В разгара на грипните епидемии и убийствените сезонни вируси ни клин, ни в ръкав неназовани експерти от здравната каса измъдриха намаление със 70% за клиничните пътеки по направлението "Уши, нос, гърло". Предложението се прокарва отново в стил, "ако мине номерът" и не е ясно дали изобщо е обсъждано от надзорния съвет на здравния фонд, както и дали управителят на институцията д-р Глинка Комитов изобщо е бил уведомен за него.
Разбираемо е, че касата бе докарана до просешка тояга, след като един бивш финансов министър с един замах национализира над един милиард лева от резерва й. Но поетият от здравните власти курс за драстично намаляване на разходите в системата, без да се прави каквито и да било планиране как промените ще се отразят на качеството на услугите, тласкат здравеопазването ни към лесно предвидим колапс. Затова вместо министър Москов да се държи като обидено дете, което не си дава здравното "Лего", по-добре ще е от време на време да се вслушва в гласовете на експертите, преди да обръща всичко с главата наопаки.
В случая дори не е необходимо да си експерт, за да си наясно, че по-ниските цени на УНГ-пътеките ще излязат прескъпо и на касата, и на пациентите. От Българския лекарски съюз съвсем на място напомниха на "здравните реформатори", че специалността "Уши, нос, гърло" е една от най-спешните и нужни за обществото, тъй като нито малко дете, нито възрастен може да издържи дълго без дихателен път, с чуждо тяло в гърлото, с оток на ларинкса или с други тежки усложнения, породени от липсата на лечение. Друг е въпросът защо здравните корифеи "се огледаха" точно в УНГ-то, след като специалността е една от най-дефицитните откъм лекари, а годишните харчове от около 26 млн. лв. в това направление дори не попадат в топ 10 на най-големите проблеми на здравната каса? От новата Национална здравна карта, все още нелегитимна заради съдебни дела, става ясно, че единствено в София има надлимитни около 100 легла. Във всички останали малки и големи градове в страната не достигат УНГ специалисти, а в някои области поради тази причина дори няма специализирани отделения. Според статистиката всички УНГ медици са принудени да работят минимум на две места и няма пенсиониран лекар в направлението, който да не продължава практиката си. В последните години няма и желаещи да специализират УНГ болести. Завършващите всяка година нови специалисти, които се броят на пръстите на двете ръце, пък избират високите заплати и по-добрите шансове за кариера, които им се предлагат на Запад.
В гилдията са възмутени от тази недомислица по няколко причини. С клиничните пътеки в "Уши, нос и гърло" се правят едни от най-тежките и сложни операции – например вътречерепните усложнения от ушен и риногенен произход и големите туморни образувания на шията и ларинкса. Интервенциите са с много дълъг период на възстановяване до 50 дни, а усложненията се атакуват с мощна антибиотична терапия, която обаче е и много скъпа. По изчисления на лекарите една операция с вътречерепно усложнение струва между 8000 и 9000 лв. – заради цените на иновативните лекарства, не толкова заради вложения труд. Ясно е от чий джоб ще бъдат извадени недостигащите средства по клиничните пътеки.
"Парите трябва да се взимат от пациентите, които да доплащат. Ние не смятаме, че хората са готови да ги доплатят. Това ще бъде един много тежък челен сблъсък между пациентите и регистратурата при тази бедност. Сега на пациент, ако му кажеш 20 лв., той е готов да те застреля. Ако му кажеш 200 лв. – изпада в шок, а ако му кажеш 2000 лв., той е готов да си умре отпред на регистратурата", казва директорът на пловдивската болница "Каспела" доц. Илиан Дойков. Според него намаляването на ресурса за УНГ със 70% означава, че за абсолютно всички пациенти ще бъде наложено същото ограничение за достъп до медицинска помощ, а качеството на услугите рязко ще падне. Това пък води до усложнения и още по-скъпо лечение.
На един от последните си събори членовете на Българския лекарски съюз решиха, че цените на УНГ-пътеките засега трябва да се запазят, независимо че от доста време се чуват гласове за увеличаването им. Ако медиците предполагаха какво ги очаква, едва ли щяха да са толкова толерантни към финансовите драми на здравеопазването ни.