Пазачите на южната ни граница, претендираща уж за шенгенска, отново се издъниха тази седмица. МВР с половин уста призна, че четирима служители на "Гранична полиция" са били задържани при зрелищна акция. За какво – министерските чиновници не уточняват. С оглед на бежанската вълна, която залива Странджа, обаче на всички е ясно, че срещу някой и друг долар дори и най-строгите гранични пазванти са склонни да си затворят очите и да пропуснат готовите на всичко имигранти навътре в страната. Единият от задържаните е офицep oт Граничния полицейски участък в Cвилeнгpaд и конкретната му работа е свързана именно с борбата срещу трафика на бежанци – той е служител от гpyпa "Oпepaтивнo-издиpвaтeлнa дeйнocт". Втори от четворката арестувани пък е на ръководна длъжност в участъка, а за майтап се оказва, че трети е бил награждаван през 2010 г. за висок професионализъм на прословутата церемония "Полицай на годината".
Вътрешното министерство продължава да мълчи за причините за ареста на четиримата, но неофициалната информация сочи, че те са участвали в канал за прехвърляне на имигранти през южната ни граница. Колегите им от Главна дирекция "Борба с организираната престъпност" не са открили топлата вода, разнищвайки участието на хора с пагони в корупционни ситуации. Последният анализ на Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД) вече подложи на съмнение способността на граничната ни полиция да бъде ефективен страж на външната граница на ЕС. Експертите на ЦИД разнищиха антикорупционната среда в Главна дирекция "Гранична полиция" – МВР, и основният им извод бе, че мерките за противодействие и преодоляване на корупцията са неефективни. С това заключение беше запознат и вицепремиерът и вътрешен министър Румяна Бъчварова.
Експертите от центъра базират този извод на интервюта и анонимни анкети с над 500 служители на дирекцията, в това число и заемащи ръководни длъжности. Изследването чрез Системата за мониторинг на прилагането на антикорупционните политики (СМАК) показа, че теоретичната възможност за прояви на корупция сред служителите на "Гранична полиция" е 75 процента. Натискът върху граничните полицаи е силно изразен – половината от анкетираните са посочили, че са били обект на опити за подкупване. Освен това 20-30 на сто от тях са съобщили, че колегите им са податливи и на натиск от ръководството, а около 20% са признали, че са "съблазнявани" с рушвет отвън.
В анализа се посочваше, че най-рискови в това отношение са ГКПП-тата и зелената граница. Неслучайно през май миналата година при акция на ДАНС, МВР и Районната прокуратура в Елхово на ГКПП-Лесово бе разкрит и задържан граничният полицай Георги Иванов, който превел през границата двама иракчани, като използвал личния си автомобил "Ауди". Чужденците били укрити под изолационни плоскости. Иванов беше заловен в момента, когато извършваше престъплението, бе обвинен и тикнат в ареста с най-тежката мярка за неотклонение – "задържане под стража".
Корупционният натиск е висок и спрямо извършващите други дейности по границата, отчетоха експертите от ЦИД. Те стигнаха до извода, че е необходим задълбочен анализ на всяка от тях и на необходимите антикорупционни действия. Сред мерките са подаване на имуществени декларации, видеонаблюдение, внезапни проверки, информационни кампании. Те се прилагат широко и засягат 90 на сто от дейността на гранична полиция. Ефективността от мерките обаче е едва 50-60 на сто от възможното, сочат резултатите от изследването. Самите полицаи са посочили, че тези ограничения се заобикалят трудно, но когато стане дума за по-строг контрол, става очевидно, че всъщност ефективността им е наполовина.
При обсъждането на анализа на ЦИД се появи идеята служителите на всички нива в държавната администрация, включително и служителите от МВР, да попълват имуществени декларации. В момента това правят само хората, които заемат висши държавни длъжности. Според експертите от ЦИД обаче, ако съдържанието на декларациите не се подлага на проверка, ръководствата на "Гранична полиция" и на МВР не могат да използват този инструмент в противодействие на корупцията.
