Г-н Барбалов, бюджетът на Столичната община за 2016-а вече е приет. Тази година столичното кметство ще разполага с 1.265 млрд. лева. Макар тази сума да е впечатляваща, тя е доста по-малка в сравнение с миналогодишната, когато бюджетът беше 1.459 млрд. лева. И ако тогава говорехме за оптимистичен бюджет, сега за какъв става дума – за реалистичен или за рестриктивен ?
– Въобще не става дума за рестриктивен бюджет – той е абсолютно реалистичен. И се разделя на три части . Първата се формира на база собствени приходи, които идват от местни данъци и такси. Тя е в размер на 594.3 млн. лв., а миналата година беше 587 млн. лева. Става дума за завишение с над 7 млн. лева. Другите средства идват от държавно делегираните трансфери. Третата част са средствата от еврофондове и от вече сключени заеми.
Какви европейски средства ще получи Столичната община по одобрени вече проекти и има ли перспектива за нови?
– На практика основно европейските средства отиват за метрото. От програмата „Региони в растеж“ очакваме около 15 млн. лв. по интегрирания план за градско развитие. Става дума за парите за реиновация и енергийна ефективност, които ще отидат за общински сгради – основно училища и детски градини. Предстои усвояване на 105 млн. лв. от вече сключени банкови заеми, 195 млн. са от европейски фондове, от приватизация ще получим близо 11 млн. лв. и от бюджетни приходи – 108 млн. лева. Държавната субсидия е 7 млн. лева. Така че става дума за капиталова програма на стойност 426 млн. лева.
Наскоро министърът на регионалното развитие Лиляна Павлова обяви, че от програма „Региони в растеж“ общините ще могат да ползват сериозно безвъзмездно финансиране, стига да имат готови проекти. До каква част от тези пари ще може да се добере Столичната община?
– По тази програма за целия програмен период трябва да усвоим 220 млн. лева. Затова беше създадена работна група с много широко представителство, която одобри и посочи обектите, които ще влязат за финансиране. Сред тези обекти е и театър „София“. Така че се надявам до 2018-а да усвоим тези средства на 100 процента.
През миналата година една от големите амбиции на столичната управа беше да превърне пазарите на територията на града в европейски. Част от тези проекти вече са факт, но осигурено ли е финансиране и за нови такива обекти?
– Това, което правим за пазарите, е да подпомагаме дружествата да изготвят проектите си и мога спокойно да кажа, че те го правят успешно. Разбира се, най-добрият пример за това е Женският пазар, проектът за неговата реконструкция беше на пазари „Възраждане“. Сега върви много успешно подготовката на проекта за реконструкцията на предгаровия площад Ротондата. Дружествата в този случай имат водеща роля, активни са, така че се надявам тази тенденция да продължи.
Емблематичен за управлението на кмета Фандъкова ще остане стремежът й да насочи голяма част от инвестициите в града към изграждането на детски градини и училища. Какви са намеренията на общинското ръководство в тази посока за тази година?
– Продължаваме с тази задача. Радостната новина е, че вече в някои от районите на столицата осигурихме нужния капацитет от детски градини. Все още трябва да се работи по отношение на яслите. По това перо в капиталовата ни програма за тази година са предвидени средства в размер на почти 14 млн. лева.
Можем ли да обобщим за какво ще са по-големите харчове, които са предвидени в този бюджет?
– Основният проект е третият лъч на метрото, за който ще бъдат отделени 180 млн. лв. европейски средства и 20 млн. лв. от собствени средства. За образование са предвидени 35.6 млн. лв., което е с 1.2 млн. лв. повече спрямо 2015 година. За здравеопазване са отделени 13.7 млн. лв. – тук парите са увеличени с 522 хил. лева. За социални дейности са предвидени 15.2 млн. лв., или със 730 хил. лв. повече от предишната година.
Средствата за почистване на града се увеличават с 16 млн. лева. Общата сума за тази дейност е 113.8 млн. лева. С други думи – ще се чисти повече, включително и улиците вътре в кварталите. Предвиждат се и повече средства за озеленяване – 22 млн. лв., или със 7.4 млн. лв. над миналата година. За ремонт на уличната мрежа, предимно за по-малките улици, са отделени 34.6 млн. лв., което е с 10.6 млн. лв. повече. Допълнително за основен ремонт и за изграждане на уличната мрежа са предвидени 61.2 млн. лева. За културата са определени 20.6 млн. лв., за перата отбрана и сигурност – 7.8 млн. лева.
Досега говорим за харчовете. Но за да бъдат осигурени те, трябва да има и приходи. И тук неминуемо изниква въпросът за общинските данъци и такси, които градската управа обеща да не променя. В същото време обаче в районните администрации са въведени купища нови такси за различни услуги. Ще се въвеждат ли нови платени услуги и кои са те?
– Целта ни е да не пипаме основните данъци и такси и ще я изпълним. Всяка година – обикновено през пролетта, събираме информация от различните районни администрации, за различните административни услуги, които те предоставят и правим оценка. В някои дейности се налага актуализация, но в никакъв случай не може да става въпрос за драстични разлики.
