Дръжте се здраво, че дори и да избегнем катастрофата, ударът няма да е никак лек. Защото ония, дето сме ги ангажирали с държавното управление, вършат всичко друго, но не и да държат кормилото в права посока.
Изглежда, зад видимата част на властта се случва нещо съществено. Порциите се преразпределят, а кръговете се прегрупират. Но дали сега наблюдаваме резултата или причината за политико-икономическите трусовете? Или всичко е добре режисиран пиар?
Нека направим една кратка ретроспекция на събитията. Преди месец на посещение у нас беше помощник държавният секретар на САЩ по въпросите на Европа и Евразия Виктория Нюланд. Седмица по-късно излезе крайно негативният доклад на Еврокомисията за страната ни. След това германското издание Spiegel посвети обширен материал на депутата бизнесмен от ДПС Делян Пеевски, определяйки го за "върха на айсберга" на корупцията в България. Седмица по-късно Пеевски бе обявен и за персона нонграта в Турция.
Напрежението обаче изби на повърхността едва когато председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер обяви, че има големи шансове Брюксел да прекрати мониторинга на Румъния, но да го запази за България. Дали за да тушира тази крайно неприятна новина, или защото междувременно му се наложи да говори по телефона с германския канцлер Ангела Меркел, премиерът Бойко Борисов взриви истинска медийна бомба. За няколко дни той разпореди, макар да не е в преките му правомощия, спирането на куп обществени поръчки за повече от един милиард лева. Някои от тях, като търговете за "Хемус" и горските пътища, са свързани с близки до Делян Пеевски фирми. Други, като процедурата за новите лични карти или за спортния комплекс в Бургас, просто са достатъчно големи, за да привлекат общественото внимание.
Тезата, че спрените поръчки са димки за отвличане на вниманието, обаче не изглежда състоятелна. Обикновено за такива цели се режисират пикантни политически скандали като този с оставката на образователния министър Тодор Танев и спорната реформа в сектора. Докато прекратяването на редица ключови за държавата инфраструктурни проекти води след себе си несравнимо по-големи, а вероятно и неконтролируеми последици.
Първоначално Борисов взе да обяснява, че анулира търга за магистрала "Хемус", тъй като се бил притеснил от общественото мнение. "Никога не бих си позволил да остане в обществото какъвто и да е оттенък, че нещо неправилно съм извършил", излъга той. Да, министър-председателят ни излъга най-нагло.
Истинската причина за спирането на процедурата е съвсем друга и тя е добре известна – няма пари. Строежът на аутобана трябваше да се финансира от оперативна програма "Транспорт", но по настояване на Брюксел средствата ще отидат за магистрала "Струма" и тунелите през Кресненското дефиле. На Борисов това му е известно от месеци, но сега, изглежда, използва повода, за да се разграничи от Пеевски.
По същия начин стоят нещата и с другите търгове. Този за горските пътища е трябвало да се финансира от създадения със Закона за горите фонд "Инвестиции в горите". В него обаче имало само 55 млн. лв. при необходими 95 милиона. Бургаският спортен комплекс пък е спрян поради възникнали допълнителни строителни дейности, които не са обезпечени с взетия от общината кредит.
Общо взето, със или без Пеевски, тези поръчки неминуемо щяха да бъдат спрени. Подобно нещо се е случвало много пъти и преди, но никога не се е ползвало за политически пиар.
В сегашната ситуация обаче има и нещо друго. Опитът на Борисов да симулира отпор срещу интересите на ДПС не е само за вътрешно ползване. Очевидно е, че осветяването на Пеевски от прожекторите с покупката на редица знакови фирми и имоти не е останало незабелязано на Запад. И определено си пролича, че на Борисов хич не му се нрави да действа под натиск. Иначе едва ли би си позволил думите: "Чух, че някакви гадове са казали, че едва ли не външни посолства или партньори ни били казали да спра конкурса. Това са гадове, които лъжат, мамят, медии-бухалки и негодници в двете посоки. Трябва да им кажа, че няма да им се дам изобщо – и на едните, и на другите".
А какво да кажем за породилото се изведнъж желание да се разсекрети докладът за източването на КТБ? Властта всячески се опитваше да го опази в тайна, но рязко обърна палачинката. И едва ли това се дължи на бързо променящото се премиерско мнение.
Показателно е също, че през последните дни цялата група медии, които разчитат на широкия гръб на Пеевски, всячески опитва да се разграничи от него. А техните действия не са никак импулсивни. Слухтят, клюкарят и добре знаят накъде духа вятърът, затова бързо опъват платна в правилната посока. Иначе стават безполезни.
От другата страна на везната задкулисието, което 25 години управлява страната, въздигна патрона на Пеевски, награждавайки го за "особени заслуги" и посочвайки и на Изтока, и на Запада, че почетният лидер на ДПС все пак е реалният балансьор.
