Специален закон за жилищните заеми

банка кредити

Банките се заемат да нагодят информационните си системи и услугите си към изискванията на Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители. И трябва да го направят до края на годината – това определя нормативният документ, който Министерският съвет прие в сряда – 27 януари. До края на седмицата той ще влезе в Народното събрание за гласуване. Очаква се, че най-късно до средата на март той ще се превърне в реално действащ документ, който всички банки ще прилагат, когато предоставят на гражданите заеми за покупка на имоти. Веднага бързаме да уточним, че приемането на въпросния проектозакон няма да доведе до намаляване на цените на кредитите за жилища, нито ще облекчи условията за получаването им. Напротив – що се отнася до изискванията, заложени в проектодокумента, те могат да станат и по-сурови. Защото в него има изрични текстове, които задължават кредиторите добросъвестно да оценяват дали кандидатът за заем е достатъчно платежоспособен, за да може да го обслужва в един по-продължителен срок от време. Не трябва да се забравя , че такива заеми се вземат за по двадесет и повече години. През този период получателят им може да преживее и икономически възходи, и сривове. Заради продължителния срок на заемите нерядко се случва и да останат за ползване от наследниците на получателя, които получават имота след смъртта на длъжника. Именно заради цялата тази сложна плетеница от взаимооотношения, които поражда един дългосрочен жилищен заем, проектозаконът задължава банките много внимателно да оценяват платежспособността на клиентите. За спазването на тези изисквания ще следи БНБ. И не става дума за някаква българска приумица, а за разпореждане на Европейската директива  за ипотечните кредити, която страната ни е длъжна да въведе в законодателството ни.

Въпросната директива бе един от най-дълго и ожесточено обсъжданите нормативни документи в ЕС. Защото се оказа, че заради бума с придобиването на имоти, обхванал цяла Европа в периода 2002-2008-а, се наду огромен кредитен балон, който се спука и остави много хора и без средства, и без имоти. Останаха единствено дълговете – за кредитополучателите и необслужваните заеми – за кредиторите. Това се случи и у нас, и в повечето държави от ЕС. Сривът на пазарите на имоти доведе до всеобщ икономически колапс и до невиждана по размерите си финансова криза. Последиците й ще ги усещаме още поне една-две години на гърба си.

Приетият от Министерския съвет проектозакон ще въведе и допълнителни и по-детайлни изисквания за информацията, която кандидатите за жилищни заеми трябва да получат от кредиторите, преди да подпишат договора. Тя не опира само до конкретните услови по кредита, до формирането на лихвата и таксите и до комисионните по него. Информацията ще засяга и най-големите рискове, свързани с поемането на един такъв дългосрочен заем. Например риска лихвата впоследствие значително да се повиши заради поскъпването на ресурса на българския и на международните пазари. Или на свързаните с цената на този ресурс индекси като ЛИБОР, ЮРИБОР и СОФИБОР, на базата на които се формират плаващите лихвени проценти по кредитите. Клиентите не бива да бъдат залъгвани с рекламните предложения за жилищни заеми с първоначално фиксирани лихвени равнища. Те обикновено са фиксирани за първите три или пет години. А след като този срок премине и започнат да действат плаващи лихвени нива? И какво се случва, ако индексите, на които са базирани плаващите лихви, скочат? Защото статистиката от периода на икономическия и кредитния ръст показва, че в определени периоди и ЛИБОР, и ЮРИБОР, и СОФИБОР са достигали 6% годишно. Вярно е, сега те са под 1%, но какво им пречи при един ръст в икономиката след пет години отново да ударят тавана от 6 процента? И какво се случва тогава с възможността на получателя на кредита да го погасява? Ето тези въпроси кандидатите за жилищни заеми ще трябва да задават на консултантите си, преди да се решат дали да подпишат предлагания им договор за кредит, или не. И да получават отговори на тях. Именно затова в проектозакона са записани специални изисквания и към рекламата за жилищни кредити, и към консултантите, които ще съветват клиентите по тези заеми.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Осезаема ли е разликата в битовите сметки спрямо миналогодишните ви разходи?

Подкаст