Странен кадрови подход практикува премиерът Борисов при частичните ремонти на кабинета си. Така той хем се води за ремонтиран, хем си е същият. Натрупа ли се напрежение в някоя сфера, то клапан за изпускането му обикновено става министърът. Само че на негово място не се избира нов, който да се опита да разплете възела, а министерството се харизва за стопанисване на някого от вицепремиерите. Да, точно за стопанисване, а не за управление, защото да управляваш нещо трябва поне малко да си в час и да разбираш за какво става дума. Но нито Румяна Бъчварова има хабер и понятие от спецификата на системата МВР, нито Меглена Кунева отбира от училища, програми и учебници.
Очевидно по някакви причини Борисов държи да съхрани кабинета точно в този състав, без да вкарва нови хора в него (вероятно таи неприятни спомени от голямото текучество в определени ресори в първия му мандат). По този начин всъщност пази и крехкия баланс на квотното разпределение на постовете в твърде сложната и клатеща се от най-малкия полъх коалиционна управленска конструкция. С което пък четворната Борисова коалиция заприличва твърде много на онази триглава Станишева ламя – 3:5:8.
Оказва се, че за Бойко Борисов е по-важно да удържи мандата колкото се може по-дълго, пък макар и жонглирайки по въже, отколкото да прави реформи, в която и да е област, след като те могат да взривят властовата постройка. В този стил Борисов се надява да добута до края втория си управленски мандат – пазейки ревниво статуквото (неречено от него стабилност) в правителството и усвоявайки еврофондове в измислени проекти, имитиращи някакви промени в отделни отрасли. Важното е да се режат ленти.
Та, ако следваме тази логика, можем да дадем съвет – нито един вицепремиер без поне едно министерство. Ивайло Калфин още от самото начало си беше социален министър, а вицепремиерския пост получи като бонус за гласовете на депутатите от АБВ в парламента. Бъчварова и Кунева бяха вицета без портфейли с основни функции да координират дейността на ведомствата, за които отговарят. Е, сега вече всяка от тях си има и по едно персонално зачислено министерство – да си го носи на рамо, както се казва! Но и да следи зорко къде и при кого отиват минаващите през него евросредства. За да не стават грешки. Ето, сега Бъчварова ще ни сменя личните карти за 500 млн. лева. Кунева пък ще разпределя 1.3 млрд. лв., които МОН ще получи по програмата за икономически растеж.
Само вицепремиерът Томислав Дончев остана без министерство. И е крайно време да се помисли по въпроса. От няколко месеца се носят упорити слухове, че туристическата министърка Николина Ангелкова, която в служебния кабинет на Близнашки ръководеше транспорта, се облизвала или за сладка служба в Брюксел, или за посланик в Испания. Така че, справедливо е Дончев да започне още отсега да се готви за летния туристически сезон. Той е бивш кмет, има опит и е за втори път в изпълнителната власт. Гъвкав и адаптивен е, така че едва ли ще се затрудни с новия ресор. И като отличник от първия кабинет на Борисов няма да е зле за награда да му се повери още едно министерство – това на икономиката. Защото е истинска енигма какво се случва във ведомството на министър Божидар Лукарски. Никой не знае точно какво работи, тъй като всъщност в това министерство работа няма – икономиката е дълбоко заспала, почти не остана нещо за приватизиране, енергетиката и туризма, в които са парите, бяха извадени и обособени в отделни ведомства. Та на Дончев с планинарските му умения, никак няма да му тежи – все едно да носи празна торба. Само за престиж.
Само че има един проблем – ще се наруши пустият крехък баланс между коалиционните партньори ГЕРБ и Реформаторски блок, от една страна. А от друга, ще се наклони и без това вече пробитата лодка на реформаторите, тъй като Лукарски е лидер на една от „водещите“ партии в Блока.
Е, не му е лесно на Борисов – да пази равновесие по острието на коалиционния бръснач.
