Върху три неща е било съсредоточено цялото внимание на банките през 2015-а: трупането на провизии, увеличаването на ликвидността и ограничаване на ръста на рисковите активи. Последователността в постигането на тези цели за различните банки може и да не е била еднаква, но като цяло това е без значение. Причината да се наложат именно тези приоритети е предстоящата оценка на качеството на активите. Това до голяма степен отразява липсата на желание в банките да поемат какъвто и да е по-голям кредитен риск.
Конкуренцията за привличане на качествени клиенти е наистина жестока, дори е свирепа. Резултатът от нея е постоянното намаляване на лихвените проценти по заеми, на което бяхме свидетели през цялата 2015-а. Битката е за платежоспособните клиенти, чиито отчети за приходите и разходите и данъчните им декларации недвусмислено сочат, че могат по всяко време да си плащат кредитните вноски, и то за продължителен период от време. Но тези клиенти са малцинство. И обикновено въобще не са склонни да вземат заеми.
В резултат на всички тези процеси в банковия сектор през 2015-а се наблюдават няколко основни тенденции. На първо място е
увеличението на активите на сектора
За цялата 2015-а те са нараснали с около 2.4 млрд. лв. и в края на годината сумата им е 87.52 млрд. лева. Цитираното повишение се дължи изцяло на депозитите на гражданите, които са се увеличили с 3.4 млрд. лева. И това нарастване става въпреки постоянното понижаване на лихвените равнища. Което е още едно доказателство, че населението предпочита да трупа бели пари за черни пари в банките, вместо да увеличи потреблението на стоки и услуги.Всички групи заеми – и фирмените, и жилищните, и потребителските, бележат спад.
Целият прилив на пари в банките от нови депозити се е отлял в трупане на ликвидни средства по сметките на кредитните институции в БНБ. Според съобщенията на Централната банка от началото на 2015-а до нейния край ликвидността на банковата система е нараснала от 23.7 млрд. на 27.7 млрд. лева. Тези суми са около 32% от всички банкови активи. Те не само не носят доходи на банките, напротив – голяма част от тях са свързани с разходи. При това положение идва логичният въпрос
откъде идва увеличението на печалбата
на банковия сектор? Както съобщава БНБ, банковата система приключва 2015-а с положителен финансов резултат след облагане с данъци в размер на 898 млн. лева. Това е със 152 млн. лв. повече в сравнение с края на 2014-а. Това прави още по-интригуващ въпросът как при липсата на ръст на доходоносните активи и при постоянно намаляващи лихвени проценти печалбите растат? Обяснението не е сложно. Банките просто увеличават лихвените маржове и по този начин повишават печалбите си, но не от нов, а от вече съществуващия бизнес, който имат. Това се случва по една елементарна причина – лихвите по депозитните сметки на гражданите и фирмите намаляват два-три пъти по-бързо от темпа, с който спадат лихвите по кредитите. Добре го илюстрира показателят "нетен общ оперативен приход", в който са акумулирани всички приходи и разходи от финансови операции на банките. В края на 2014-а той е 3.9 млрд. лв., а година по-късно е около 4.2 млрд. лева. Причината за това увеличение са именно по-високите нетни постъпления от лихви, от такси и комисиони. Което потвърждава вече изложените заключения – че печалбата на банковия сектор се увеличава именно благодарение на по-високите приходи и от вече съществуващ бизнес. В сегашната ситуация това, че банките успяват да извлекат по-висока печалба, е важно, защото това е предпоставка преди предстоящата оценка на качеството на активите те да успеят да попълнят целия потенциален недостиг на провизии, който може да бъде установен при оценката. И през цялата 2015-а повечето банки са правили точно това – провизирали са като за световно. Някои от тях дори са си позволили да завършат със счетоводна загуба, за да вдигнат рязко размера на заделените провизии и да покрият с тях всеки актив, който е заплашен от допълнително обезценяване в хода на предстоящата оценка. Факт е, че през 2015-а системата е заделила нови провизии за 1.1 млрд. лв. – размер, който е съпоставим със средствата през 2014-а. Така общата сума на
провизиите, натрупани от банките, достигна 5.61 млрд. лв.
