Улисани в приемането на "сериозни" закони, депутатите позабравиха за Съвета за електронни медии. При все че в него предстоят сериозни промени.
Независимият регулаторен орган е съставен от петима души. От тях двама се посочват от президента, а трима се избират от Народното събрание. Повече от година обаче двама от членовете са с изтекъл мандат. Това са Анна Хаджиева, избрана от парламента, и Анюта Асенова, посочена от предишния държавен глава Георги Първанов. Неговият наследник – Росен Плевнелиев, обяви, че от президентската квота в СЕМ ще влезе журналистката Бетина Жотева. В момента тя е говорител на Министерството на външните работи, а през последните пет години работи в администрацията на четири кабинета.
На първи април изтича и шестият мандат на Георги Лозанов. В началото на април той ще се раздели и с председателското място. Така трима от петимата членове, които могат да формират мнозинство, с което да се вземат решенията, ще бъдат заменени. Другите двама са Иво Атанасов, изпратен в регулатора от БСП, и Мария Стоянова, предложена от Росен Плевнелиев.
Депутатите от парламентарната Комисия по култура и медии признават, че въпросите около СЕМ са оставени встрани. Красимир Велчев от ГЕРБ заяви пред "БАНКЕРЪ", че тепърва е необходимо партиите от управляващото мнозинство да издигнат кандидати и чиято номинация е подкрепена от всички формации, тя ще бъде избрана. То такива разговори все още не са водени и това не позволява и на посочения от Плевнелиев човек да влезе в съвета, тъй като указът на държавния глава влиза в сила заедно с избора на хората от парламентарната квота.
Според бившия телевизионен водещ и депутат от "Български демократичен център" Росен Петров дебатите за обновяването на регулатора ще започнат чак през май. Той, като и Велчев, не пропусна да отбележи, че това не е най-големият проблем на държавата. Никак не е маловажно обаче какъв състав на СЕМ ще избира новите директори на БНР и БНТ. Мандатите на Радослав Янкулов и Вяра Анкова в БНР и БНТ изтичат през май и юли. Анкова ще освободи длъжността, тъй като вече изкара два тригодишни мандата. Така че юздите в държавната телевизия ще поеме нов човек. В националното радио нещата са по-различни. Янкулов е към края на своя първи мандат и има право на още един.
Остава и въпросът какво ще е бъдещето на обществените медии. Част от народните представители са на мнение, че щатът на БНТ, БНР и БТА трябва да се съкрати. Някои дори смятат, че е необходимо те да се обединят под една шапка, за да се намалят разходите и да се постигне по-голяма ефективност спрямо изхарчените средства. Росен Петров напомни, че тази идея е още от времето на социализма, както и че в националното радио и националната телевизия работят общо 3 хил. души, докато в частна телевизия има около 250 служители. Това било нагледен пример, че парите в обществените медии не се харчат по най-ефективния начин. Красимир Велчев пък обърна внимание, че в БНР има толкова персонал, колкото в няколко национални радиа, взети заедно.
Между другото, в Комисията по културата и медиите има предложение от Патриотичния фронт да не се излъчват предавания на майчин език, различен от българския. Предложените поправките в Закона за радиото и телевизията на практика целят да се спрат новините на турски. "Като си направи някой частна телевизия, ако иска и на латински език да води предавания", подчерта депутатът от Патриотичния фронт Димитър Байрактаров.
Но от ГЕРБ определиха позицията на патриотите като популистка и обявиха, че подобни предавания пречат единствено на Патриотичния фронт. Становището на Росен Петров пък е, че е далеч по-добре българските граждани от турски произход да научават българските новини на турски, отколкото да завъртат сателитната чиния към Турция и да научават турските новини.
