Твърдо кацане за борсовите играчи

БФБ - "Сирма Груп Холдинг" даде официален старт на търговия с публични предлагания в Б - я

Гено Тонев

Портфолио мениджър

УД "Юг Маркет фонд мениджмънт" АД

 

Българският пазар на акции си остава добре изолиран от случващото се по света. Това не е ново явление, но най-ясно се вижда във времена на резки промени в инвеститорските нагласи. Бурното начало на годината на развитите фондови пазари донесе невиждани спадове за много от тях, но малко от тази негативна емоция се пренесе на родна почва. Борсовите ни индекси, с едно изключение, отчитат спадове около 3-4% спрямо края на миналата година, докато повечето развити пазари се понижиха с около десетина процента през първия месец на 2016-а.

Вече сме коментирали тривиалните обяснения, с които специалистите оправдаваха безпрецедентното начало на годината, така че няма да се спирам отново на тях. Единственото, което заслужава да се отбележи в случая, е, че въпросното празно говорене продължава с пълна сила и в момента – предъвкват се цената на петрола, китайската икономика, курсът на юана… А истината е, че това, което буташе пазарите нагоре през последните шест-седем години, бяха развързаните кесии на централните банки и целенасочено насажданото усещане сред инвеститорите, че финансовата система в развития свят е по-стабилна отпреди и че няма институции, които са "прекалено големи, за да бъдат оставени да фалират". Дали е така, ще разберем при следващата по-голяма криза. Колкото до централните банки и тяхната основна грижа, мисля, че всеки средно интелигентен човек би могъл лесно да забележи, че основна роля при вземането на решения за паричната политика играят финансовите пазари, а не състоянието на реалната икономика. Това важи както за Европа и САЩ, така и за Азия.

У нас, за щастие, Централната банка има предимно надзорни и представителни функции, а през последните години се наблягаше най-вече на тях. Няма място за еуфория (или притеснение), че, видите ли, утре БНБ ще започне да купува български държавни и корпоративни облигации наред с масовите покупки на акции, които се търгуват и на "БФБ-София". Не, това нямаше да се случи, дори да имаше право. Никой с достатъчно власт в България не е гледал на пазара на акции като на нещо по-значимо от… пазара на череши в Кюстендилско например. 

Затова и няма да се говори за голяма активност, наплив от инвеститори и впечатляващо представяне на една или друга българска публична компания. Стандартните новини, с които ни заливат медиите, почти никога не засягат дружества, търгувани на БФБ, а когато това все пак се случи, както можете да се досетите, ще е по лош повод. За сметка на това обществеността е добре запозната с фирмите на братя "еди кои си", бизнеса на кмета "еди кой си", далаверите на "свързания с еди кой си"… Затова и малцина знаят с какво се занимава "Софарма трейдинг" например, независимо че има годишни приходи от над 600 млн. лева. Още по-малко хора знаят какви са резултатите на "М+С Хидравлик", нищо че компанията реализира приходи от близо 90 млн. лв., повечето от които от износ. И че е един от най-големите производители в света на хидравлични изделия. Дори лесно разпознаваеми имена като фармацевтичната "Софарма", като туристическия оазис "Албена", производителя на акумулатори "Монбат", редовно "благосляваните" "ЧЕЗ Разпределение" и "ЧЕЗ Електро", лидера при куриерите "Спиди", тютюневия гигант "Булгартабак холдинг" и т.н. не предизвикват асоциация с фондова борса и с възможността всеки да се купи дял от едни от най-големите и успешни български компании.

Честно казано, понякога се радвам, че е така, защото кой обича конкуренция за апетитен актив? Да, пазарът ни обикновено не е интересен, защото добрите новини не продават вестници, кликвания и минути пред телевизионния екран. За сметка на това обаче добрите новини продават акции. Често пъти доста изгодно, стига да си подготвен. Ето, с края на месеца изтича и срокът за публикуване на предварителните годишни отчети и всички погледи са насочени към информационните канали, през които се оповестяват. Затова и инвеститорите са малко по-тихи от обикновено. Обемите на търговия показват това недвусмислено, като изключим някои стандартни за сезона по-големи единични сделки.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Трябва ли да се въведе таван на надценките на основните хранителни продукти?

Подкаст