Напористият реформатор Божидар Лукарски, заради чието желание да стане министър бе обособено самостоятелното Министерство на икономиката, все по-осезаемо преобръща уж скромната си позиция във важен фактор за бизнеса. И подмятанията, че му били отнели ресорите и го оставили начело на кухо ведомство, вече не стоят никак сериозно.
Откакто стана министър на икономиката, невзрачният иначе с партийните си изяви лидер на СДС се нареди сред първенците по назначения, след като безпардонно смени цяла дузина ръководители в подчинените му търговски дружества. Партийни парашутисти бяха спуснати в компании като "Кинтекс", "Ел Би Булгарикум", НИТИ, Българската агенция за експортно застраховане и други. След това Лукарски подмени и шефовете в някои от поверените му държавни структури като Комисията за защита на потребителите, Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия, Българската агенция за инвестиции, Българската служба за акредитация, Държавната комисия по стоковите борси и тържища.
Междувременно Божидар Лукарски се впусна и в дебрите на икономиката. Започна през седмица да обещава купища чуждестранни инвестиции и нови заводи. Ударно подхвана и новата оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност", с което стана първият министър, разписал договори за новите европари. На всичко отгоре реформаторът посети САЩ, Русия, Бразилия, Китай, Куба, Азербайджан, Катар и много други, като европейските страни въобще няма да ги споменаваме. Но напоследък най-голямо впечатление прави всекидневното му присъствие в медиите. Дали ще открива ново предприятие, или ще е просто на някакво посещение, пиарите на г-н Лукарски се грижат да сме осведомени за всичко. Дори връчването на контрактите по програмата "Иновации и конкурентоспособност" се превръща в истинско събитие. А конкретно изминалата седмица е една от рекордните по активност за Божидар Лукарски.
Индустриалните паркове като коз в ръкава
В класацията Doing Business на Световната банка за 2015-а България отстъпва с две позиции и е класирана на 38-мо място от 189 икономики. Най-добре се справяме със защитата на миноритарните акционери (14-о място), получаването на кредит (26-о място), уреждането на несъстоятелност (38-о място) и започване на бизнес (49-о място). А най-критично е състоянието на страната по показателите свързване с електрическата мрежа (125-о място) и получаване на разрешение за строителство (101-во място). Като цяло сред основните ни недостатъци като дестинация за правене на бизнес е липсата на развита инфраструктура. Но не става дума само за магистрали. На пръсти се броят големите и свободни площи, които разполагат с необходимите за работа електрически и ВиК мрежи. А за концентрирането на свързани дейности и дума не може да става. За да се отговори на тези нужди на бизнеса, навсякъде по света се създават специални индустриални зони или паркове. В България обаче те все още са твърде малко.
Колкото и невероятно да звучи, в нашето законодателство дори не е поставена правната основа за развитието на индустриалните зони. Просто липсва съответният термин. За специален закон пък само се говори (има го и в коалиционното споразумение между ГЕРБ и Реформаторския блок), но нищо не се прави. Преди дни ведомството на министър Божидар Лукарски представи Стратегия за развитие на индустриалните зони, от която не става много ясно как точно ще върви процесът. Но пък съвсем директно е написано, че "националната правна рамка не е синхронизирана както със стратегическата рамка за икономическо развитие в страната, така и с европейските релевантни политики".
Докато се давим в нормативната каша и се чудим струвало ли си е, или не да разширяваме индустриалните територии, инвеститорите, разбира се, не спят. През седмицата германският концерн "Тисен Круп" поиска да разшири дейността си у нас, като използва условията, които предлага държавното дружество "Национална компания Индустриални зони" ЕАД към икономическото министерство. Фирмата е с утвърдени позиции на българския пазар със своите складово-производствени бази в София, Пловдив, Русе и Бургас и е една от най-големите в света в областта на стоманодобива, автомобилния и корабостроителния сектор. Сред българските й проекти са модернизацията на пристанище Лом, изграждането на рибарско пристанище в Сарафово и на е,логистичен център във Варна.
Управителният съвет на "Тисен Круп" е поставил въпроса на срещата с министър Лукарски, от който научихме, че интересът на концерна в дългосрочен план е насочен към индустриалните зони във Видин и в Русе. "Източна Европа има двойно по-голям растеж в потреблението за 2015-а в сравнение със Западна Европа. Ето защо за нас е важно да растем и да се развиваме в този регион, включително и в България", отбеляза изпълнителният директор Мартин Щилгер.
