Десетина дни след като главният прокурор Сотир Цацаров се изказа скептично за възможността да бъде екстрадиран от Сърбия в България мажоритарният собственик на фалираната Корпоративна търговска банка (КТБ) Цветан Василев, държавното обвинение обяви, че шефът му е писал и е поискал съдействие по случая от Европа. В края на януари Цацаров заяви пред медиите, че не храни особени надежди в тази насока, тъй като процедурата се бави необосновано дълго и е в ръцете на властите в Белград. Усещането обаче е, че сегашната инициатива цели да се хвърли прах в очите, тъй като властта се страхува от банкера и предпочита да го държи извън страната.
Подписаното от Цацаров писмо е адресирано до Генералния секретариат на Съвета на Европа и до Европейския комитет по проблемите на престъпността. В него се иска "спешно разглеждане на информация за възникнали трудности във връзка с приложението на Европейската конвенция за екстрадиция (ЕКЕ) по повод екстрадицията на Цветан Василев от Република Сърбия в Република България". Искането на главния прокурор е за информация, каквато съгласно конвенцията помолената страна трябва да предоставя на молещата относно решението си за екстрадиция на обвиняемо или осъдено лице.
Прокуратурата е изложила хронология на събитията, от която става ясно, че сръбските власти не удовлетворяват първоначалната молба за екстрадиция на Цветан Василев вече повече от една година и четири месеца, а повече от осем месеца не дават конкретен отговор на изпратената от прокуратурата допълнителна молба със същото искане. Първата молба е изпратена до министъра на правосъдието на Република Сърбия през септември 2014 година. С нея главният прокурор е поискал Василев да бъде предаден на българските съдебни власти във връзка с воденото досъдебно производство за длъжностно присвояване в особено големи размери, представляващо особено тежък случай – т. нар. източване на КТБ.
През май 2015 г. е изпратена допълнителната молба, с която е поискана екстрадицията на банкера на още едно основание – за безстопанственост в особено големи размери, представляваща особено тежък случай. Половин година по-късно прокуратурата ни изпраща в Белград напомнително писмо, с което питат има ли резултати по екстрадицията на Василев. В този период са изпратени и още две молби за правна помощ при неговото призоваване. Отговори обаче отново не идват "на фона на традиционно добрите професионални контакти със сръбските власти".
Сръбските магистрати вероятно неслучайно мълчат – там са наясно що за правосъдие чака Цветан Василев в България. Първоначално първоинстанционният Висш съд в Белград прие, че има основания за екстрадирането му. Апелативният съд в сръбската столица обаче уважи жалбата на банкера и отказа да постанови предаването му на българската прокуратура. От връщането на делото за ново разглеждане в първата инстанция не е излизала публично информация за хода на процеса. Междувременно сръбските медии тиражираха откъслечни и противоречиви информации за затрудненията на Василев около функционирането на притежавания от него стъкларски завод в Парачин и за оказвана му от президента Томислав Николич подкрепа.
В същото време българската прокуратура наложи пълно информационно затъмнение около воденото досъдебно производство. Откритото производство по несъстоятелност и продължаващият грабеж на активи на КТБ обаче го превърнаха в една огромна хранилка. Преди четири месеца кабинетът реши да отпусне на прокуратурата накуп 400 хил. лв. само за изготвяне на комплексна съдебно-счетоводна експертиза. По закон тези средства трябва да бъдат платени от бюджета на държавното обвинение на принципа "поръчващият плаща". И понеже в него такъв разход не е планиран, а то не може да покрие дълговете си по осъдителни решения след провалени разследвания, масрафът поема отново данъкоплатецът. Колко ще му излезе в крайна сметка въпросната експертиза не е ясно, тъй като и преди отпускането на тази сума са правени огромни плащания за нея, а други са предвидени с новия съдебен бюджет.
До ден-днешен прокуратурата не казва обаче кои са "вещите лица от международно призната компания", на които е възложена експертизата. Неофициалният мотив е, че ги пазят от външно въздействие, но всъщност, както обикновено, става въпрос за пари и за интереси. В искането на Цацаров беше посочено, че фирмата е избрана след проучване на възможностите, на предоставените технически и финансови предложения и защото е предложила най-ниска цена. Преди това главният прокурор беше споменал централното управление на "Делойт" – те обещали да направят експертизата "за не повече от два, максимум три месеца." После обаче Цацаров обяви, че тя се бави заради липса на средства и кабинетът отпусна пари по предложение на финансовия министър Владислав Горанов.
