Залисани с поредния "апокалиптичен" евродоклад и затънали в скандалите, така характерни за дейността на Висшия съдебен съвет напоследък, без малко да не забележим една нищо и никаква точка в дневния ред на последното му заседание за януари. Пък и кратичкото изречение, сбутано в камарата от теми за обсъждане, не обещаваше каквато и да било "бомбастика" – то гласеше буквално следното: ВСС одобрява проект на извънсъдебна спогодба и по гражданско дело с № 23338/2015 г. по описа на Софийския районен съд.
Решихме да проверим за какво иде реч. И от сухата информация се процеди една истинска 15-годишна сага. Историята в нея започва през 2001 г., но продължава и до днес. Междувременно е преминала от Казанлъшкия районен съд, през съдилищата в Нова Загора, в Сливен и София, а за по-напряко и през Страсбург.
Тази история всъщност показва с изключителна яснота какво е качеството на правораздаването у нас – една "подробност", за която почти не се говори. Но всъщност най-важната от всички, защото точно тя осмисля съществуването на съда и правосъдието въобще.
Запознайте се със Здравко от Казанлък
Герой на историята ни е Здравко Станев от Казанлък. През 2001 г. той води дело срещу местното горско стопанство в Казанлъшкия районен съд. Процесът води председателката на съда в онези години: съдийка със 17-годишен стаж в системата, 11 от които е на шефския пост. По време на едно от заседанията Станев иска от съда да бъде назначена графологична експертиза на представени по делото документи. Но съдийката отказва – обяснението й е, че това са копия, а не оригинали. А експертиза на основание на копия няма как да се назначи.
Дни по-късно обаче Станев внася в съда други фотокопия: декларация от същата тази съдийка, с която тя уж се задължава да му плати 5000 долара заради това, че му е нанесла вреди. Плюс още два такива копирани документа – пак за крупни суми, дължими от шефа, от юрисконсулта и от още един служител на местното горско.
И това също са фотокопия. Само че те веднага са пратени в прокуратурата, която образува дело срещу Станев, а впоследствие му повдига и обвинение за използване на подправени документи. Обяснението на Станев, че с тези копия той просто е искал да подскаже абсурдността на становището на съдийката по делото му срещу горското стопанство, изобщо не помагат. И през юни 2003 г. Станев е осъден. Новозагорският районен съд (делото се гледа там, защото всички съдии от Казанлък си правят отвод, вероятно защото в казуса е замесена и шефката им) наказва Станев с 500 лв. глоба. Но отделно са уважени и общо четири граждански иска за близо 17 000 лева. Те са заведени от четирите "засегнати лица" с фалшивите декларации – председателката на съда в Казанлък, шефа на горското и двамата му служители. Всичките искат обезщетения за моралните вреди, които са претърпели от "деянието" на Станев. Впоследствие, през декември 2003 г., Сливенският окръжен съд потвърждава санкцията. И тя влиза в сила. Потвърдени са и претенциите на гражданските ищци.
Оттук нататък редът е ясен: държавата си събира 500-те лева глоба, ако трябва и принудително – с помощта на публичните изпълнители. А с влязлото в сила решение в ръка "увредените" спокойно могат да се обърнат към съдебен изпълнител. Жалбата до Страсбург не спира изпълнението.
Само че Здравко Станев все пак я е подал. И макар и девет години по-късно, успява да осъди държавата заради нейното бързо, но очевидно некачествено правосъдие. Или поне така излиза от решението, с което в края на 2012 г. съдът в Страсбург осъжда България да плати на Станев 1000 евро за понесените от него неимуществени вреди. Отделно и още 1600 евро за разноски.
Служебен адвокат се полага и на… висшисти
България е осъдена по една-единствена причина: че не е осигурила служебен защитник на подсъдимия Станев. Въпреки че той е бил безработен и нямал пари да си позволи личен адвокат. И въпреки че законът казва: ако подсъдимият няма средства, но желае адвокат и интересите на правосъдието изискват това, съдът е длъжен да му назначи защитник.
