"Ако не ни дадете 3 млрд. евро за две години, тогава няма смисъл да продължаваме разговора." Така казал турският президент Реджеп Тайип Ердоган на стъписаните Жан-Клод Юнкер и Доналд Туск на срещата им през ноември миналата година в Анталия, ако вярваме на гръцкия сайт за финансови новини euro2day.gr, който публикува протокол от разговора им. Ердоган директно заплашил, че ако не получи парите, ще наводни Европа с бежанци през Гърция и България и ако трябва, ще ги докара с автобуси. "Как ще се справите с бежанците, ако нямаме споразумение? Ще убиете бежанците ли?", попитал турският президент онемелите европейски лидери.
Информацията не е официална, но изглежда достоверна, след като нито от Брюксел, нито от Анкара я опровергаха. По-достоверна обаче я прави друго – очевидното безсилие на Европа да се справи с бежанската вълна и безпомощността й пред турските искания.
На 30 ноември 2015-а бе съобщено за историческото споразумение, при което ЕС не само ще даде на Турция 3 млрд. евро, за да спре потока от мигранти, но и ще ускори преговорите за присъединяването й към общността и ще премахне визите за нейните граждани. Вярно е, че парите още не са преведени, но оттогава Анкара с нищо не показа, че е готова да облекчи Европа. Тъкмо напротив, през последните месеци бежанската вълна достигна невиждани размери въпреки лошото време и бурите в Егейско море. Над 70 000 души, 30 пъти повече, отколкото в началото на предишната година, са пристигнали по море на Стария континент. Смъртните случаи са почти 400, но и те не са в състояние да уплашат човешкия поток. А междувременно Турция, сякаш за да изнерви допълнително европейските си партньори, вдигна мизата на 5 млрд. евро.
Осигуряването и на първоначалните 3 млрд. се оказа нелека задача, най-вече заради нежеланието на Италия да бръкне в джоба си. Накрая съпротивата на Рим все пак бе сломена и неформалният лидер на Европа – германският канцлер Ангела Меркел, замина за Анкара, за да уговори подробностите по сделката. Пътуването й не беше безрезултатно. Сделка имаше, друг е въпросът дали ще донесе решение на бежанската криза?
Германският канцлер получи съгласието на турския премиер Ахмет Давутоглу НАТО да се включи в овладяването на бежанския поток през Егейско море, като подкрепи "Фронтекс" и турската брегова охрана. Само по себе си това е съществен резултат, тъй като е първата реална стъпка, съгласувана с турското ръководство към овладяването на кризата. Само че доколко тези действия ще са ефективни, ако се ограничат само до действия в морето без ясен ангажимент на турските органи на реда да пресичат каналите за трафик на хора още на сушата – което вероятно би било по-ефективно, а и по-евтино. Задачата на НАТО допълнително ще се усложни от нежеланието на Гърция на допусне сили на алианса в своите териториални води – при положение че на много места турските и гръцките брегове буквално се виждат едни от други.
По-интересното е това, което Турция получи в замяна. В безпрецедентното си изказване германският канцлер осъди руската намеса в Сирия, като зае турската страна във все по-изострящия се конфликт между Анкара и Москва: "Не само сме шокирани, но сме и възмутени от страданията, на които са подложени десетки хиляди хора от бомбардировките, преди всичко от руска страна", заяви Меркел пред репортери след срещата си с Давутоглу, обвинявайки Русия в нарушаване на резолюцията на ООН от 18 декември 2015-а, която изисква незабавно прекратяване на атаките срещу цивилни от всички, замесени в конфликта.
Конкретният повод за думите на Меркел е ситуацията около сирийския град Алепо, към който е насочено мощно настъпление на войските на Дамаск, на сили на Иран и "Хизбула" и руската авиация. Овладяването на най-големия сирийски град ще бъде голям успех за режима на Асад и съответно ще е голям удар за поддържаните от Турция опозиционни сили, затова не е учудващо, че турците използват всяка възможност да си осигурят подкрепа в "дистанционната война" с Москва. При това положение турските лидери включиха в пазарлъка с Ангела Меркел и осъждането на руските действия в Сирия. Просто към искането на пари Анкара прибави и искане за подкрепа.
В момента германският канцлер е изправен пред все по-силно неодобрение у дома заради неспособността му да се справи с бежанската криза и няма друг изход, освен да търси бързо решение. Както отбелязва американското издание "Политико", това беше шестата среща на Меркел с турското ръководство от октомври, което накара някои германски медии да коментират, че се вижда с Ердоган и Давутоглу по-често, отколкото с някои от собствените си министри. Всъщност проблемът е, че в сегашната ситуация – каквото и да й поискат, Меркел не може да го откаже. И макар че беше посрещната в турската столица повече от почтително, с полагащата се гвардейска част и военен оркестър, това не променя факта, че разговорът й с турските ръководители бе от неравностойни позиции и тя не разполагаше с ресурс, с който да коригира нещата. Или както каза турският политолог Соли Йозел пред "Блумбърг", "това не са отношения на сътрудничество, това е изнудване за откуп".
Както обаче е известно, когато някой се поддаде на изнудване, обикновено исканията към него постоянно се увеличават, а временно купеното спокойствие е илюзорно.
