След кризисното затихване и последвалото „ходене по дъното“ през 2013-а и 2014-а българският лизингов пазар през 2015-а се е отпушил. Борислав Тодоров, специалист по лизингово финансиране, съпредседател на Българската асоциация за лизинг, коментира, че ако увеличението на новите сделки през 2014 и 2013 г. е било съответно 0.1% и 10%, то през миналата година новите лизингови сделки са се увеличили с цели 18 процента. Още по-голям ръст предвижда той за сегашната година.
През 2015-а общата сума на новия бизнес в бранша е билa за 1.44 млрд. лв. – с 223 млн. лв. повече, отколкото през предишната година, сочат окончателните данни на БНБ.
Голям е интересът към
товарните автомобили
През миналата година са били сключени лизингови сделки за камиони на стойност близо 600 млн. лв., което е с цели 42% повече в сравнение с 2014 година. Огромният ръст се дължи на значително понижените лихви, които паднаха до 3% към края на годината, а от началото на тази година и под тази граница. Освен евтиния ресурс съществуват и други фактори, които пришпориха специално продажбите на изплащане на тежките возила. Сред тях са рекордният износ на българските компании, както и постоянно повишаващите се изисквания за качеството и екологичната категория на тировете.
"От една страна, европейската икономика продължава да расте, макар и ръстът й да е незадоволителен. България традиционно е представена силно в транспортния бранш и общият икономически растеж в ЕС води до драстично увеличаване на товарите, които се транспортират. Това поражда търсене на нови транспортни средства и подмяна на остарелите." Вторият фактор е, че кризата доведе до свиване на предприемаческото желание. В транспортния бранш се проявява още една силна зависимост. Камион, закупен през 2009-а, през 2015 г. вече е силно амортизиран, "навъртял" е хиляди километри. Рано или късно, съвсем логично идва нуждата от нови инвестиции.
Вече е дошло време за обновяване на парка. Изкуствено го задържаше страхът от икономическата криза, но през миналата, а вероятно и през тази и през следващата година ще се пристъпи към обновяване на автопарка. На второ място по обем – с почти 20% – са леките автомобили. Само през последното тримесечие са били сключени лизингови сделки за нови автомобили на стойност от близо 130 млн. лева. Това са най-силните три месеца в бизнеса от първото тримесечие на 2009 г. насам, когато в бранша се сключиха лизингови договори на стойност 135 млн. лева.
Значително – макар и по-скромно в сравнение с транспортните средства – е увеличението при
сделките с машини и съоръжения
при които са били отпуснати 17% повече пари в сравнение с предходната година. Те също са барометър за желанието на бизнеса да прави нови инвестиции.
"Върнахме се на нивата от предкризисните години. По време на криза сделките за коли с физически лица растат за сметка на фирмите, които свиват разходи дори и когато колите са допълнителен бонус към възнагражденията. В момента наблюдаваме обратния процес – фирмите се завръщат на лизинговия пазар с все по-големи поръчки. Тук трябва да акцентираме особено на тези автомобили, за които може да се ползва данъчен кредит. И то независимо от последните промени по темата – данък „уикенд“. Става дума за лекотоварни коли – баничарки и други, използвани за рекламни или дистрибуционни цели. Години наред фирмите не инвестираха в подмяната им, вече явно е дошло време за нея."
У нас продължава тенденцията да идват купувачи на автомобили на лизинг от съседни страни. Македонците и гърците са най-много. Но говорейки за македонци и гърци, всъщност става дума предимно за български търговски дружества – собственици или съдружници във фирми от тези държави. Хората от бранша обясняват, че за македонците интересът се заключва в това, че регистрирайки фирми и коли в съдружие с българи, те придобиват европейски юридически права. Гърците пък така "спасяват" капитали.
Радостната новина от този бранш е, че силно са намалели необслужваните вземания в бранша. За 2015-а те са се понижили с 45% – от 702 млн. на 388 млн. лева. Така "лошите" вземания вече представляват едва 13% от пазара. Това се дължи на разпродаването на токсични активи и на провизирането, в което компаниите са били особено активни, за да могат да отговорят на силното търсене на пазара.
Успоредно на този процес в бранша е протекла и консолидация. По данните на БНБ към края на декември 2014 г. опериращите лизингови дружества у нас са били 62. Към края на миналата година обаче броят им се е понижил на 44 – те са с цели 30% по-малко. Това е най-малкият брой на лизинговите компании, които оперират на нашия пазар, откакто БНБ води подобна статистика от средата на 2005 година.
КФН ощетява клиентите
Основното, върху което се бе съсредоточила Комисията за финансов надзор в първоначалния проект за нов Кодекс за застраховането, беше върху това тоталните щети да се изплащат не на лизингодателите, които са реалните собственици на вещта, докато изтече срокът на договора, а на лизингополучателите. "Това за нас беше абсолютен абсурд. Слава Богу, че законодателите разбраха аргументацията ни и го премахнаха", коментира Борислав Тодоров, съпредседател на Българската асоциация за лизинг. Остана обаче проблемът с изплащането на частичните щети на клиентите ни. Това, което подлагам на силно съмнение, са мотивите към промяната за това клиентът ни да получава обезщетенията по частичните щети, каза Тодоров. Това според мен няма как да се случи, въпреки че ясно е записано: "Частичните щети, ако не се ремонтират в доверени сервизи на застрахователи, се изплащат на лизингополучателя".
Според Тодоров това ново положение води до допълнително бюрократизиране на пазара и може привидно да изглежда като загриженост и защита на правата на гражданите, но на практика в никаква степен не е в услуга на клиента. "На застрахователя му се налага, вместо да ликвидира щетите максимално бързо да изисква допълнителни документи, с които клиентът да удостоверява, че когато е регистрирана щетата, той е редовен лизингополучател. А към момента на ликвидацията на щетата е същото лице и все още е със същия статут. Това е напразно разхождане на клиентите до нашите офиси, защото такива документи само ние ги издаваме", обясни Тодоров.