Интересът на германците точно към Видин и Русе не е случаен. От действащите държавни индустриални зони точно русенският промишлен парк е най-големият – разположен е върху площ от над 370 декара. В последните няколко години там се изгражда и интермодален терминал за всякакви товаро-разтоварни операции в комбинация с автомобилен, жп и речен транспорт. Така се затваря пълният цикъл от предлагани услуги и в резултат инвеститорите вече са над 60, като 15 от тях са дошли през последната година.
Във Видин положението също се подобрява след удара от световната икономическа криза. По последни данни около 20 предприятия развиват дейност в зоната, която се намира между "Дунав мост 2" и товарното пристанище. Секторите, в които работят те, са свързани с метални изделия, стоки за бита и индустрията, екипировки, преработка и складиране на дървесина, търговия с течни горива и други.
Междувременно в четвъртък (18 февруари) заместник-министърът на икономиката Любен Петров направи в Монтана първа копка на производствената база на швейцарското дружество "Палемонтех". Заводът е разположен в технологичния парк, който е собственост на общината и очевидно представлява интерес за чуждестранните инвеститори. "Палемонтех" е швейцарска собственост, доставчик на швейцарската Max Urech Lager-und Förderteсhnik. Дружеството е специализирано в производството на метални и мрежести палети.
Също през седмицата бе подписан меморандум за сътрудничество между община Дупница и "Националната компания Индустриални зони". Очакванията са със съвместни усилия да "заработи един успешен модел на Зона за насърчаване на инвестициите", която да раздвижи местната икономика". Но реално погледнато, тя няма да заработи скоро. Все още се търси формула за изграждането й и се оглеждат терени, като от общината имат подготвен списък с 10 имота. Едно от изискванията е те да са с площ минимум 40 декара.
Ясно е, че от индустриалните зони може да има сериозна полза, стига държавата наистина да реши да ги развива. А това ще си проличи от скоростта, с която се приемат едноименният закон и стратегията.
Как го правят другите?
В Гърция индустриалните зони се наричат индустриални паркове и се създават и развиват единствено от частни юридически лица. Държавата обаче освобождава от данък върху прехвърлянето сделките по покупко-продажба (или дарение) на земи от землищата на индустриалните паркове. Също така е въведен единен данък собственост върху недвижимите имоти (т.нар. ЕНФИА) – от 1 до 3 евро за декар площ на година. Друг бонус е, че за фирмите, които създават и управляват индустриални зони, ДДС се смята за част от цената на съответния проект, като по този начин се включва в допустимите разходи за финансиране. Има и възможност за публично субсидиране на проект за започване (или преместване) на производствена дейност в индустриален парк.
В Турция има технологични паркове, Организирани индустриални зони и Свободни зони. При първите приходите от разработката на софтуер и научноизследователски дейности, както и заплатите, са освободени от данък върху доходите и корпоративни данъци до 31 декември 2023 година. Също така половината от разходите за социално осигуряване, които са за сметка на работодателя, се поемат от държавния бюджет в продължение на пет години.
При вторите няма данък върху придобиването на земя, данъкът за недвижими имоти е нулев през първите пет години, такса смет не се плаща, а цените на водата, тока, газа и на телекомуникациите са по-ниски.
Конкурентни предимства на Свободните зони са: 100% освобождаване от мита; 100% освобождаване от корпоративен данък за производствени компании; 100% освобождаване от ДДС и специалния данък върху потреблението. Компаниите, които продават най-малко 85% от продукцията си в чужбина, пък не дължат данък върху заплатите на служителите си.
Македония също прилага ясни насърчителни мерки за привличане на инвестиции в индустриалните зони. Регулирани са следните фискални преференции: 0% корпоративен данък за първите 10 години, 0% личен подоходен данък, 0% ДДС за първите 10 години, безплатна връзка към комуналната инфраструктура, както и финансова помощ от 500 хил. евро за изграждане на производствени сгради.
Законодателството в Сърбия предвижда освобождаване от ДДС и мита, както и намален корпоративен данък за фирмите, които работят на територията на индустриалните зони.
