Пазарните трусове често съблазняват агресивните инвеститори да подхванат битка с централните банки. В тази връзка един от най-горещите въпроси от началото на новата година е колко дълго държави като Китай и Саудитска Арабия биха могли да разчитат на валутните си резерви, за да защитят националните си пари от обезценяване. Охлаждането на световната икономика и колапсът на цените на суровините правят "дупки" в бюджетите на много държави, а инвеститорите залагат на много по-слаби валути и вещаят край на въведения преди 30 години фиксиран курс на саудитския риал към щатския долар (3.75 риала за долар).
Засега анализаторите са разделени в прогнозите си кой ще надделее – валутните спекуланти или централните банки. Но във всички случаи правителствата "горят" запасите си, за да защитят статуквото от хищници като Бил Акман и други мениджъри на хеджингови фондове, които смятат, че фиксингите не могат да са вечни.
По принцип страните започват да използват натрупаните в силни години валутни резерви за две основни цели. Първата е, за да се справят с кризи на ликвидността – тип "Лиймън брадърс". Втората – за да запълнят дупката между реалните фундаментални икономически показатели на държавата си и пазарната позиция на валутата си. Проблемът е, че използването на резервите подкопава доверието на пазарните играчи.
Пекин, който е собственик на близо една трета от световните валутни резерви, е вложил почти 800 млрд. щ. долара в подкрепа на юана през последните 18 месеци и в края на януари е имал запаси от 3.23 трлн. долара. Риад пък е похарчил 100 млрд. щ. долара през 2015-а, за да защити фиксирания курс на риала към зелените пари, и резервите на кралството са намалели до 609 млрд. долара. Валутните стратези вече започват да се питат дали Япония (която разполага с втория по количество запас след Китай от 1.3 трлн. щ. долара) няма да започне директни интервенции на валутния пазар, за да спре поскъпването на йената след петгодишно въздържание.
Експертът от "Дойче Банк" Джордж Саравелос твърди, че ерата, в която се акумулираха валутни резерви, е приключила и е заменена от период на изразходването им. Той прогнозира, че в края на 2016-а те ще се стопят до 10 трлн. щ. долара – с 4 трлн. долара по-малко, отколкото в пика им през 2015-а.
Засега най-застрашените субекти имат достатъчно запаси, за да се справят със задачите си. Още повече че Китай би могъл да си позволи по-сериозен спад на валутния курс на юана към долара, който да стабилизира положението и да спре изтичането на капитали от азиатския колос. Доста по-сложна е задачата на Саудитска Арабия, която рискува да попадне в политическа нестабилност, ако позволи отмяна на фиксирания курс на местната към щатската валута, защото това ще доведе до автоматичен скок на цените и до край на разточителния стандарт на живот.
Въпреки всичко валутни стратези от "Сосиете женерал" виждат поне 25% вероятност за девалвация на риала в близко бъдеще и 40%, ако цените на суровия петрол се задържат на сегашните си равнища до края на 2016-а.
