Изборни драми в адвокатурата

Изборните страсти в адвокатурата отбелязаха нов етап с проведените в два поредни уикенда редовни годишни събрания във водещи колегии в страната. Най-драматична, както обикновено, е битката в София, която предложи разместване в лагерите и изненадващи резултати. До балотаж за поста председател на Софийската адвокатска колегия (САК) след първия тур стигнаха двама членове на сегашното ръководство – Ивайло Данов и Елка Пороминска. Избирателната комисия отчете 801 гласа за Данов и 400 за Пороминска. Трети с 330 гласа остана соченият за фаворит Владислав Янев.

Янев беше официалният кандидат на Асоциация "Адвокати За Промяна".  Като част от ръководството й наред с Ивайло Данов двамата станаха и членове на Софийския адвокатски съвет, в който предложените от асоциацията представители са мнозинство. На предишните избори Данов обаче реши да се кандидатира лично за председател, след като "Адвокати За Промяна" издигна кандидатурата на Янев. Това доведе до разрив и Данов бе отлъчен както от асоциацията, така и от заместник-председателския пост на колегията. На изборите преди година двамата стигнаха до балотаж и Данов го спечели, но така и не зае поста, тъй като Висшият адвокатски съвет касира резултатите.

За сегашните избори "Адвокати За Промяна" издигнаха за председател на САК отново Владислав Янев, но негов съперник освен Ивайло Данов се оказа и Елка Пороминска. И тя е член на сегашното ръководство, в което влезе от листата на асоциацията, след което оглави ново сдружение – "Асоциацията за жените адвокати". На предишните избори двете професионални сдружения се явиха с общи листи, след което последва разрив заради несъгласия с подредбата на кандидатите за сегашния вот. Преди коледните празници Пороминска обяви кандидатурата си, а в началото на новата година свика и пресконференция, на която изложи управленската си концепция. Кампанията й се опира и на новосъздадения сайт "Нов избор САК-2016".

Кандидатите да оглавят столичната колегия този път бяха общо 12. Двама от тях не бяха допуснати заради липса на изискуемия стаж, а един се отказа предварително. От участвалите в надпреварата девет кандидати гласовете обра посочената челна тройка. Четвъртият – Райна Аврамова-Еланджиева, събра 37 гласа, а другите дори не си направиха труда да вземат думата и получиха едва по няколко гласа.  Изборната активност беше малко по-висока от миналогодишната, но отново повече от 2/3 от столичните адвокати (1646 от общо 5477) пропуснаха вота. Повече от 1/3 от гласувалите пък не го направиха лично, а ползваха свои колеги като пълномощници. Сегашният председател Петър Китанов не се кандидатира за нов мандат, но ако резултатите от изборите бъде оспорвани пред Висшия адвокатски съвет, а после и пред съда, ще продължи да ръководи колегията служебно.

Преди проведения тази събота балотаж всъщност нямаше избрани, тъй като никой от кандидатите за ръководните органи не събра необходимото мнозинство. Резултатите показват, че и трите лагера гласуваха за одобрените предварително листи по принципа на партийния вот в парламентарните избори. Ивайло Данов и включените в съставения от инициативния комитет списък на адвокати събраха и най-много гласове като кандидати за членове на Софийския адвокатски съвет. При гласуването за председател на Дисциплинарния съд на колегията до балотаж стигнаха Пламен Ангелов и Светозар Златанов (686 срещу 669 гласа) и решаващо за победата ще е преливането на гласове в полза на единия или на другия. На първия тур не беше избран и нито един член на Контролния съвет, нито на Дисциплинарния съд.

Темите в изказванията бяха до болка познати. Усещането за дефицит на престиж, за кражба на адвокатски труд и за липса на дължимото по конституция уважение към адвокатската професия се изрази в недоволство от блокирания в Народното събрание законопроект за промени в Закона за адвокатурата. Той престоява в парламентарната правна комисия вече цяла година, след като други юридически професии и гилдии скочиха срещу опита за ограничаване на сивия сектор в пазара на адвокатски услуги. За пореден път бяха отправени призиви за бойкот и ефективни протестни действия като невлизане в съдебните зали и неплащане на членския внос към колегиите.

