Виното омайва българите от векове. Неслучайно то е една от любимите им напитки, а всеки пети пие вино поне веднъж седмично. Но! Числата от статистиката показват, че средно човек у нас консумира около 15 литра за година, което е около долната граница на потреблението в Европейския съюз. Обяснението на този по-скромен резултат е, че българинът все още предпочита по-силните алкохолни питиета. Но не бива да пропускаме и употребата на домашно вино, за която трудно може да се съберат данни. Според изчисления от Националната лозаро-винарска камара между 30 и 50% от гроздовата реколта всяка година се преработва извън лицензираните предприятия. Част е нея става на вино, а по-голямата част се превръща в ракия за семейна консумация. Освен върху неспазването на санитарни, технологични и законови изисквания професионалната камара обръща внимание и върху загубите на приходи от акциз и от ДДС в размер на около 60-70 млн. лева. По оценки в бранша консумацията на домашно вино е почти равна на тази на бутилираното, което се продава на българския пазар.
В България се произвежда повече червено грозде, което означава, че и този вид вино е преобладаващото (60-65% от цялото количество). Количеството на произвежданите вина вече се подчинява и на модните влияния. Тенденцията на световния пазар в момента е променена и по-различна. През последните години любителите предпочитат бяло вино и консумацията му се повишава.
В тази ситуация, ако искат да запазят мястото си на винената карта, българските винари ще трябва да се ориентират бързо в ситуацията. Прогнозите на някои експерти са, че може да се очаква увеличаване на площите, с бяло грозде, и съответно консумацията на бяло вино да се повиши. А защо не и да се изравни с тази на червеното.
Все в тази посока са и наблюденията, че за поредна година в летните месеци се увеличава консумацията на розе. Традиционно е висока консумацията и на бели вина в топлите дни. Българинът изненада пазара през лято 2015 и в друга посока: активно се търсеха по-нискоалкохолни вина с плодови аромати – комбинация между вино и плодов сок, която на етикетите се изписва като ароматизирана напитка на винена основа. Това е част от промяната или по-скоро обогатяването на вкусовете у нас.
Около 110 млн. литра вино се изпиват годишно у нас. Българските вина имат добър прием сред потребителите и едва 5% от консумираната у нас напитка е от внос. Това обяви директорът на Изпълнителната агенция по лозата и виното Красимир Коев. България всъщност е най-добрият пазар за вината ни – той е вторият по големина за тях след руския.
През последните години и на българския винен пазар настъпиха редица промени – вследствие от преструктурирането на сектора и заради навлизането на чуждестранни инвеститори. Продажбите у нас имат два основни канала. Първият са търговските вериги, които правят виното масов продукт. Продажбите чрез специализирани магазини носят повече емоция, а покупката там може да ни срещне с един ексклузивен продукт, който не всеки може да си позволи. Разграничителната линия между тях е цената. Продажбите на вино в средния и висок ценови сегмент са едни от най-засегнатите при всяка неблагоприятна промяна в потреблението на повече стоки и услуги за крайна консумация, включително и потреблението на вино.
Що се отнася до вноса на вино – той намалява. От 8.3 млн. л през 2010-а той е спаднал до 6 млн. л през 2014-а по данни от Националния статистически институт. Това е логично, тъй като напитката от чужбина е в по-високия ценови сегмент, а финансовите проблеми на българите са известни.
Пазарът и на българското, и на вносното вино се движи основно от продажбите за консумация вкъщи (т.нар. off trade пазар). През супер- и хипермаркетите минават над 40% от продажбите на български вина и те се увеличават и като обем, и като стойност. Нарастват и продажбите в големите магазини, но то е заради предлагането на по-евтини вина в по-големи разфасовки. Продажбите на вносно вино са изцяло концентрирани в търговските вериги. Но то също основно се консумира в домашни условия. А близо 20% от продажбите му (в стойност) идват от заведенията.
За българина покупката на виното вече е истинско предизвикателство. На пазара присъстват напитки от цял свят, при това в различни ценови сегменти. Предлагат се и вина на големи български традиционни производители, но и все повече напитки, произведени от малки бутикови изби.
Макар и по-рядко и вносното вино намира място на масата и в чашата на българите. Причините за това са различни. Първо, високата цена и съмнението дали тя съответства на качеството. Съответно, ако е ниска – дали качеството на виното е достатъчно добро, след като е пропътувало половината свят от Чили или Нова Зеландия до България. Тук обаче има и една тънкост. Евтиното се обяснява и с количеството грозде, което се бере от 1 декар. Например в Чили от 1 декар лозе се берат по 5 т грозде, а у нас – по 500 килограма. По някои изчисления, като се отчетат тези особености, вносните вина са над два пъти по-скъпи от българските. Наред с това новите вкусове от сортове, които носят непознатите за нас сортове, също карат българския консуматор да се замисли дали да си купи вносно вино. Все още съмнения предизвиква и капачката на винт, която се използва все по-широко за напитките в Новия свят – доколко запазва вкуса на напитката.
