Три години след влизане в сила и дузина промени в новия закон за конфискация на необяснимите богатства парламентът се зае сериозно да го прекроява. Без "излишен" шум депутатите одобриха на първо четене законопроект, внесен през пролетта на миналата година от петима депутати от ГЕРБ: председателя на правната комисия Данаил Кирилов, Анна Александрова, Пламен Манушев, Владимир Тошев и Христо Гаджев. В мотивите си вносителите посочват, че целта им е да бъдат преодолени очерталите се проблеми в практиката на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ), а промените са съобразени и с Директива 2014/42/ЕС на Европейския парламент и на Съвета за обезпечаване и конфискация на средства и облаги от престъпна дейност в Европейския съюз.
Казано на прост език, за пореден път ще се опитват да правят т. нар. гражданска конфискация по-ефикасна. Но безспорен факт е, че от въвеждането на този тип законодателство преди близо 11 години то бива спъвано или прилагано избирателно. Комисията по конфискация ще може сама да определя структурата и района на действие на териториалните си звена, а членовете й ще имат право да изпълнят не повече от два последователни мандата. Инспекторите на КОНПИ ще могат вече да претърсват и да изземват имущество по реда на Наказателнопроцесуалния кодекс и да изискват обяснения и сведения от проверяваното лице и от свързаните с него – право, което имаха по стария Закон за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност, но после им беше отнето. Териториалните директори пък ще могат да отправят писмени искания до застрахователите за разкриване на застрахователна тайна, за да постигнат пълнота на икономическия анализ. Ще могат да отправят искания и до Националния статистически институт за информация относно годишните финансови отчети на юридическите лица, която представлява статистическа тайна.
За да се избегнат безрезултатни действия срещу дребни риби, за някои видове престъпления ще се образуват проверки само ако са осъществени квалифицираните им състави.
Снижава се драстично и прагът на облагата от извършено административно нарушение, което също е основание за започване на проверка при влязъл в сила акт за установяването му. От 150 хил. лв. той спада на 50 хил. лв., което е напълно оправдано на фона на нулевите резултати в тази насока. Оказва се, че от въвеждането на това основание в комисията не е постъпило нито едно уведомление по тази линия, което означава, че механизмът изобщо не работи. Остава обаче и въпросът дали административно наказващите органи изпълняват задължението си да сезират комисията.
Поправена е и друга груба, но неслучайно допусната грешка – завишаването на прага на несъответствието между имуществото и нетния доход. След като с новия закон той беше завишен от 100 хил. на 250 хил. лв., сега го намаляват на 120 хил. лева. Приведен е обаче странен аргумент – анализът на резултатите от образуваните проверки след влизането в сила на сегашния закон показал, че несъответствието е най-често "в рамките на издръжката на тричленно семейство за десетгодишния период, или около 80 000 лева". Ще рече, че намаленият праг отново няма да позволи конфискация в такива случаи, защото остава твърде висок. Причината е вероятно в опасенията да не се посяга на твърде голям брой имущества в условията на огромна сива икономика, а да се гонят едрите риби. Показателно е признанието на вносителите, че "при един значително по-кратък срок и при един значително по-висок праг на несъответствие между имущество и нетен доход на практика производствата за отнемане на незаконно придобито имущество ще бъдат единични". Нещо, което сочи за пореден път, че сегашният закон е направен така, че да не посяга на доходите от незаконна дейност на по-широки кръгове от хора.
Изчиства се и уредбата за започване на проверката, като се премахва текст, ползван от прокуратурата за изпращане на уведомления за дела срещу неизвестен извършител, вместо това да става само при повдигнато обвинение срещу разследваните. Сериозна е корекцията в режима на доказване. И тук се връща принципът от стария закон за обратната тежест на доказване. Проверяваните лица ще трябва да представят декларация относно наличното си имущество. Ако не я подадат или ако не е пълна, както и ако е невярна, до доказване на противното ще се предполага, че недекларираното от тях имущество е незаконно придобито. На основата на изследване, проведено в страните членки на Европейския съюз по отношение на прилагането на "института на конфискацията", е установено, че този принцип работи успешно в Австрия, Франция, Италия, Холандия, Швейцария, Дания, Ирландия и Великобритания.
Същевременно се премахва изискването за посочване на салдото на наличните средства към началната дата на проверявания период, тъй като това се оказва безполезно за проверяващите. Те не могат да проверяват произхода на парите преди тази начална дата, което стимулира проверяваните да декларират неверни данни. За това помогна и друга груба грешка в действащия закон – намаляването на проверявания период назад във времето от 25 на 10 години. Връщане към стария закон има и във връзка с възможността комисията по конфискация да сезира Националната агенция за приходите (НАП), като събраните в хода на проверката данни запазват процесуалната си стойност в данъчното производство. Цитираните в полза на това взаимодействие данни от доклада на комисията за 2011 г. доказват обаче отново недъг на сегашния закон.
С оглед липсата на точен критерий за действителната стойност на имуществото то ще бъде оценявано към момента на неговото придобиване или отчуждаване. За защита на държавния интерес се въвежда и изрична разпоредба, че предвидената сега десетгодишна давност от придобиване на имуществото спира да тече от датата на започване на проверката. Срокът за предявяване на иска от налагане на обезпечителните мерки пък нараства на шест месеца. Премахва се правилото, че когато се изисква доказване с писмен документ, не могат да се правят изводи във вреда на ответника, ако бъде доказано, че документът е загубен или унищожен не по вина на страната. Практиката сочи, че тази възможност бива използвана превратно във вид на процесуално бездействие от страна на ответниците в рамките на съдебния процес.
За да бъде подчертана общественополезната цел на закона, се въвежда и изискване най-малко 20% от стойността на отнетото в полза на държавата имущество трябва да се използва за социални цели. Въпросът е обаче дали нормативният акт, който породи едни от най-тежките законотворчески сблъсъци, ще може наистина да върне някога поне отчасти чувството за справедливост. Такъв ключов текст имаше в един от вариантите му, но отпадна с аргумента, че понятието изразява психична, а не правна категория. Действителността е обаче универсална категория, по която у нас цари отчайващо единодушие.
