Половин година след влизане в сила на правилата за европейското удостоверение за наследство Народното събрание гласува на второ четене въвеждането им в Гражданския процесуален кодекс. Уредбата стана задължителна по силата на Регламент (ЕС) № 650/2012 на Европейския парламент и на Съвета на Европа, определяйки условията и реда за признаване и допускане на изпълнението на чуждестранно съдебно решение, както и за удостоверяване на наследствените права при трансгранично наследяване. В първата процедура компетентни ще са окръжните съдилища по постоянния адрес на насрещната страна или по местоизпълнението, а във втората – районните съдилища – по последния постоянен адрес на наследодателя. Ако няма такъв адрес, удостоверението ще се издава от районния съд по последния му адрес в страната, а при липса на адрес – от Софийския районен съд. И в двата случая е предвиден инстанционен контрол.
Уредбата за евроудостоверението за наследство бе утвърдена след перипетии. Законопроект за въвеждането й беше внесен още през август 2014 г. при управлението на кабинета "Орешарски". Той предвиждаше обаче евроудостоверението да бъде издавано от нотариусите, а Нотариалната камара се надяваше следващият парламент да гласува промените в този им вид веднага след като започне работа. Камарата излезе и с позиция, че ако промените не бъдат въведени бързо, може да се стигне до наказателна процедура срещу България. Поставеният от Европейската комисия срок за въвеждане на регламента в националните законодателства изтече през ноември същата година, а изпълнението му трябваше да започне от август миналата година.
Нотариусите използваха случая да поискат да издават не само европейските, но и националните удостоверения за наследници. Основните им аргументи бяха, че в Европа нямало подобна практика като тази у нас – такъв документ да издават общините. Както и че те ще осигурят повече данни и сигурност в отразените обстоятелства, разширявайки с нови модули информационната си система за своя сметка. В началото на миналата година обаче правосъдното министерство внесе свой законопроект, с който ги лиши от този сосен от финансова гледна точка залък – тази дейност засяга повече от милион и половина българи, живеещи трайно в чужбина, и опира до някои от най-масовите видове нотариални удостоверявания – за доказване на наследствени права и за изповядане на имотни сделки. Така и не стана ясно дали членовете на камарата са стигнали и до обсъждане на такса за издаване на европейското удостоверение за наследство, но тя във всички случаи би била по-висока от държавната, а парите не биха постъпвали в бюджета.
Независимо че няма да издават евроудостоверението, и въпреки че то не е задължително, нотариусите ще работят по новия регламент. Ако досега наследяването на недвижими вещи у нас ставаше само според националното право, сега нещата вече се усложняват. Водещи ще са не местонахождението на имота или гражданството на наследодателя, а обичайно му местопребиваване към момента на неговата смърт. Това е общото правило, но има и специално – ако желае, наследодателят ще може да избира кое да е приложимото право за неговото наследяване. В този случай той може да предпочете наследствените правила на страната, чийто гражданин е към момента на смъртта си.
Регламент 650/2012 ще наложи българските нотариуси да прилагат чуждо наследствено право при доказването на наследствени права, тъй като издаваните от общинските ни власти удостоверения за наследници няма да вършат работа. Те сочат кръга на наследниците по данните от българския регистър на населението и са неприложими, ако наследствеността се определя по приложимото право на друга страна. При липса на направен от наследодателя избор пък нотариусите ще трябва да изследват кое е обичайното му местопребиваване, което поставя много въпроси как да става това. Тази дейност ще изисква кореспонденция, преводи, легализации, тълкуване на чужди закони, което поне в началото може да затрудни гражданския оборот.
Като възможен и компромисен вариант за решаване на тези проблеми се разглежда приемането на смесена форма доказване на обичайното местопребиваване на починалия. Това предполага да се ползва документ, издадени от община, от полицията, от данъчна служба или от друг компетентен орган, а заинтересованите от наследяването лица да декларират това обстоятелство под страх от наказателна отговорност.
Установяването на приложимите чужди разпоредби пък може да става със съдействието на Европейската нотариална мрежа към Съвета на нотариатите от Европейския съюз. Тя обаче обединява само нотариатите от латински тип, а в останалите случаи ще трябва да се прави запитване чрез Министерството на правосъдието, което ще отнема време.