Съдът в Сливен не назначава служебен защитник, защото според състава интересите на правосъдието не изискват това. Обвинението срещу Станев не било тежко, с процедурата по налагане на административно наказание нямало опасност да влезе в затвора, а бил с… добро образование и в добро здраве.
Съдът в Страсбург обаче стъпва на Конвенцията за защита на правата на човека и казва друго. За него е безспорно, че когато подсъдимият е заплашен със затвор, "интересите на правосъдието по принцип изискват процесуално представителство и ако подсъдимият не може да плати за него сам, по право трябва да му бъдат предоставени публични средства". И макар че в случая със Здравко Станев такава опасност наистина няма, то глобата от 500 лв. не е малка. А обезщетението за вреди в размер на повече от 8000 евро е "значителна сума с оглед на финансовото му положение", казва съдът. Наличието на висше образование пък съвсем няма значение, защото всъщност данни Станев да е учил право няма. "Като образован човек той е разбирал, но в никакъв случай не е бил в състояние да се защити ефективно без услугите на юрист. Един квалифициран юрист несъмнено би бил в състояние да води делото с по-голяма яснота и да се противопостави по-ефективно на аргументите на обвинението", приемат съдиите от Страсбург. И заключават, че интересите на правосъдието са изисквали на Станев да се назначи адвокат, а след като не го е направила – държавата не е осигурила справедлив процес на своя гражданин и е нарушила конвенцията.
Несправедливост има, но виновни – не
Решенията на съда в Страсбург, с които се установява нарушено право на защита, са предпоставка, която допуска да се възобновяват наказателни дела, независимо от това, че по тях вече има влезли в сили присъди. И без оглед на времето, изминало след процеса – в случая със Станев това се случва 9 години след края на процеса. Но той поне е бил жив и е дочакал делото му да бъде възобновено – това става през 2013 година. Следва още близо година размотаване по съдилища, защото вече и всички сливенски съдии си правят отвод и отказват да го гледат. Но в крайна сметка през март 2014 година Ямболският окръжен съд решава казуса. Процесът обаче приключва с истински шок.
Съвсем очаквано в наказателната част присъдата на Станев е отменена и делото е прекратено поради давност заради изтъркалялите се междувременно две петилетки. Отменени са и решенията по всичките четири граждански иска за близо 17 000 лева. Най-интересното обаче в случая е защо се случва това: защото според съда те изобщо не е трябвало да бъдат разглеждани.
Съдът намира, че четирите граждански иска са приети за съвместно разглеждане в наказателния процес "в нарушение на закона и в разрез с константната практика на Върховния касационен съд и на инстанционните съдилища в страната" и че те са били изначално недопустими. И пояснява, че обвинението срещу Станев е било за документно престъпление по чл. 316 от НК, което засяга обществените отношения, свързани с документооборота в държавата. А това значи, че засягането на честта, достойнството и доброто име на гражданските ищци по никакъв начин не може да мине като пряка и непосредствена последица от "престъпната деятелност" на подсъдимия. "С престъпното деяние по чл.316 от НК не се засягат пряко и непосредствено честа, достойнството и личната преценка за личните и професионалните достойнства на четиримата граждански ищци, претендираната обезвреда не е и не може да бъде пряк и непосредствен резултат от деянието", казва Окръжният съд в Ямбол.
Но как тогава колегите им в Нова Загора и в Сливен решиха, че исковете са не само допустими, а и основателни!? При това с влязло в сила съдебно решение? Кой съд е по-прав? Щеше ли изобщо някой да се запита за това, ако я нямаше "четвъртата инстанция", както българите вече наричат съда в Страсбург? И ще поеме ли някой каквато и да било отговорност заради поредното орезиляване на държавата?
Все въпроси без отговор. И поредната история, в която пострадали има, но няма виновни. Но у нас си е все така…