Колко пари ще излезе в крайна сметка експертизата не е ясно, но е ясно, че тази година държавното обвинение ще трябва да отчита резултати независимо от споровете задължително ли е присъствието на Цветан Василев в страната, за да бъде разпитан. В писмото си до Горанов Цацаров беше обещал изготвянето на експертизата да продължи шест месеца, считано от октомври миналата година. През юни пък изтича двегодишният срок по НПК за първите повдигнати обвинения, след което обвиняемите могат да поискат от съда да задължи прокуратурата или да внесе делото с обвинителен акт или да го прекрати. Правилото е насочено срещу т. нар. вечни обвиняеми и то изисква съдът да се произнесе по направеното искане в едноседмичен срок. След това държавното обвинение има три месеца да реши какво да прави с делото.
Дотогава парите ще продължават да изтичат във вид на тайни плащания, увреждайки непоправимо интересите на кредиторите и данъкоплатеца.
Междувременно Владислав Горанов отказва да обяви и финансовите параметри на сключения от Фонда за гарантиране на влоговете договор с международната консултантска компания "Аликс Партнърс Сървисис ЮКей". По неофициална информация те са в размер на 22 млн. щ. долара, но не е ясно откъде са взети тези пари. Вариантите са три – от собствения ресурс на фонда, от държавния бюджет или от масата на несъстоятелността. Останалите кредитори във всички случаи ще бъдат ощетени, тъй като похарченото би трябвало да бъде възстановено във фонда или в бюджета.
Практическият резултат обаче е ясен – източване на тъмно в неясни размери. При това не е ясно дали реално се върши нещо ново от експертите, тъй като разследващите разполагат отдавна с консултантските доклади на одитните компании, въз основа на които банката беше фалирана, и е твърде вероятно те да са ползвани както за експертизата, така и за проследяването от страна на "Аликс Партнърс". За това говори и обстоятелството, че Цацаров отдавна допусна възможността и нейни експерти да се включат по делото като вещи лица. По всяка вероятност и двете експертизи ще се окажат фризирани версии на т. нар. одиторски доклади, въз основа на чиито съмнителни обезценки беше "открита" 4-милиардната капиталова дупка в КТБ.
Така ще бъде заобиколена и забраната одиторските доклади да бъдат ползвани за съдебни цели. Съгласно сключените от трите одиторски компании консултантски договори с БНБ изводите в техните доклади, обединени в общ доклад, не са публични, не могат да бъдат ползвани директно от БНБ и тя няма право да се позовава на тях за свои оценки. В договорите изрично е записано, че докладът не е предназначен да послужи като доказателство или като друго експертно заключение в съдебни или други производства! И понеже БНБ предаде този доклад на прокуратурата, явно трябва да бъде намерен заобиколен начин как да бъде използван в разследването – вече преоформен във вид на съдебна експертиза.
За целта се кани скъп външен консултант, който практически не върши нищо, което да не може да бъде свършено у нас или вече да не е свършено. Определя се огромен хонорар, който винаги може да бъде защитен с аргумента за огромна по обем работа и внушителен размер на проследените активи. И понеже в договора с "Аликс Партнърс" всичко попада под клаузата за конфиденциалност, възложената от прокуратурата експертиза е "загърната" с плаща на следствената тайна. А синдиците крият личните данни и плащанията в производството по несъстоятелност. Източването на КТБ се вихри с пълна сила в отсъствието на разследваните за нейното източване.
Формално разследването започна в края на февруари 2014 г. по сигнала на "Протестна мрежа" до Цацаров срещу мажоритарния собственик на КТБ Цветан Василев, срещу депутата от ДПС Делян Пеевски и майка му Ирена Кръстева и срещу новопоявилия се политик Николай Бареков. Четири месеца по-късно обаче беше нанесен удар единствено срещу банкера, което породи ликвидна криза в банката и принуди ръководството на КТБ да поиска поставянето й под специален надзор.
Първоначално обвинения бяха отправени срещу изпълнителния директор Орлин Русев, срещу главната касиерка Маргарита Петрова, главната счетоводителка Мария Димова и заместничката ѝ Борислава Тренева-Кючукова. След това прокуратурата обвини изпълнителните директори Илиан Зафиров, Георги Христов, Орлин Русев и Александър Панталеев, както и ръководителя на управление "Кредитиране" в банката Георги Зяпков за умишлена безстопанственост. А срещу Цветан Василев беше повдигнато задочно обвинение за длъжностно присвояване в особено големи размери.
В престъпления по служба пък са обвинени бившите подуправители на БНБ Цветан Гунев и Румен Симеонов. Според обвинителния акт срещу Цветан Василев той е склонил Маргарита Петрова и Орлин Русев да се разпоредят със сумата от 206 млн. лева. Към днешна дата обаче все още няма никаква яснота къде са отишли парите и възползвал ли се е той по някакъв начин от тях.