През миналата седмица финансовият министър Владислав Горанов обяви, че много общини в страната са в тежко финансово състояние. Столичното кметство не бе в този черен списък. Каква е рецептата, за да не влезете в него?
– През последните години се стараем да бъдем реалисти и да изпълняваме стриктно приходната част на бюджета си. През миналата година постигнахме 95% изпълнение при привличане на планираните приходи. Не е за пренебрегване фактът, че от 2012- до 2015-а сме увеличили събираемостта с близо 50 млн. лева. В същото време много стриктно следим и разходната част, в която сме доста предпазливи и залагаме постижими ангажименти, без да нарушаваме финансовата си дисциплина. Усвояването на европейските средства също е в приоритетите ни. Стараем се да намерим баланса и неслучайно усилено работим за цялостна стратегия за общинските приходи за следващите четири години. Надявам се тя да бъде готова до пролетта.
Това може би е обяснение. Но е обществена тайна и, че Столичната община е галеник на това правителство по отношение на държавната субсидия. Доволни ли сте от това, което ще получите през тази година?
– Не знам дали сме галеник, но действително имаме добри партньорски взаимоотношения с Министерството на финансите. Но такава подкрепа сме получавали и от други правителства. Все пак не бива да забравяме, че става дума за столицата на една европейска държава и тук има обекти от национално значение.
Ще има ли промени при финансирането на общинските предприятия и смятате ли, че поддържането на откровено губещи такива структури трябва да продължава?
– Има сериозно подобрение на показателите в повечето от тях. В същото време съществува едно неразбиране, че тези дружества винаги трябва да формират големи печалби и да отчисляват сериозни дивиденти. А това не е истина. Голяма част от тях имат социални функции и са в обществен интерес. Нашето изискване към тях е да не са на загуба. В повечето случаи това вече е постигнато. Такъв е случаят с „Егида“ , която вече е стабилизирана и вече има добър финансов резултат. Добри са и резултатите на пазарите, на „Спортна София“ – успяха да реализират доста големи проекти и да осигурят съфинансирането им. Разбира се, има още какво да се желае, но тенденцията е добра.
И в „Топлофикация София“ ли?
– Там също усилено се работи. Споразумението, което постигнахме през миналата година с Българския енергиен холдинг за разсрочване на натрупаните отпреди десетилетия задължения, е заслуга и сериозен успех както за общината, така и за дружеството.
А как стои въпросът с общинските здравни заведения, които от години трупат загуби?
– Този проблем е на дневен ред. Не можем да скрием, че е необходимо сериозно реформиране на цялата общинска система на здравеопазване и се надявам скоро то да започне.
Една от критиките към бюджета е значителното увеличаване на разходите за администрация. Каква е причината да растат?
– Това не е съвсем така. Това перо, в което са се втренчили всички, е сборно перо. В него влизат няколко вида разходи. Така например в него влизат над 350 хил. лв. за дарения, решенията за тях са взети от Столичния общински съвет. Между тях например е подпомагане за Българската православна църква, на общински служители и граждани, които са в тежко здравословно състояние. Такива разходи има всяка година и е редно те да бъдат предвидени и в този бюджет. Тук влизат и разходите по изпълнителни дела, водени срещу общината. Така че е доста пресилено да се твърди, че това са само разходи за администрацията. Разбира се, в тях влизат и те, но съгласете се, че ако се погледне средната заплата на служителите в районните администрации, тя е под средната за София. Има хора са заплата около 500 лв., което е под средната не само за града, но и за страната. Съвсем нормално е да сме предвидили през тази година да можем да увеличим техните възнаграждения поне с 10 на сто.
Като говорите за увеличение на заплатите, неминуемо изниква въпросът, след като не сполучи реформата в държавната администрация, как стои въпросът с общинската?
– Не мога да кажа дали сме успели на 100%, но със сигурност работим в тази посока. Още през 2012-а започнахме с премахването на много дублиращи се структури, особено на управленско ниво. Това, което направихме, беше да уеднаквим структурите на всички столични райони, за да не се получава така, че някои от тях се ползват необосновано с преференции. Овен това на всеки три месеца се правят оценки на работата на всички служители и по този начин оптимизираме максимално тяхната работа. Така че всички тези стъпки са все в положителна посока, по която със сигурност ще продължим.
От години се говори за приватизацията на Общинската банка, но до окончателно решение така и не се стигна. Сега усилено се говори за подобни намерения по отношение на „Топлофикация София“. Трябва ли да очакваме такива решения през тази година?
– Това са решения, които са в прерогативите на Общинския съвет. За банката имаше такова решение, но когато през 2014-а се появи проблем в банковата система на страната, резонно беше изпълнението му да бъде спряно. Ново решение по този повод не е вземано, така че трудно мога и аз да отговоря на въпроса ви.
Що се отнася до „Топлофикация София“ – за приватизация на това дружество никога не е било вземано решение. Разбира се, не отричам, че се мисли по въпроса за концесия. Вече се правят и дори мисля, че са готови предконцесионни анализи. Дали обаче общинският съвет ще вземе решение за откриване на такава процедура, аз поне не знам.