Разбира се, винаги могат да се намерят какви ли не причини да не посегнем към чашата вино от чужбина. Повечето пътуващи българи, специализираните магазини, промоциите, както и растящият брой на блоговете за вина могат да променят всеки вкус.
Българинът все още няма изградена култура на консумация на вино, категорични са експертите. Масово се обръща внимание повече на цената, отколкото на качеството. Но, когато тя е ниска, това неминуемо подсказва компромиси с качеството. Тази тенденция особено се разшири с навлизането и у нас на големите търговски вериги, които работят с големи отстъпки и търсят ниски цени. Именно те заляха българския пазар с испански, италиански, френски вина и с вина от Новия свят, от Австралия и други. В това няма нищо лошо, но ако виното на рафта е по-евтино от 5 лв., според познавачите, няма как да е качествено.
Виното все още воюва с бирата и с алкохолните напитки за трапезата на българите. Ценовата категория от 8 до 15 лв. на дребно определя масовото търсене на любителите у нас. Хубавото е, че и българските винарни предлагат вина с добро качество. Това е и категорията, в която конкурентите ни от Европа и от Новия свят търсят своето място. Кризата неминуемо ги принуди да съобразят цените си с търсенето у нас. Цените над 20 лв. вече са за ценители, които освен това могат да си позволят такъв продукт. Всъщност едно добро вино не може да струва по-малко, отколкото струва. Макар понякога да плащаме скъпо заради модата.
Виното е единствената алкохолна напитка с толкова голямо разнообразие – можеш да опиташ вина от един и същ сорт, но от различни райони и страни. И активността на вносителите във всеки случай прави пазара по-интересен за крайните потребители. Успехът в момента е на страната на тези търговци на вино, които с упорство налагат своето портфолио и с години "глезят" клиентите си, независимо дали са малки или големи. Късметът може да се усмихне и на тези от тях, които търсят нови начини за реализация на продуктите си: много дегустации, участие в изложения, организиране на повече и по-неформални винени събития и прилагането на съвременни маркетингови стратегии за конкретна целева група.
Казуси
Проблемът на българските винопроизводители не са само отношенията им с търговските вериги. Всъщност, трудностите са многобройни и надничат откъде ли не. Производството постоянно се оскъпява (с такси, цени на суровина, модернизация на предприятията), това повишава себестойността на изделията им, а това прави фирмите нерентабилни и неконкурентоспособни и у нас, и навън. Засега българските вина не са конкурентни на външните пазари. В Италия, Франция и Испания например производителите получават доста по-големи помощи от Европейския съюз, а това прави продукцията им по-евтина. Липсва маркетинг на бранда "България": вината ни са непозната в чужбина, освен на специалистите, които ги отличават на почти всеки международен конкурс, но са и по-скъпи от тези на конкурентите ни.
Извън качеството и количеството големият проблем е в липсата на хора по селата. Просто няма кой да прибере продукцията, отбелязват винарите. Останали са само възрастни хора, ромите са навсякъде, но качеството им на работа е много лошо. Много хора ходят на гроздобер във Франция. Заплащането там е към 50 евро на ден. У нас обаче при тези изкупни цени няма как да се плаща толкова.
На някои места са намерили оригинален начин за решаване на проблема с работната ръка. Туроператорите и лозарите в Мелнишкия край организират турове за бране на грозде. Най-разпространеният сорт там е "Широка мелнишка лоза". Мераклии за тази атракция не липсвали. Така прибирането на реколтата излиза по-евтино, а чужденците се запознават и с подготовката на червения еликсир в Мелник. А каква по- добра реклама на региона и чудодейното мелнишко вино.
Не може субсидирането на декар грозде да се равнява на декар пшеница. Разходите при производството му са много повече. В година с неблагоприятни условия се налага до 20 пъти да се провеждат защитни мероприятия. Има по-големи разходи на горива. Министерството на земеделието в последните 15-20 години нехае за лозарството и трайните култури. В България, може да се каже, че се сеят основно няколко зърнено-житни растения и арендаторите разчитат на субсидия, която носи значителна печалба. Например на декар лозе на година са около 400 лв., за да провеждаш нормално всички агромероприятия. Докато на декар пшеница са 30-40 лв., колкото е субсидията.