Отрицателните лихви вече са епидемия

лихви

Българската народна банка "занули" ОЛП на 1 февруари след символичните 0.01% годишно през януари. И стана последната, шеста по ред, макар и не толкова значителна централна банка, поела по пътя на отрицателните лихви.

Само два дни по-рано японската "Бенк ъф Джъпен" изненада пазарите с решението си да започне да наказва от 16 февруари нататък с минус 0.1% всяка банка, която държи на депозит неизползваните си ресурси.

Актът на японските централни банкери е предприет година и половина след като през юни 2014-а Европейската централна банка първа сред най-големите си световни партньори свали под нулата лихвените проценти по депозитите, а на 3 декември направи ново понижение до минус 0.3 процента.

Ерата на отрицателните лихви откри Дания през юли 2012-а, за да защити националното стопанство от наплива на инвестиции, чиито собственици търсеха сигурност, подплашени от разрастването на дълговата криза в еврозоната. В момента основната лихва там е минус 0.65%, а целта е да опази фиксирания курс на датската крона към еврото.

Шведската "Риксбанк" свали под нулата депозитната си лихва през февруари 2015-а и в момента работи с минус 1.1%, за да спре наплива на капитали в страната.

Със същата цел през декември 2014-а отрицателна лихва въведе и Националната банка на Швейцария за първи път от 70-те години на миналия век и в момента стойността й е минус 0.75 процента.

Тъй като централните банки на практика фиксират база за всички кредитни разходи, отрицателните лихви се разпростират и върху цял набор от ценни книжа с фиксиран доход. В резултат към края на 2015-а около една трета от всички дългове, емитирани от правителства на еврозоната, са носили отрицателен доход, което означава, че притежателите им няма да получат обратно цялата инвестирана сума на падежа.

Противоречивата стратегия на отрицателните лихви бе подета от централните банкери, след като те осъзнаха, че губят битката с инфлацията. Тя продължава да гравитира около нулата в повечето развити стопанства, въпреки всички използвани нетрадиционни парични инструменти, включително и масовото печатане на пари. А това възпрепятства растежа и потиска икономическата активност и потреблението, доколкото всички изчакват цените да паднат още.

Много икономисти определят отрицателната лихвена политика като израз на отчаяние и сигнал, че традиционните парични инструменти се оказват неефективни да решат проблемите. Основната цел обаче е ясна – да бъдат наказани банките, че трупат пари, вместо да финансират реалната икономика чрез заеми и инвестиции. Задачата, обаче е трудно осъществима в условията на несигурен икономически растеж и все още невъзстановено доверие в икономическите перспективи. 

Кого обслужват?

На теория лихвени проценти под нулата би трябвало да намалят разходите за обслужване на кредитите на фирми и домакинства и да повишат търсенето на заеми. Отрицателните лихви обслужват чудесно и фиска, защото колкото по-ниски са те, толкова по-евтино излиза на правителството да рефинансира задълженията си. В момента, в който дългът е рефинансиран при отрицателни нива, държавата престава да плаща лихви. По този начин тя постига две основни цели. От една страна, това й позволява да повишава данъците без големи отрицателни ефекти върху потреблението. От друга – управляващите могат да въвеждат нови данъци, за да финансират ангажиментите си към възрастните. И ако успеят да ограничат разходите и да устоят на съблазънта да се хвалят, отрицателните лихвени проценти ще работят като невидима форма на монетаризация на дълга. 

Щетите

Много сериозни икономисти предупреждават, че негативните лихви могат да нанесат повече щети, отколкото ползи. На първо място, те създават победители и победени. Както мнозина се досещат, губещи ще са спестителите, докато инвестиралите в облигации и недвижими имоти ще бъдат възнаградени. Лесните пари за по-дълъг период от време обаче могат да доведат до надценяване на определена група активи и до нива над реалната им стойност. Което пък да създаде "балони" в някои сектори на икономиката.

Подобно надценяване, от друга страна, фаворизира притежателите на активи спрямо тези, които работят на заплата. Специалисти от "Бенк ъф Америка" са изчислили, че инвестиция от 100 щ. долара в портфейл от акции и облигации, направена в началото на почти седемгодишния период, през който Федералният резерв печаташе пари в подкрепа на местното стопанство, днес би струвала 205 долара. Докато надница от 100 щ. долара е нараснала до 114 долара.

Неортодоксалните парични инструменти приличат много и на фискалната политика в подкрепа на определени стопански сектори. Например, щатската централна банка притежава в момента гарантирани с ипотеки ценни книжа за 1.74 трлн. щ. долара, което трябва държи ниски кредитните разходи, за да стимулира местния жилищен пазар, от който на практика тръгна последната световна финансова криза.

Ударът поемат банките?

Засега банките преглъщат отрицателните лихви, без да ги прехвърлят върху депозантите. Или поне така изглежда на пръв поглед, защото кредитните институции компенсират загубите си с повишение на таксите и комисионите за обслужване. Ако обаче те свалят лихвените проценти под нулата, спестителите могат да приберат парите си под дюшеците. По-заможните, разбира се, биха могли да изнесат спестяванията си в чужбина, където лихвите са положителни.

Спасителните алтернативи

Банките също имат няколко спасителни алтернативи срещу отрицателните лихвени проценти. Едната е да увеличат кредитирането… но, ако има на кого.

Втората е да купуват чуждестранни облигации и акции в търсене на по-висока доходност… но ако успеят да се справят с валутния риск; в противен случай биха могли да инвестират в национални книжа, корпоративни облигации или недвижими имоти.

Третата и най-малко вероятната е да прехвърлят отрицателните лихви върху спестителите… но рискуват да ги загубят за дълъг период от време и дори завинаги.

Четвъртата е да развиват дейност зад граница, като отпускат заеми и купуват дялове от чуждестранни кредитори… което зависи от финансовите им възможности. Това препятствие може да се преодолее чрез петата алтернатива – обединение с по-мощен или равностоен конкурент.

Шестата алтернатива е да се орежат разходите… което става най-лесно чрез намаляване на заплатите и съкращения – крайно непопулярни за политиците мерки.

Седмата алтернатива е да продължат да си държат излишъците в наличност… което в никакъв случай не е здравословно. 

У нас, покрай нулевия ОЛП, отново се заговори за присъединяването на България към еврозоната, което щяло да е много полезно заради евтиния ресурс. Мотивът е доста смешен, като се имат предвид десетките милиарди спестявания, които залежават неизползвани в банките. Освен ако не става въпрос за финансиране при извънредни обстоятелства, когато се ползват средства от специални фондове. Впрочем бащата на българския валутен борд проф. Стив Ханке не пропусна да припомни по този повод, че България ще стане втората Гърция, ако влезе в блока на еврото. А в световен мащаб икономисти предупреждават, че отрицателните лихви ще намалят възможностите на централните банки да реагират адекватно на нова криза, защото ще тръгнат от много ниски или почти нулеви лихви. Което на прост език означава да се подготвяме за новата реалност на кеш, който не носи доходи.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Трябва ли да се въведе таван на надценките на основните хранителни продукти?

Подкаст