Чуха се и обичайните оплаквания от репресивни действия спрямо адвокатите в съдилищата: налагане на глоби от съдиите и дори изгонване на защитниците от залата, ограничаване на правото на пледоария, неспазване на законовите изисквания при изготвянето на протоколите от съдебни заседания, на унизителни тършувания и обиски от съдебната охрана, грубо нарушаване на процесуалните срокове с месеци и дори с години.

Загубата на достойнство на адвокатската професия беше илюстрирана и с безпроблемното допускане на дисциплинарно уволнени магистрати, които биват вписвани като адвокати без оглед на скандалната им репутация.

Отново беше поставен и проблемът със злоупотребите при разпределянето на делата с плащана от държавата правна помощ, както и тези, по които ищецът поема адвокатските разноски на насрещната страна (т. нар. депозитни дела). Вместо да бъдат разпределяни основно на млади и изпаднали в затруднено положение адвокати, тези дела (особено скъпите) попадат предимно у членове на ръководствата или свързани с тях избраници. Особено настойчиво беше подчертана нуждата от подобряване на комуникацията на адвокатурата с медиите. Отправени бяха призиви за създаване на пиар звено и дори за ползване на лобисти, които да защитават интересите на професията пред отделните власти.

С пълно единодушие беше гласувана и декларация срещу атаката на главния прокурор Сотир Цацаров срещу текстовете в Закона за адвокатурата, уреждащи участието й в проверки по сигнали срещу магистрати и чиновници. Цацаров поиска те да бъдат отменени по отношение на магистратите като противоконституционни с мотива, че представлявали намеса в независимостта на съдебната власт. Става въпрос за съвместни проверки по сигнал на адвокат за проявено към него неуважение и липса на съдействие от страна на съда и прокуратурата. По закон колегиите участват с по един представител, а другият е човек от съответния съдебен орган или административен орган. Но ако те откажат да излъчат проверяващ в 7-дневен срок, адвокатската  колегия може да извърши проверката само чрез своя представител. В гласуваната и изрично отправена към Конституционния съд декларация се посочва, че текстът на тези разпоредби е прогласен в българското законодателство още от 1925 г. и не е бил отменян дори по времето на фашисткия и комунистическия режими.

 

 

Избор за ръководни органи по същото време бяха проведени и в адвокатските колегии в Пловдив, Русе и Кюстендил.

Драмата в Пловдив е пълна, след като за председател на адвокатската колегия беше избран Стефан Левашки. Той победи само с 22 гласа повече сочената за фаворит Емилия Недева, която изкара по два мандата както в Пловдивския, така и във Висшия адвокатски съвет. Това стана заради небивало високата изборна активност – 600 участници, или повече от половината членове на колегията при обичайно 150-200 в последните вотове. За разлика от Левашки, който не е бил част от досегашните ръководства, смятат Недева като представител на групите, поддържащи "статуквото", което се възпроизвежда в последните две десетилетия. За останалите органи – Контролен съвет и Дисциплинарен съд, кандидатите в Пловдив също ще бъдат определени на балотажа.

В Русе изборът за председателския пост беше спечелен убедително още на първия тур от Николинка Мянкова, която получи 130 гласа срещу Пламен Георгиев и Валентин Вълков – съответно по 27 и 24 гласа. В Кюстендилската колегия само два гласа не стигнаха на Емил Велинов (93 гласа), за да я оглави като председател още на първия тур. Съперникът му на балотажа е Румен Антимов, като и в двете колегии новите членове на колективните органи ще станат ясни след балотаж. На събранията в отделните колегии се избират и делегати за общото събрание на адвокатурата в края на февруари.  

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

На 9 юни ЦИК отчете рекордно ниска избирателна активност. На какво се дължи това, според вас?

Подкаст