Странно, но в средата на февруари Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол все още няма одобрен и публикуван План за работа през 2016 година. Между впрочем същото се случи и предишната година.
Проблемите в процеса на раздържавяване не са малко и се повтарят години подред. Вярно е, че броят на държавните компании намаля, но все още има такива, за които могат да се вземат добри пари. Ревизията на т.нар. забранителен списък към Закона за приватизация (където са вписани търговски дружества с повече от 50% държавно участие в капитала им или обособени части от тях и такива, които са от значение за националната сигурност) би могла да извади от забраната още фирми. Вярно е – има важни компании, които трябва да се пазят от посегателство. Но, от друга страна, постоянното прибавяне и изваждане на държавни фирми от списъка в Закона за приватизация не е полезно. А наред с това обърква инвеститорите, които правят планове да стъпят у нас. Последните примери за това бяха "Агенция дипломатически имоти в страната" ЕООД, "Аудиовидео Орфей" ЕАД и "Национална агенция Музика" ЕООД, за които вече важи забраната за продажба.
През февруари миналата година например 14 дружества с държавно участие бяха включени в програмата за приватизация през 2015 година. След гласуваните от депутатите промени в закона през юни бройката им беше намалена на дванадесет. От тях държавата направи пореден опит за продажба само на военното предприятие "НИТИ" в Казанлък. От това тя очакваше минимум 3.6 млн. лв. приходи. През януари тази година Агенцията за приватизация обяви, че прекратява публично оповестения конкурс на един етап за продажбата на 690 392 акции или 100% от капитала на фирмата. Като причина бяха изтъкнати нови обстоятелства и промени в правното и финансовото състояние на дружеството.
Не можем да пропуснем и "личния мотив" в процеса на приватизацията. В момента в директорските съвети на много от държавните фирми се назначават "свои хора" и често те са там само заради възнаграждението (което не е нововъведение на ГЕРБ). По тази причина не се бърза с продажбата на тези фирми.
Приватизацията на набързо определяните за приватизация дружества с държавно участие – дори тези от приоритетния списък почти всяка година показват дефекти още в процеса на подготовката за това заради правни, финансови или реституционни проблеми. А нечии интереси все се намесват и спират някои процедури.
Прелюбопитният списък на по-значимите проекти, за осъществяване на приватизационни продажби през 2015 г., по които агенцията смяташе да работи, така и не донесе положителни резултати и най-важното – приходи. "БФБ-София" АД (50.05%), "Международен панаир – Пловдив" АД (49.63%), "БДЖ Товарни превози" ЕООД и "Овча купел" ЕООД си останаха държавни.
Прогнозата на агенцията за очакваните договорени плащания през 2015 г. предвиждаше да бъдат събрани общо 52.256 млн. лева. Основната част от тях се очакваше да дойдат от успешни приватизационни сделки за пакети от акции (дялове) от "Международен панаир – Пловдив" и от "БФБ-София". От следприватизационния контрол трябваше да се получат още 5 млн. лв., в това число и приходи от редовни падежи, издадени в полза на АПСК, от изпълнителни листове и от сключени спогодби за разсрочване на вземанията. Очакваше се и публична продан на активи на дружества, които не са спазили приватизационните си ангажименти.
Свой принос за това състояние дава и намалената инвестиционна активност в страната, както и отлагането или забавянето на приватизационни процедури за дружествата с повече от 50% държавно участие в капитала им, за което настояват ресорните ведомства. Не бива да се пропускат и характерните особености (например специални изисквания при военните заводи) и влошеното финансово-икономическо състояние на предлаганите фирми. Заради предлагането на неатрактивни обекти в някои случаи се стигна и до липсата на потенциални инвеститори още в етапа на закупуването на документация за участие в обявените публични търгове за продажба на поземлени имоти. Или нерядко купувачи, закупили тръжни книжа, не се явиха на търга. Това е причината и за неуспешните четири централизирани публични търга през 2015-а.
Чиновническият подход на министрите и областните управители при подготовката на списъка с компании за раздържавяване и недвижими имоти за продажба, естествено, предопределя липсата на инвеститорски интерес, а и на повече приходи.
