Политически димки с ВСС

Цветан Цветанов

Гнусна димка, долнопробен популизъм, евтин цирк със селски атракциони – това всъщност са едни от най-често срещаните определения за нелепия театър, който ни разиграха управляващите с напъна за "саморазпускане" на Висшия съдебен съвет.

Това настояване, а след него и и купищата декларации, становища и позиции, които потекоха, очевидно имаха за цел да замажат точно отговорността на политиците за неслучилата се реформа в съдебната власт, а и за поредната порция шамари от Брюксел.

Но този театър изигра роля и само за ден да се случи немислимото: двата враждуващи лагера във ВСС се обединиха и запяха в един глас – както никога преди. Магистрати от цялата страна наскачаха в защита точно на този толкова компрометиран състав на ВСС. Дори двамата извечни опоненти – съдия Нели Куцкова и "етичният" Ясен Тодоров, най-сетне доживяха да стигнат до едно и също мнение. За капак и тръгналият към разпад Реформаторски блок се позакрепи.

Цялата дандания започна във вторник вечерта (26 януари). Броени часове преди оповестяването на официалния доклад на Еврокомисията, за който вече се знаеше, че България отново ще бъде обект на критики, депутатите от ГЕРБ поискаха оставката на ВСС. Току-що оправданият в последното си дело Цветан Цветанов прочете декларация, с която посочи ВСС като главен виновник за липсата на напредък в реформата. Защото "с междуличностните си конфликти" вече бил изчерпал общественото доверие. А и заради "опити за търгуване с политическо влияние, решаване на корпоративни и икономически интереси и овладяване на съдебните институции от страна на неясни кръгове и властови центрове".

Цветанов посочи и друг основен "грешник" за провала на реформата: бившия правосъден министър Христо Иванов, който сам хвърли оставката си в мига, в който тъкмо депутатите от ГЕРБ, при това единодушно, прецакаха първоначалната идея за ремонт на конституцията. А вината на Иванов била, че една година не внесъл нужните корекции в Закона за съдебната власт, за да съответства на промените в конституцията. Те бяха приети само преди месец. Да се чуди човек да се смее ли, да плаче ли над логиката Цветанова!

Изненадващото изявление на Цветанов кой-знае защо бе представено като позиция на "управляващото мнозинство". Но впоследствие се разбра, че поне до вторник, когато то бе обявено, зад него стои само ГЕРБ. А останалите партньори в коалицията щели да си помислят дали да го подкрепят.

Последва истинска канонада от мнения и становища. Първо се "цепна" Патриотичният фронт, чиито лидери категорично отказаха да се занимават "с безсмислици".

Реформаторският блок пък близо едно денонощие даваше разнородни сигнали. Найден Зеленогорски подкрепи декларацията с искането за оставка на ВСС веднага след Цветанов. Радан Кънев обаче написа във Фейсбук, че  положението е като в лафа "сетила се Мара да се побара". И попита защо, ако този ВСС ще си ходи заради свинщините в съдебната система, заедно с него не си тръгне и това Народно събрание, което носи не по-малка отговорност за тях. Ден по-късно обаче, вече сломил жестокостта си към колегите депутати, Кънев подписа общата декларация на всички партии от Реформаторския блок, с която бе поискана само оставката на ВСС.

От управляващите партии само АБВ потъна в дълбок размисъл – каква точно да е "правилната" им позиция. От опозицията пък се обади само БСП, чийто лидер Михаил Миков беше категоричен, че искането на ГЕРБ и на реформаторите е груба намеса в съдебната власт. За ДПС темата беше очевадно дотолкова нелепа, че чак им бе безинтересна.

Докато политиците лееха огън и жупел от трибуните в парламента, Висшият съдебен съвет се събра на два пъти. Първо още вечерта във вторник, веднага след изявлението на Цветанов, малцина "отбрани" се скупчиха да мъдруват по позицията си. А на другия ден тя бе и приета: пак под формата на декларация. С която ВСС просто каза: няма да подаваме оставки!

