Чуждестранна компания решава да инвестира в нашата страна. Проучва пазара и вижда, че не достигат студентски общежития. Затова купува огромен парцел в Студентски град, върху който да построи няколко блокчета за отдаване под наем. Междувременно обаче в една от дискотеките в района убиват момче и поради глупостта на институциите се въвежда мораториум за строителство и издаване на всякакви строителни разрешителни в целия квартал. Какво прави споменатият инвеститор, който вече е платил милиони за терена? Ами, пие една студена вода.
Този пример от близкото минало не бива да се забравя. Той може да служи за постоянен отговор на въпроса: "Защо чуждестранните инвестиции отбягват България"? Още повече че нищо не се е променило. Несигурната инвестиционна среда у нас и непредвидимите законови промени светят като сигнална лампа за предприемачите, които обикновено пресмятат доходите от начинанията си за години напред. И щом на хоризонта не се вижда стабилност, значи очакваните печалби може да се окажат загуби.
Според икономиста от БАН Гарабед Минасян инвеститорите не се нуждаят от специални покани, за да дойдат в някоя държава. Ако преценят, че условията за капиталовложения някъде са добри и има шанс за печалби, те сами ще дойдат. Какво обаче правят институциите по въпроса? Всичките им усилия са насочени към различни кампании за популяризирането ни като инвестиционна дестинация. Реклами, клипчета, филми, брошури, банери, журналистически турове… Българската агенция за инвестиции (БАИ) определено е добра в това – през последните години тя е усвоила цели 15 млн. лв. от проекта "Популяризиране на предимствата за инвестиране в България". Но се затруднява сериозно с основната си задача – привличането на фирми, които да развиват бизнеса си у нас.
Публикуваният неотдавна одитен доклад на Сметната палата за дейността на специализираното ведомство разкрива цял куп пропуски, допуснати от началото на 2013-а до края на 2014 година. Нищо, че през този период агенцията е била в ръцете на трима шефове – Борислав Стефанов, Светослав Младенов и сегашния Стамен Янев.
Първото, което се набива на очи в одита, е един парадокс. Установено е, че нормативната уредба в областта на инвестициите е хармонизирана с европейското законодателство и, общо взето, всичко в тази насока е както трябва. Тоест прилаганата правна рамка би следвало да създава условия за ефективно изпълнение на функциите на ведомството. Но това далеч не е така. И проблемите зад несъответствието между формалното и реалното са много. Един от тях е свързан с непрестанно намаляващия брой на експертите в специализираните дирекции. А това, според одиторите, създава риск за ефективното изпълнение на всички насърчителни мерки за инвеститорите. Още по-неприятното е голямото текучество на служителите в БАИ. През 2013-а например са напуснали 41 на сто от всички работещи там (от които трима с ръководни функции), докато новите попълнения са само пет. През 2014-а са постъпили единадесет души и са напуснали десет, от които един служител с ръководни функции, осем експерти и един специалист. С други думи, през одитирания период е сменен над половината от експертния състав, което е окачествено като "един от най-сериозните проблеми".
Любопитно е, че текучеството на кадри се случва на фона на значително увеличените разходи за възнаграждения и плащания на персонала, което показва, че причините не са само финансови. Така или иначе, Сметната палата е установила, че агенцията няма готовност със собствени ресурси да осигурява разнообразни анализи и разработки, да поддържа тяхната актуалност и в последна сметка трудно може да привлича чуждестранни инвестиции. Не са налице и условия за нарастване на вложенията в производства и услуги в сектори с висока добавена стойност.
"На практика с приключването на проекта "Популяризиране на предимствата за инвестиране в България" по оперативната програма "Конкурентоспособност" се подлага на риск изпълнението на дейността по изготвяне на анализи и прогнози в бъдеще, както и нейната ефективност", обобщават одиторите. Наред с това те потвърждават, че дейността на агенцията е фокусирана основно върху рекламата и организацията на промоционални събития, за сметка на експертно-аналитичната работа и практическото подпомагане на инвеститорите.
Като пропуск в изпълнението на посочения европроект е отбелязано и че е било планирано разработването на база данни с потенциални вложители в осемте приоритетни индустрии и такава с български фирми, търсещи партньори инвеститори в същите индустрии, но в действителност нищо не е изпълнено.
Друга констатация пък е достойна за рубриката "Пълен абсурд". През одитирания период БАИ не е получавала никакви данни от Националния статистически институт за извършените разходи за придобиване на дълготрайни материални активи. В резултат информационната система на агенцията не може да покаже общия обем на инвестициите в страната. В основата на тази излагация е, че няма подписано споразумение за обмен на информация между двете институции, каквото изрично се изисква от чл.11 "в", ал.2, т.1 от Закона за насърчаване на инвестициите.
Не са изпълнени и планираните показатели за финансово подпомагане на инвеститорите, което напълно обезсмисля самите насърчителни мерки. Освен това, по оценки на Сметната палата, регламентираният последващ контрол по изпълнение на договорите за финансово подпомагане не осигурява надеждна информация за целевото усвояване на предоставените бюджетни средства.
Българската агенция за инвестиции има сериозни трудности и с провеждането на обществените поръчки. При всички проверени възлагания чрез публични покани съставът на комисиите за разглеждане на офертите е бил определен след срока за получаването им, което освен че е нарушение на законовите разпоредби, поставя под съмнение обективността на оценките. В допълнение, при 66% от тези търгове при сключването на договорите не са представени свидетелства за съдимост на изпълнителя. При 75 на сто от проверените открити процедури пък не са спазени сроковете за изпращането на информацията за сключен и изпълнен договор до Регистъра на обществените поръчки.
Освен на Закона за обществените поръчки често са нарушавани разпоредбите и на Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор, Вътрешните правила за планиране, възлагане и мониторинг на обществените поръчки, Инструкцията за добро финансово управление и законосъобразно разходване на публичните средства и др. актове.
