникация между двама души, осъществена между тях чрез електронна съобщителна услуга или чрез услуги на информационното общество, които не се състоят изцяло или предимно от пренос на сигнали чрез електронни съобщителни мрежи, в присъствието на поне още трима души при един от двамата души, осъществяващи комуникацията". Дефиниран е и непубличният разговор – всеки разговор, който не е публичен!

Непубличната пряка или опосредена комуникация пък е "всяка писмена комуникация, която не е деловодно изведена служебна комуникация, както и всяко електронно изявление, електронен документ или електронно съобщение, включително и чрез услуги на информационното общество, които  не са извършени чрез усъвършенстван или квалифициран електронен подпис или електронна препоръчана поща по реда на Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни транзакции на вътрешния пазар.

 

 

Освен че предизвика бурен гняв в магистратските среди, идеята за криминализиране на разговорите породи куп въпроси около прилагането на тези норми. Не стана ясно например защо те ще се прилагат само за две от трите власти. Особено при положение, че основното занимание на депутатите е да посредничат в корупционни сделки. Същият въпрос може да бъде зададен и по отношение на неправителствения сектор, където печелившите са по правило обвързани с властта – у нас или в чужбина. Възможните хипотези за комуникации между описаните категории лица в присъствието на свидетели пък породиха лавина от сарказъм заради колизията между служебни и извънслужебни отношения и форми на общуване. А най-близо до ума е контрааргументът, че всяка корупционна комуникация може да бъде осъществена и чрез посредници.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Осезаема ли е разликата в битовите сметки спрямо миналогодишните ви разходи?

Подкаст