Членовете му обявиха, че са налице "явна демонстрация и груба намеса в работата на независимата съдебна власт". И че са жертва на "манипулативни внушения и целенасочени атаки". Затова призоваха: ако ще се носи отговорност за неуспехите в съдебната реформа, то тя да бъде споделена честно между всички, от които тази реформа зависи, включително и от политиците. Само Калин Калпакчиев гласува против тази позиция на ВСС. И по-късно обясни защо: с нея съветът влиза в същия тон, в който пеят и политиците. А декларацията на ВСС "е също толкова лицемерна, колкото тази на депутатите".

Дотук с фактологията. А сега да помислим какво точно се случва и защо става точно сега?

Всъщност факт е, че този състав на ВСС успя да омерзи вече всички. Неговите нелогични и безпринципни решения, кадруването на тъмно, меко казано, спорната му дисциплинарна практика, дивашкото навеждане пред политически и конюнктурни интереси и нежеланието да "закача" номенклатурата в съдебната власт – всичко това са все видими и доказуеми с множество примери "характеристики" на сегашните съдебни кадровици. Но тези безобразия във ВСС не са от вчера – те се случват отдавна. Знаеха се и преди месец, когато бяха приети поправките в конституцията, с които същият този – толкова грешен според управляващите състав на ВСС,  бе "бетониран" с изрична правна норма до края на мандата си. И тогава имаше гласове да се разпусне сегашният ВСС, за да може реформата да почне с нови хора на върха на съдебната власт. Но депутатите отказаха: включително и тези от ГЕРБ – при това единодушно.

Затова и е съвсем логичен въпросът защо точно сега се иска разпускане на ВСС?

Едно от възможните обяснения е желанието на ГЕРБ в последния момент преди оповестяването на доклада от Еврокомисията да демонстрира безкомпромисност, като поиска оставки, които предварително е ясно, че няма да получи. Но поне да се опита да смекчи поне още малко от тона на документа. Тази версия обаче е сред най-малко логичните. Дори само заради факта, че такива "унищожителни" доклади сме получавали и преди, но на политиците никога не им е пукало за тях. Всъщност затова и никога, и нищо не се промени.

Другата възможна хипотеза я артикулира няколко дни преди доклада бившата вече председателстваща на ВСС Соня Найденова: че ще се търси начин ВСС да бъде изкаран единствения и основен виновник за липсата на реформи в съдебната власт и съответно – за шамарите от Брюксел. Така вниманието ще се отклони от останалите две власти, които са не по-малко ангажирани с тази тема: законодателната власт, МВР и прокуратурата. Почти същата теза застъпи и бившият вече министър на правосъдието Христо Иванов. Според него обаче "в акт на върхово безочие управляващите търсят с кого да си измият ръцете за доклада на Европейската комисия и да спасят Цацаров". Само че Цацаров всъщност никой не го гони. А по всичко изглежда, че и в бъдеще все ще е така.

Има и друга хипотеза, която обаче няма нищо общо с доклада и мнението на Брюксел. Тя се базира само на нашите си миризливи потайности: става дума за разпределението на силите в бъдещите съдийска и прокурорска квоти във ВСС. А те трябва да се "комплектоват" след два месеца. Основният залог при това бъдещо разделяне е как то да бъде направено така, че да осигури необходимото "правилно" мнозинство в съдийската колегия, което да продължи да кадрува удобно за политическата власт, а и за станалите вече очевидни корпоративни интереси, които тя обслужва.

Но явно с осигуряването на това "правилно мнозинство" има проблем. Това е възможното обяснение за непрекъснато нагнетяваното напрежение във и около ВСС – да се стигне до "взрив", който да помете сегашния му състав. Той и бездруго е достатъчно компрометиран, за да предизвика състрадание и съчувствие сред магистратите.

Да видим какво би станало, ако все пак се стигне до разпускане на ВСС, и то веднага?

Първо, главният прокурор Сотир Цацаров и шефовете на ВАС и ВКС Георги Колев и Лозан Панов ще останат членове и на следващия ВСС.

