Акценти
Цялото правителство функционира на принципа на "хитрите малцинства".
Здравето и животът на гражданите се превръщат в стока. А в едно общество на неравенство и ниски доходи това ги поставя в опасност.
Най-важното е конгресът да затвърди последователната линия на ясно отстояване на левите принципи. Това е необходимо на БСП.
Г-н Миков, по-стабилно ли стана правителството, след като изборът на Меглена Кунева за просветен министър мина, макар и на косъм?
– Самото гласуване затвърди една наша позиция, че има политическа нестабилност. Тя, на първо място, произтича от отношенията вътре в управляващото мнозинство, което не беше формирано на принципна основа, а въз основа на търговия с влияние вътре в управляващото мнозинство и в правителството. И гласуването в сряда показа, че това генерира нестабилност. Практически се очерта, че в сферата на образованието правителството функционира на принципа на малцинство и най-вече на елементарната аритметика.
Всъщност, цялото правителство функционира на принципа на "хитрите малцинства", които привличат за своите частни цели и за прокарването на редица спорни решения подкрепа от най-различни парламентарно представени партии. И това размива политическата отговорност.
Това означава ли, че са възможни предсрочни избори?
– Зависи доколко вътре в управляващото мнозинство могат да преодолеят тези противоречия. Но въпросът има още една страна – желанието за разграничаване от управлението, от дясната политика, която се провежда в ущърб на хората.
Малките партии в управлението се разкъсват от желанието да се докоснат до властовия ресурс и едновременно търсят разграничаване, защото усещат, че понасят тежки морални и политически последици от провежданата политика. Това поражда сериозно напрежение и вътре в тези партии, и в управленската конструкция. И тези напрежения все по-често стават видими и нанасят вреди на участниците в тази конструкция и, разбира се, на хората. Така че са възможни предсрочни избори.
Задава се първият вот на недоверие на кабинета „Борисов 2“, който БСП инициира. Защо чак сега и защо точно за здравеопазването?
– Знаете, че през миналата година ние инициирахме две искания до Конституционния съд за провежданата политика в областта на здравеопазването. Едното искане е за Закона за здравното осигуряване. А другото – по Закона за лечебните заведения. Тоест, темата отдавна е в опозиционното внимание и на нас, и на ДПС, и на други народни представители. Политиката, която се провежда в тази сфера, има тежки последици за живота и здравето на гражданите, а те са на първо място сред конституционните ценности. Така че това дава отговор на въпроса защо вотът е за здравеопазването.
И заради абсурдите, които бяха приети. Въпреки че си плащаш здравните осигуровки, искането да доплащаш от джоба си само заради финансови съображения, свързани с дефицита на Здравната каса, е абсурдно и противоречи на конституцията. Явно има една последователна упоритост за въвеждане на тези мерки. Именно заради това е и вотът на недоверие. Това засяга милиони български граждани изрядни данъкоплатци. А, освен всичко друго, това е в пълен разрез с призива ни за спешно приемане на мерки за борба с демографската криза. Всичко това са основания, а и тази тема е най-чувствителна за хората.
И все пак избраната тема провокация към ДСБ ли е? Те излязоха в опозиция, а здравният министър е техен.
– Не. Когато определяме мотивите, ние се ръководим от интересите на хората на първо място – в България да има нормално здравеопазване и да виждаме политика, която е насочена в тази посока. През последната година наблюдаваме точно обратното. Здравето и животът все повече се превръщат в стока. А в едно общество на неравенство и ниски доходи това поставя в опасност живота и здравето на гражданите. Освен това аз нямам впечатление ДСБ да са излезли от властта. Това не се прави със заявление във Фейсбук. До момента ДСБ не са се разграничили от политиката на днешното правителство.
Също така бяхте сигурни, че и ДПС ще се включи, тъй като имат зъб на министър Москов още от началото.
– Не, не бяхме сигурни. Знаете, че поканихме на разговори и Движението за права и свободи, и „Български демократичен център“, и „Атака“. А в началото ДПС имаше идея за вот на недоверие по цялостната политика. Засега консултациите по мотивите наистина преминават с ДПС и БДЦ. След като бъдат оформени мотивите, ще потърсим и независими народни представители, които биха участвали във внасянето на такъв вот на недоверие.
Какво очаквате от този вот? Едва ли падане на правителството.
– Да бъдат ясно артикулирани проблемите, защото през февруари трябва да влезе в сила нова наредба за доплащане на лекарствата от Здравната каса, т. нар. реимбурсиране. Все още гражданите не са наясно колко ще им струват лекарствата и какво ще трябва да доплащат. През април ще влезе прословутата наредба, с която разделят заболяванията на социално значими, които се покриват от вноските. И такива, за които, ако не искаш да чакаш, трябва да плащаш допълнително, макар че си изряден към Здравната каса. Такова разделяне по субективни критерии ще раздели гражданите на две категории – такива, които имат пари, и такива, които нямат. И в крайна сметка, това е най-важното, за което ние искаме недоверие на правителството за провежданата политика в този сектор.
Предстои и конгрес на БСП. Какво очаквате да се случи на него?
– Няколко неща очаквам. Да се потвърди курсът, който провеждаме през последната година, на ясна алтернатива на дясното управление на България и на едно по-ясно отграничаване на лявото от дясното, защото това дава идентичността ни като партия.