В случая става дума за всички провизии, заделени през годините – до момента. При тази ситуация покритието на кредитите с тези провизии достигна 10.86 процента. Става дума и за редовните, и за просрочените заеми, защото никой не знае колко от отчитаните като редовни кредити наистина са редовни. Или само се водят като такива, защото постоянно се предоговарят. Отговор и на този въпрос трябва да даде предстоящата оценка на качеството на активите. От нея ще стане ясно дали сегашното ниво на покритие е достатъчно, или трябва да се увеличи. Но още отсега се вижда, че при половината от 22-те наши банки покритието е под средното за системата. Вярно е, че при някои от тях това може да се дължи на много доброто качество на кредитния портфейл. Това обаче няма как да се знае, защото БНБ не публикува данни за просрочените кредити на всяка от банките. А и след случая с Корпоративна банка е ясно, че една добросъвестна оценка на системата трябва да се базира на правилото, че всички банки работят в една среда, затова всяко отклонение във важни данни като покритието на кредитите с провизии трябва да се приема с резерви. Вече правейки анализ с такъв подход, излиза, че в банковата система общият недостиг на провизии е около половин милиард лева. Тъй като проверката на активите се прави при много по-строги критерии, отколкото са надзорните, тя положително ще покаже много по-голям недостиг. Важното е обаче, че при почти всички кредитни институции, чието покритие е под средното за системата, недостигът на провизии не "изяжда" напълно капитала. Което означава, че за всяка от тях може да бъде намерено решение за преструктуриране и възстановяване. Друг е въпросът дали тези решения ще позволят на сегашните акционери на банките да запазят собствеността си върху тях, или ще я загубят. Това обаче за клиентите не е толкова важно.
На целия този недотам оптимистичен фон
някои кредитни институции се справят много добре
в сравнение с останалите. Важно в случая е какво показват данните на БНБ – че банките, които са осигурили едни от най-високите нива на покритие на кредитите с провизии, са и сред най-печелившите и ефективни кредитни институции. Лидерът по печалби "Банка ДСК", която приключва 2015-а с положителен финансов резултат от 305.25 млн. лв., има покритие от 13.79%, при "УниКредит Булбанк", която отчита печалба от 290.01 млн. лв., това покритие е 11.11%, при ОББ – то е 21.47%, при Пощенска банка – 11.66%, при "Райфайзенбанк (България)" – 11.53%, при СИБАНК – 13.04 процента. Прави впечатление, че Първа инвестиционна банка за една година е постигнала много високо покритие, което е нараснало от 8.25 на 15.06 процента. Това също е следствие от ударното заделяне на провизии, в което през 2015-а ПИБ, образно казано, е вложила 327.42 млн. лева. Добър знак е, че след дълъг период на загуби "Българо-американска кредитна банка" излезе на печалба, макар и малка, и поддържа ниво на покритие от 17.33 процента. Феномен обаче е "Ти Би Ай", която независимо от малкия размер на активите си – 480.06 млн. лв., отчита значителна на фона на тази сума печалба от 27.86 млн. лв. и ниво на покритие от 12.78 процента. На базата на всички тези данни вестник "БАНКЕРЪ" подновява своята
класация за най-добра банка в страната
която изготвя на всеки три месеца единствено на базата на официално публикуваната от БНБ информация за резултатите на кредитните институции. Традиционно тя се изготвя по пет показателя: размер на активите, размер на собствения капитал, размер на печалбата и изчислените на тяхна база възвръщаемост на активите и възвръщаемост на собствения капитал. Само банките, попаднали сред първите десет институции с най-добри данни и по петте показателя, влизат в групата на най-добрите. Предвид уроците от кризата преди година обаче към тези показатели добавихме и коректив. Той се отнася за всяка една банка, чийто коефициент на покритие на кредитите с провизии е под средния за системата.
Корективът в случая е допълнителният разход за провизии за постигане на средното равнище на покритие. С този разход намаляваме финансовия резултат преди облагане с данъци и нанасяме произтичащите от това корекции върху печалбата, а оттам и върху възвръщаемостта на капитала и на активите. Съвсем съзнателно показваме на широката публика само групата на най-добрите след направените корекции. В нея не попадат някои банки, които иначе са сред първите десет и по петте показателя, които оценяваме, защото корекциите при тях са довели до значителна негативна промяна в печалбата и на показателите за възвръщаемост. Поради същата причина в групата на най-добрите пък попадат банки, които иначе не фигурират в таблиците с първите десет кредитни институции по петте показателя. (Ако, да речем, една банка е била на дванадесето място по печалба, но след корекциите две от конкурентките й са изпаднали от десетката, логично е тя да се придвижи с две места напред.) При този подход в групата на най-добрите в нашата класация за деветте месеца на 2015-а попадат "Банка ДСК", "УниКредит Булбанк" , "Райфайзенбанк (България)", Пощенска банка, ОББ и СИБАНК. При нито една от тях не са се наложили корекции на финансовите резултати и на показателите за възвръщаемост.
Що се отнася до перспективите пред банковата система през 2015-а – вече почти няма съмнение, че развитието й през тази година ще бъде изцяло подчинено на оценката на активите. Банките ще ангажират значителен експертен и финансов ресурс в това мероприятие. Заради него те ще продължат да трупат и провизии, и ликвидност. А всичко това ще потиска апетитите им за поемане на кредитен риск. В резултат на това се очаква да се случат поне две неща. На първо място, кредитите отново ще бъдат достъпни само за най-платежоспособните клиенти, а лихвите по депозитите пак ще падат по-бързо от тези по кредитите. А когато стигнат до нулата, лихвите по-кредитите ще започнат да растат.
