Нотр Дам дьо Шартър привлича поклонници и туристи

Нотр Дам дьо Шартър

Шартър (на френски: Chartres) е град във Франция, столица (префектура) на департамент Йор е Лоар. Разположен на 96 км югозападно от Париж в централна Франция. Най-известният паметник на града е Шартърската катедрала. Тя е място за поклонение от векове, а нейните кули се извисяват високо над Шартър и околността на долината Бос. Катедралата е част от световното наследство на ЮНЕСКО.

Шартърската катедрала „Света Богородица“ или катедрала Нотър Дам дьо Шартър (на френски: Cathédrale Notre-Dame de Chartres – дословно "Нашата дама от Шартър") е римокатолическа катедрала. Счита се, че е сред най-добрите примери на готическа архитектура в цяла Франция. Катедралата е осветена на 24 октомври 1260 г. в присъствието на крал Луи IX от династията на Капетингите.

От далечината тя изглежда сякаш се носи във въздуха над вълнисти пшеничени поля и само когато посетителят се приближи, се вижда градът, скупчен около хълма, на който е издигната катедралата. Двете ѝ контрастни кули – едната, 105-метрова обикновена пирамида, датираща от 40-те години на 12-я век, а другата 115-метрова островърха кула от 16 век, построена над по-стара кула и пример за стила пламтяща готика, се извисяват над бледозеления покрив, докато навсякъде от външната страна има сложни подпорни арки (аркбутан).

Настоящата катедрала е един от няколко френски архитектурни шедьовъра. По време на ранния ѝ строеж катедралата изгаря до основи веднъж, а втори път почти бива погълната от огъня. Тя става средище на няколко данъчни бунта и други безредици, подбудени от местна графиня и влиятелни граждани, противопоставящи се на растящото влияние на църквата и особено на тежките данъци, налагани за финансирането на строежа.

Според легендата, от 876 г. насам там се пази плащаница (туника), за която се твърди, че е принадлежала на Дева Мария (Sancta Camisa). Реликвата била подарена на катедралата от Карл Велики, който я получил като подарък по време на кръстоносен поход до Йерусалим. Всъщност реликвата е дар от Шарл II Плешивия и се твърди, че тъканта произхожда от Сирия и датира от 1 век.

Катедралата е най-важната сграда в средновековния Шартър. Тя е център на икономическа дейност, най-известната забележителност и място за почти всяка обществена дейност, която днес се осигурява от гражданските сгради. Катедралата понякога служи и като пазар: на различните портали на базиликата се продават различни продукти: текстил в северния край, а гориво, месо и зеленчуци в южния край.

Анри IV е единственият крал на Франция, коронован в Шартърската катедрала, а не в Реймс, какъвто е обичаят. Реймс и Париж били в ръцете на католиците, които се противопоставяли на краля поради протестантската му вяра. Той приема католицизма и е коронован в Шартър през 1594 година.

През 1979 г. катедралата е включена в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО. Тя смайва посетителите със 176 прозореца със стъклописи. Презвитериумът (отделна обособена архитектурна част на една църква, когато е изграждан над криптата и украсяван с пищни дърворезби и картини), със своите 650 кв. м е най-огромният във Франция, със своите 200 статуи в 41 сцени. Нотър Дам дьо Шартър притежава близо 3500 статуи, а заедно с изображенията на прозорците в катедралата са представени почти 9000 личности. Катедралата съдържа най-голямата остъклена площ от 12 и 13 век в света.

Катедралата все още е седалище на епископа на Шартър в Шартърската епархия в духовната провинция Тур. Градът е спирка от поклонническия път на Св. Яков или пътят към Сантяго, водещ до катедралата Св. Яков в Сантяго де Компостела, главният град на испанската автономна област Галисия.

Векове наред поклонници изминават прочутия маршрут през Северна Испания, наричан (Ел) Камино, до Сантяго де Компостела. Ел Камино започва във Франция, изкачва Пиренеите и върви от изток на запад по тях през цяла Северна Испания, докато стигне до изящната и прочута катедрала "Сантяго де Компостела", където се твърди, че са погребани останките на свети Яков Зеведеев.

Самият път е около 800 км, които се извървяват пеша от различните поклонници, от хилядолетия – светци и грешници, щастливци и несретници, крале и кралици, генерали и войници. Казва се, че пътят върви под проекцията на Млечния път. Свещеният път може да се мине пеша, с велосипед или на кон. Камино е успешно преминат, ако са изминати 100 км пеша или 200 км с велосипед или на кон.

Американската филмова звезда Шърли Маклейн, една от известните личности изминали пътя, описва преживяванията си в книгата "Камино: пътуване на духа".

В местната катедрала, посветена на апостол Яков (неговите мощи се съхраняват там, от името му идва и това на града), завършва прочутият поклоннически маршрут (Пътят към Сантяго), започващ в Южна Франция. Според преданието, тленните останки на обезглавения през 44 г. Яков са пренесени в Галисия в талига, впрегната с диви биволи, опитомени с едно прекръстване. Светецът е погребан край Падрон (селище в близост до съвременен Сантяго). С течение на времето мястото е забравено, докато през 813 г. не се появява звезда, която го осветява, за да го покаже.

Campus Stellae (лат. "Поле на Звездата") става второ име на града на Св. Яков – Компостела.

 

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Ще успее ли ГЕРБ да състави правителство с първия мандат?

Подкаст