Правосъдието едва ли ще поевтинее за клиентите на топлофикациите, на банките и на другите монополни дружества, които стигат до съд заради неплатени сметки – дори ако омбудсманът Мая Манолова успее да "събори" юрисконсултските възнаграждения, които "надуват" задълженията на гражданите. Почти сигурно е, че хората ще продължат да плащат възнаграждения за процесуалното представителство на монополистите – само че вече това няма да са възнаграждения за юрисконсулт, а за "външен" за фирмата адвокат.
Така че от идеята на Манолова да се забрани начисляването на възнаграждения в полза на държавните органи, на фирмите монополисти и на другите търговци полезен ефект за гражданите не се очаква. Но все пак последствия ще има: на първо място, монополните дружества вече няма да могат да "акумулират" в своя полза огромни суми чрез същите тези юрисконсултски възнаграждения. А освен това ще се отвори още един пазар за предлагане на адвокатски услуги.
За какво става дума? Общият принцип в процеса е, че разноските за адвокати и за съдебни такси в крайна сметка плаща този, който загуби делото. Приема се, че това е справедливо, защото все пак причината изобщо да се направят тези разноски е точно "виновната" страна или тази, която не е била в правото си. Проблемът възниква обаче, когато тези разноски се присъждат за процесуално представителство, осъществявано не от адвокати, а от юрисконсулти – хора, които са на щат в различните държавни учреждения и фирми. Защото парите от тези разноски не се дават на юрисконсултите, а потъват в касата на предприятието. Така юристите продължават да си взимат само заплатата, ако ще да са завели десетки, стотици, че и хиляди дела. А предприятието трупа доход – при това съвсем немалък, особено за фирмите монополисти, които водят хиляди дела срещу клиентите си. Сред "печелившите" е и държавата, защото и нейните ведомства масово ползват юрисконсулти. Но пък калкулират разноски във всеки процес.
"Присъждането на юрисконсултско възнаграждение представлява възстановяване на разходи, които не са направени, няма да бъдат направени и не могат да бъдат направени. Това влиза в противоречие с принципа за присъждане единствено на направените и доказани разходи. И води до неоснователно обогатяване на страната, която е била защитавана от юрисконсулт – тя получава сума, равна на определеното за адвокат минимално възнаграждение, което би могло да бъде значително, тъй като в повечето случаи е пропорционално на стойността на интереса, без всъщност такива разходи да са направени", казва обаче Мая Манолова.
Възможността да се начисляват такива "адвокатски" разноски при ползване на юрисконсулт е заложена в два текста от два различни закона: чл.78, ал.8 от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК) и чл.161, ал.1, изр.3 от Данъчноосигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Те въвеждат един общ принцип: че в полза на юридически лица и еднолични търговци се присъжда възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт. А данъчният процесуален закон уточнява и размера на това възнаграждение – до минималното възнаграждение за един адвокат.
"Възможността да бъде задължена загубилата делото страна да заплаща разноски, които спечелилата не е направила, има очевидно негативни за достъпа до съд и принципите на справедлив процес последици. А напоследък има случаи тези последици да бъдат използвани недобросъвестно от определени страни в процесите. Рискът от задължаване за разноски, които не са направени, демотивира гражданите при защитата на техните права. Или направо води до това те да не са в състояние да защитават правата си – резултат, който всъщност представлява и отказ от правосъдие. Това се отнася както до случаите, в които те са ищци в гражданските производства или жалбоподатели в производствата пред административните съдилища, така и в случаите, в които са ответници", казва Манолова. Тя твърди, че тези два текста от ГПК и ДОПК противоречат на поне четири текста от конституцията. И на първо място създават неоправдана привилегия на монополните дружества и държавните органи, които ползват юрисконсулти. Освен това водят до затруднен или практически отказан достъп до правосъдие за гражданите. А на всичко отгоре нарушават правилата за нормална конкуренция и позволяват злоупотреби и до получаване на неоправдани приходи от фирмите и държавните органи.
Конституционният съд образува дело по искането на Манолова в сряда (3 февруари). А то се падна на доклад на бившата заместник-председателка на Върховния касационен съд Таня Райковска – това е първото й дело като новоназначен конституционен съдия.
