Парламентът ограничи правото на държавни стипендии до студентите в редовна форма с държавна поръчка, след като прие на второ четене промени в Закона за висшето образование, предложени от Министерския съвет. Именно новите правила за стипендиите предизвикаха най-сериозния спор по време на дебатите.
С промените се уточнява кои студенти и докторанти имат право да получават стипендии от държавния бюджет. Законът предвижда те да се предоставят на студентите, които се обучават в редовна форма на места, субсидирани от държавата.
Промяната идва след решения на Върховния административен съд от 2025 година, с които бяха отменени текстове от подзаконовата нормативна уредба, ограничаващи достъпа до стипендии на студенти в платена, задочна, вечерна и дистанционна форма на обучение.
В мотивите към законопроекта се посочва, че разграничението не се основава на различия в академичните изисквания към студентите. Според вносителите те са еднакви независимо от формата на обучение, но се различава предметът на публичното финансиране.
Текстовете за стипендиите предизвикаха критики от част от депутатите. Николай Денков от „Продължаваме промяната“ заяви, че формацията му ще подкрепи останалите промени, но не и спорните разпоредби, предаде БТА. Според него в предложението има елемент на дискриминация между различни групи студенти.
Възражения изразиха и депутати от „Демократична България“. Елисавета Белобрадова също постави въпроса за възможна дискриминация, а Анна Бодакова предупреди, че ограниченията ще засегнат студентите, които съчетават обучението си с работа.
Според Бодакова задочната форма не означава по-слаба ангажираност с образованието и за много хора е единствената възможност едновременно да учат и да работят. Тя призова работещите студенти да не бъдат превръщани в „студенти втора категория“.
Александър Узунов от „Прогресивна България“ защити промените, като отбеляза, че те не поставят под съмнение способностите или качеството на обучението на студентите в различните форми. По думите му, се определят предназначението и условията за получаване на конкретна държавна стипендия. Той посочи, че след решенията на ВАС въпросът трябва да бъде уреден ясно на законово равнище.
Красимир Вълчев от ГЕРБ-СДС също каза, че държавата може да създава механизми за подкрепа на студентите в платена форма или в частните висши училища, но според него няма задължение това да става чрез същия вид стипендии. По време на дебатите беше заявена и готовност за сезиране на Конституционния съд за приетите текстове.
Освен правилата за стипендиите парламентът одобри и промени при определянето на таксите във висшето образование. Минималният дял от средствата за издръжка, който участва при формирането на таксата, се намалява от 60 на 50%.
Академичните съвети на висшите училища вече ще могат да определят таксите за кандидатстване, без да е необходимо те да бъдат утвърждавани от Министерския съвет. Промяната е насочена към намаляване на административната тежест за университетите.