Такава мярка беше записана и в антикорупционната стратегия на вицепремиера Меглена Кунева, която по стечение на обстоятелствата вече ще следи по-отблизо за корупционни практики в образователното министерство. Според отлежалата й вече стратегия инспекторатите към съответните ведомства, включително и в МВР – и в частност в "Гранична полиция", трябваше да проверяват декларациите, които се попълват от държавните служители. Идеята обаче си остана на хартия, но все пак е далеч от реализацията.
Експертите от ЦИД препоръчаха още да бъдат разгледани подробно всички антикорупционни политики в "Гранична полиция" във връзка с последващия контрол. Нужен е по-систематичен, планиран контрол по отношение на всички антикорупционни мерки, който да следва ясни алгоритми, както и ясно дефинирани санкции при неспазване на дадена политика и стриктното им прилагане при констатация на нарушения.
В изследването се посочваше още, че трябва да се разработят специфични антикорупционни мерки по отношение на високорискови дейности, каквито са административнонаказателната и оперативно-издирвателната дейност, а също така и в сферата на обществените поръчки. Препоръката на експертите от ЦИД направо бе революционна, тъй като досега никой не е отварял дума за корупция сред оперативните работници и разследващите. А специфичната им работа по икономически, финансови и данъчни престъпления, в борбата с наркоразпространението и трафика, тежки престъпления срещу личността и прочие очевидно създава предпоставки и условия за възникване на корупционни практики.
Когато Центърът публикува този анализ преди няколко месеца, МВР шефът Румяна Бъчварова призна, че тези практики винаги изпреварват антикорупционните мерки. Според нея тези оценки би трябвало да се извършват от външни органи, като самата оценка ще бъде по-надеждна и ефективна.
В анализа си ЦИД сочи, че около 18% от гражданите на България над 18 години признават, че са дали подкуп, а около 28 на сто са съобщили, че са обект на натиск да платят такива пари. Тези нива са изключително високи. Според Александър Стоянов, директор на научната дейност в Центъра за изследване на демокрацията, основната цел на системата за мониторинг на прилагането на антикорупционните политики (СМАК) е именно да разкрие два типа дефицити – в прилагането на антикорупционни политики и в наличния набор от такива политики. Той смята, че основен показател в системата е оценката на дейностите, които се осъществяват в дадена публична администрация. "Главен показател е корупционният интерес, който отразява принципната възможност на различните страни – от една страна, служители, от друга, граждани и бизнес, да реализират корупционна сделка", поясни той.
В края на май миналата година Министерският съвет с постановление №136 създаде Национален съвет по антикорупционни политики, който да координира разработването и актуализирането на проекти на стратегии, програми и планове в областта на превенцията и противодействието на корупцията. Той ще следи изпълнението на приетите документи и ще организира независими външни оценки на изпълнението им.
Антикорупционният закон на Меглена Кунева предвиждаше и структурирането на единен антикорупционен орган, който да обедини БОРКОР, звена от Сметната палата и Комисията за конфликт на интереси. Дори и без него, сега в държавата действат една купчина антикорупционни институции и структури. Сред тях е и действащото в прокуратурата междуведомствено звено, в което влизат агенти от ДАНС, разследващи полицаи и прокурори, които също се борят с корупцията. Засега резултатът от дейността му все още е неизвестен, тъй като липсва каквато и да е информация за звеното. Очевидно неефективни са действията на останалите антикорупционни звена, а те са повече от 40 дирекции, инспекторати, които работят по силата на поредица от закони. Неслучайно се роят скептичните мнения, че с още един национален съвет и единен център ситуацията с борбата и превенцията на корупцията едва ли ще се промени. А корупционните пробойни в службата, която охранява границите ни, претендиращи да са шенгенски, пък доказват, че – с тях или без тях, за обрат вече е късно…
