В залисията около доклада на Европейската комисия никой не оцени по достойнство думите на бившия правосъден министър Христо Иванов, който заяви, че е изпитал и срам, и искрена завист от мониторинговия доклад на ЕК за напредъка на съседна Румъния.
Как да не изпита завист човек при такива показатели: 350 дела през 2015 г., с над 1250 души обвиняеми в съда, а сред тях са подалият оставка през ноември министър-председател Виктор Понта, 17 депутати, четирима бивши министри, един конституционен съдия, четирима държавни секретари, 21 кметове, сред които и този на Букурещ, и още десетки представители на местната власт.
Да не е със срам, но с известно неудобство отбелязваме, че у нас дори и малцината обвиняеми – независимо за какво – висши държавници излизат от съда по-невинни и по-чисти от утринната роса. Последният пример е бившият вътрешен министър Цветан Цветанов – сега шеф на ПГ на управляващата ГЕРБ.
Очевидно съдебният аршин у нас и в Румъния е различен. И не само той. Мен лично повече ме е срам заради възторга на първия вицепрезидент на ЕК Франс Тимерманс, който преди представянето на доклада за Румъния заяви: "През последната година Румъния и румънците показаха своето желание да се борят с корупцията и да защитават независимостта на съдебната власт. Масовите антикорупционни демонстрации показаха, че тези проблеми са от значение на румънските граждани".
Няма как да прескочи Тимерманс безразличието ни и да каже същото и за нас. Още по-притеснително е, че досега – може би с едно-две изключения, не е имало протест, за който да не се говори, че е бил платен.
Дали това не е причината повечето българи да протестират вкъщи, пред телевизора? Ако е така, значи няма надежда и следващият доклад да е по-различен.
Ето това е срам.