Парламентарната квота ще бъде подменена с нови, по-малко известни, а следователно некомпрометирани кадри, които макар и избрани с мнозинство от 2/3, всъщност ще бъдат безобразно и най-вече задкулисно спазарени между партиите. А вследствие на това ще бъдат също толкова зависими от политиците, както и сегашните членове на ВСС.

Що се отнася до магистратската квота – заради все още липсващите промени в Закона за съдебната власт тя ще бъде избрана по стария ред, който допуска изборът да се прави от делегатски събрания на магистратите. На тези делегатски събрания обаче не се гласува пряко, на принципа един магистрат – един глас. Там един магистрат представя по петима свои колеги. А за делегати обикновено се избират все приближени на шефовете на съдилищата и прокуратурите, които пък са току-що назначени от сегашния ВСС. При това по критерии, които само там си знаят. С тази система обаче изборът на посочени от шефовете "правилни" членове на ВСС е пет пъти по-сигурен.

С други думи, почти на сто процента е гарантирано, че ако сегашният ВСС се разпусне в този момент по каквато и да било причина и започне процедурата по избор на нов съвет, следващият ВСС няма да бъде с нищо по-добър от сегашния, а и от всички преди него. Това би било абсолютно неприемливо за магистратите, но пък изгодно за политиците.

Ако последната хипотеза е вярна, би било гадничко, наистина. Но тук е така – такъв ни е стандартът…

Какво казва законът

Очевидно е, че парламентът няма как да "отзове" своята квота от ВСС, нито пък може да разпусне силово този орган. Какво друго обаче би могло да се случи?

Според конституцията мандатът на член на Висшия съдебен съвет може да бъде прекратен предсрочно само при подаване на оставка, ако има влязла в сила присъда за извършено престъпление, при дисциплинарно освобождаване от длъжност, при лишаване от право да упражнява юридическа професия или при "трайна фактическа невъзможност да изпълнява задълженията си за повече от една година". А в Закона за съдебната власт е добавена още една възможност: при установяване на несъвместимост – т.е. ако членовете на ВСС не притежават качествата, необходими за заемането на такъв пост въобще. А те са: 15 години юридически стаж и "високи професионални и нравствени качества".

Това са единствените основания, на които член на ВСС може да бъде освободен. Ако решат да продължат да се правят на интересни, депутатите биха могли да се "закачат" единствено на последната възможност: да твърдят, че според тях сегашните членове на ВСС не притежават нужните нравствени качества. Само че трябва да се аргументират и защо смятат така, а и да подготвят достатъчно приемливи и годни да минат през съд доказателства за това. А това вече ще е трудно, при това до степен на невъзможност. А ще е и твърде смешно, защото ще е досущ като във вица "Крадецът вика: Дръжте крадеца". Защото самите депутати отдавна не се ползват като еталон за морал.

Но все пак ако решат да предприемат тази стъпка, в Закона за съдебната власт има предвиден и ред: при отзоваване на член на ВСС от магистратската квота искането се прави от 1/5 от членовете на ВСС. А за хората от парламентарната квота това искане за предсрочно прекратяване на мандат може да бъде направено и от 1/5 от депутатите. Тоест законът им позволява на народните избраници да "бутат" само в своята си квота.

Решението за освобождаване на член на ВСС пък се взима от ВСС с 2/3 от гласовете на членовете в съвета. И подлежи на обжалване пред Върховния административен съд.

Ако все пак се стигне до освобождаване на членове на ВСС, макар че на този етап подобна възможност изглежда по-скоро абсурдна,  законът предвижда в едномесечен срок освободеният от ВСС магистрат да бъде върнат на работа в съда или прокуратурата, от която е дошъл. Но пък не казва как така един магистрат, който се е оказал "нравствено непригоден" за ВСС,  ще е е достатъчно добър и достоен, за да правораздава като съдия, например.

 

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Трябва ли да се въведе таван на надценките на основните хранителни продукти?

Подкаст