Германската "Бундесбанк" огласи на 27 януари подробности за златните си вложения и информира, че през миналата година е върнала у дома 210 т злато, депозирано в трезори в Париж и в Ню Йорк. В резултат в подземното хранилище на банката във Франкфурт вече се намират малко над 40% от златните й резерви, почти колкото пази и Федералният резерв в САЩ. Други 400 т от германското злато съхранява "Бенк ъф Инглънд". Лондон и Ню Йорк са големи центрове за търговия със скъпоценния метал и титуляри на две от най-използваните световни валути и в извънредни случаи съхраняваното в тях злато може да се конвертира в лири стерлинги или в щатски долари. Малки количества от германските златни резерви има и във Франция, но те ще бъдат върнати във Франкфурт до 2020-а.
Членът на изпълнителния борд на "Бундесбанк" Карл-Лудвиг Тийле "рапортува", че златните трансфери са протекли гладко, защото банковото ръководство е успяло да увеличи значително транспортния капацитет в сравнение с 2014-а. Официалната информация е поредното доказателство за по-голямата прозрачност на политиката на германската централна банка след дълговата криза, избухнала през 2012-а в еврозоната. Тогава бяха провокирани масовият интерес на обществеността към сигурността на националните резерви и желанието на обикновените германци колкото се може повече от наличните над 3381 т злато да са в сейфове в страната. Някои дори поставиха въпроса дали то все още съществува, което принуди "Бундесбанк" да направи и да публикува през миналата година опис от 2300 страници на всеки златен къс, съхраняван във Франкфурт, Лондон, Париж и Ню Йорк.
Натрупването на основната част от златните вложения в Германия е започнало през 50-те години на миналия век, когато търговските излишъци на страната са били обменяни срещу злато по действащата по онова време Бретънудска система, обвързваща щатския долар с благородния метал. Именно това е довело до съхранението на златото в трезори зад граница, по-специално във Федералния резерв в Ню Йорк. Друга причина е, че в условията на студената война "Бундесбанк" е искала да държи богатствата си по-далеч на запад в случай на инвазия от тогавашния Съветски съюз. Намеренията на германските централни банкери са до 2020-а да складират половината си златни резерви у дома. От 2013-а насам са прехвърлени общо около 366 т от скъпоценния метал, или грубо половината от количеството, което трябва да бъде прибрано.
В несигурни времена златото се смята за сигурен актив, въпреки че цената му напоследък върви трайно надолу. Което обяснява защо мнозинството германци искат то да е в сигурни ръце. Златните вложения на Германия се оценяват грубо на 130 млрд. щ. долара и са втори по големина в света след американските.
Всъщност, напоследък златото се "окопити" и през януари е било най-доходоносно сред благородните метали с 5.3% ръст. Златните фючърсни контракти с доставка през април се търгуваха за 1119 щ. долара за тройунция на борсата Comex в Ню Йорк на 28 януари. Анализатори от бранша обясняват подема му с опасенията на инвеститорите от по-слабия китайски юан, от сравнително ниската цена на жълтия метал и от наближаващите празненства за китайската Нова година, които увеличават апетита към златните накити.
Кешът също се връща на трона – въпреки прогнозите на някои банкери, че електронните форми на плащания ще заменят хартията в кратки срокове. Оказва се, че банкоматите са работили на пълни обороти през 2015-а, в резултат на което в обращение са се "въртели" банкноти за рекордните 1.08 трлн. евро – почти двойно повече, отколкото преди десет години (по данни на Европейската централна банка). Стойността на циркулиращите пари в брой се е увеличила с 6.5% през миналата година – най-много от 2008-а насам. Това явление се дължи на чисто финансови причини като по-силния икономически растеж, ниските и граничещи с отрицателни лихви и опасенията от продължаващи трусове на финансовите пазари. Част от подема обаче се дължи на наплива от бежанци, които нямат банкови сметки, твърдят банкерите.