Партията да се консолидира около левите политики в отделните сфери – здравеопазването, образованието, социалната сфера. Най-важното е да се затвърди последователната линия на ясно отстояване на левите принципи. Това е необходимо на БСП.
Сигурен ли сте, че този ляв курс, който възприехте на предишния конгрес, е правилният? Много Ваши колеги казват, че той е архаичен за ХХІ век. Или поне лексиката, която използвате, е остаряла.
– Тече такава дискусия в партията. Някои говорят за "ново ляво". Само че никой още не е дефинирал какво е новото ляво. Ако новото ляво се разбира като отстъпление от ценностите на лявото, то не е ново, а е определена форма на ревизия на лявото, заради която ние понесохме тежки последици, включително и електорални – тогава, когато компромисите с левите принципи не бяха обяснени кое ги налага, и тогава, когато надхвърляха дори най-широкото тълкуване на тези принципи. Всъщност, за последните 20 години не само в България, а и в Европа тече един такъв процес.
Аз смятам, че в момента и в редица стари европейски страни в левицата тече процес на завръщане към принципите на социалдемокрацията и към принципите на левицата.
Не се ли притеснявате, че лидерският проблем, изборът на председател, може да измести всичко останало на конгреса?
– Смятам, че БСП е партия с традиции и с високо политическо съзнание на членовете. И в този смисъл, убеден съм, че персоналните въпроси за различни позиции – както за председател на Националния съвет, за членове на Националния съвет, за председатели на общински съвети – няма да изместят големия, главния въпрос – каква политика генерира БСП, какво предлагаме на българите и на България в следващите години.
Вие лично готов ли сте да се откажете от председателския пост, ако прецените, че има друг човек, който може да извади партията от дълбоката криза, в която се намира и която никой не отрича?
– Пак казвам, че най-важното е политиката – накъде ще върви БСП. Аз съм готов да приема всякакви персонални решения тогава, когато политиката, която води БСП, е тази, която се очаква от българските граждани и от мнозинството социалисти.
Но как ще я водите тази политика, след като и Вие, и Ваши колеги признавате, че много от структурите са деморализирани, неработещи?
– Но има и много, които работят. Има много, които подкрепят курса на партията, подкрепят курса на автентична левица. Смятам, че в тази предконгресна дискусия ще успеем да убедим голямата част от членовете на партията и от активистите, че това е верният път.
Ще успеете ли да стегнете структурите до президентските избори?
– Този процес не е спирал. Три пъти повече станаха за една година електронните карти в партията. Приемът на млади хора продължава. Колкото и парадоксално да изглежда, въпреки че не сме част от управлението, много хора възстановяват членството си и желаят да станат членове на БСП. Очевидно те одобряват и политиката, която предлагаме.
И все пак БСП не е ли една много кротка и беззъба опозиция? Изпуснахте толкова моменти, когато можехте да бъдете агресивни, да захапете управляващите, за прословутия sms например.
– Това са често присъстващи внушения. Смятам, че ако се направи анализ на последната година и няколко месеца, ще се види, че няма друга партия, която да е по-последователна опозиция, т.е. последователност. На второ място, няма друга партия, която да е участвала в повече парламентарни инициативи по такива важни въпроси, които очертават левия профил – образование, здравеопазване, социална сфера, за възрастта за пенсиониране, бюджетните дискусии. Няма друга партия, която да е инициирала повече искания за противоконституционност пред КС. Няма друга парламентарна група, която така активно да поставя проблемите на българските граждани в парламентарния контрол. Това са обективните показатели. Кресливостта, агресията, персоналните нападки не са патент на БСП.
Казахте, че ще решавате на конгреса, но как мислите – чисто партийна кандидатура на БСП или такава, която може да обедини, да събере левите формации и периферията, ще има по-голям шанс на президентските избори?
– Най-малкото аз с отговор на този въпрос ще стимулирам някаква дискусия, преди времето да е дошло.
Добре, ще попитам така. Ще можете ли Вие, г-н Първанов, г-жа Дончева и други да преглътнете егото си и да седнете на разговор, ако общата кандидатура ще е по-печеливша?
– Вие имате право на тези разсъждения, но аз пак казвам, че няма да стимулирам тази дискусия, която да измести другите големи въпроси пред българското общество днес. А иначе има други партии, които искат с тази дискусия да изместят големите проблеми за дясната политика и как тя се отразява на живота на българина, какво се случва с демографията на България, какво се случва с изграждането на социална, правова и демократична държава, когато ще отбележим четвърт век от приемането на новата конституция, са въпросите, които трябва да стоят в дискусията. И сме готови с тези партии да дискутираме и тези въпроси. Даже, преди да обсъждаме персоналните въпроси около средата на годината, трябва да обсъдим големите въпроси на политиката. Иначе хората остават с впечатление, че всичко е въпрос на това кой на какъв пост ще се вреди от представителите на политическите партии. А това продължава да срива доверието в тях и в политическата система като цяло.
Визитка
Михаил Миков е роден на 16 юни 1960 г. в Кула. Завършил е право в СУ „Св. Климент Охридски”, където сега е преподавател по наказателно право. Има специализации по правата на човека в Монпелие, Франция, по данъчно облагане – Вашингтон, САЩ, антикорупционни практики – Италия. Бил е председател на 42-рия парламент и министър на вътрешните работи в кабинета „Станишев“. Депутат в 38-ото, 39-ото, 40-ото, 41-вото, 42-рото и 43-ото НС. Владее френски, руски, сръбски. Женен, с две деца.