Изпълнителният директор на "Банка ДСК" Доротея Николова е родена в гр. София. Завършва Немската гимназия, а висшето си образование получава в УНСС, специалност "Финанси". Професионалният й път започва в PriceWaterhouseCoopers България като асистент одитор, а впоследствие е асистент мениджър "Банки и капиталови пазари" на компанията в Лондон. В периода 2000-2003-а е ръководител на "Финансов контрол" и член на ръководството на Ситибанк. През 2003-а започва като началник Управление "Планиране и контрол" в ДСК, впоследствие е прокурист, а от февруари 2007-а Доротея Николова е изпълнителен директор на "Банка ДСК". Отличавана е с много престижни награди, сред които „Андраш Фай” за принос в успешното функциониране на Група ДСК, Финансов директор на годината на Ernst & Young България и "Банкер на годината" за 2015 г. за ефективна политика и устойчиво присъствие на Банка ДСК на българския банков пазар.
Г-жо Николова, завършили сте столичната Немска гимназия. Защо се насочихте към финансите?
– Немската гимназия дава много добра подготовка и е школа за придобиване на навици за общуване. Една конкурентна среда, в която развиваш уменията си и създаваш ценни контакти. Интересното е, че след толкова време запазих приятелство с моята класна ръководителка. Виждаме се поне веднъж-два пъти годишно. Все пак по-определящо за професионалната насоченост е образованието след гимназията, което в моя случай е икономическо. Често това, което се случва в живота, е резултат от стечения на обстоятелствата и случайности. Последната година в гимназията се колебаех дали да стана лекар, или финансист. Това са професиите на родителите ми. Но съм доволна от избора си.
Помните ли първите си професионални стъпки? Кога Ви е било най-трудно?
– Всеки помни ясно първото си работно място. За мен това беше офисът на одиторската компания Price Waterhouse в София. Работата бе разнообразна и интересна, на пълен работен ден, но трябваше да я съчетавам с грижите за малката си дъщеря. В същото време взимах и изпити за международната квалификация АССА. Оставаше ми малко лично време и никакво за релакс. По-нататък в кариерата ми е било трудно, когато съм започвала нещо ново и съм сменяла работата си. Все пак, преди нещо да стане рутина, трябва да го направиш за първи път. Спомням си началото в ДСК – в един момент работихме до 3.00 часа сутринта, тъй като трябваше да приемем бизнесплана на банката.
Ако можехте да върнете лентата назад, бихте ли тръгнали по същия път?
– Да, като погледна назад, съм доволна от това, което виждам. Например по време на кариерата ми като одитор в Лондон бях изключително впечатлена от мащабите, с които се работи там. Един от клиентите ни беше лизингова компания, която имаше милиони автомобили. Но в регистрите имаше разминаване с около 4000 бройки, което те смятаха за несъществено. Горда съм с екипите, с които работя и съм работила, удовлетворява ме онова, което постигаме заедно. Има и по-трудни моменти, но те неизбежно ни съпътстват. Радвам се, когато успяваме да ги преодолеем.
Носител сте на редица престижни награди, включително и "Банкер на годината" за ефективна политика и устойчиво присъствие на "Банка ДСК". Как приемате призовете?
– Благодарна съм за вашата награда, много мила и трогателна е за мен. Харесвам "БАНКЕРЪ" от студентските си години и продължавам да го чета. Дори когато се профилирах в банковото дело след специализиран курс във Виенския университет, публикувах шест статии във вестника. Така че за мен е чест и достойнство да имам този приз – първата ми лична награда. Гордея се с постиженията на "Банка ДСК", които са резултат на усилията на целия екип в институцията. Призовете дават заслужена оценка за работата ни. Сплотява ни усещането за обща мисия и цел.
Какво е нужно на една банка, за да бъде стабилна и да се радва на доверието на клиентите си?
– Стабилността идва с разумна и предпазлива политика. А за доверието на клиентите допринася взимането на отговорни решения, които да пазят и техните интереси. Например ние никога не предложихме на нашите клиенти кредити в швейцарски франкове, тъй като управлението им е рисково.
Кои са най-важните качества, които един финансист трябва да притежава?
– Човек, професионално ангажиран във финансовата сфера, трябва да вижда смисъла зад числата. И разбирайки зависимостите, да оценява съществените рискове, за да подготвя стъпки, които ги елиминират, преди да са настъпили. Много важен е и професионалният опит, за да се намери разумният баланс между риск и оптимална възвръщаемост. Във финансовата сфера няма такова нещо като "роден за тази професия".
"Банка ДСК" се управлява почти изцяло от дами. По-добри ли сте в професията от мъжете?
– Аз харесвам смесените екипи. Мисля, че е изключително положително в екипа да има представители на двата пола. Тук има лек превес на дамите, но все пак сме смесен екип. Мисля, че двата пола са силни в различни насоки – дамите са по-интуитивни, а мъжете – по-рационални. Доброто съчетание между двете е огромно предимство.
Намирате ли добрия баланс между кариерата и семейството?
– Да. Успявам с това, което съм си поставила като цели и приоритети. Аз съм много гъвкава и организирана. Това помага много.
Имате ли хобита, спортувате ли, как релаксирате от напрегнатото всекидневие?
– Най-много ме разтоварва времето, прекарано със семейството, и контактите с приятели. Обичам да общувам, ако може да е съчетано със спорт, екскурзии и други занимания. Обожавам да готвя, имам колекция от готварски книги и страхотен набор от подправки. Едно от най-успешните ми ястия е скариди със сечуански пипер, справям се много добре с тайландската, китайската, с френската кухня… "Банка ДСК" има много добра инициатива съвместно с SOS Детски селища – ние, служителите, готвим и продаваме храната с благотворителна цел. Харесвам и фотографията. Тук, в кабинета си, отглеждам много цветя, повечето са орхидеи, вкъщи градинарствам – засяла съм рози, божури, кокичета.
Бихте ли ни разказали нещо повече за семейството си. Какво обичате да правите заедно, кои са любимите Ви дестинации за ваканция?
– Имам голямо семейство, за което съм много благодарна. Дъщеря ми е 23-годишна, казва се Гергана, следва право в Мюнхен и върви по своя път. Големите ми синове Алекс и Петър са лингвисти. Малкият Николай е първокласник и е в училище с разширено преподаване на немски. Смело го пуснахме на тенис, карате и на ски. Със съпруга ми Пламен Илчев обичаме както семейния уют по празниците, така и пътуванията, правим си много общи снимки. Започнали сме да обикаляме България и 100-те национални обекти, а покрай тях и други забележителности. Миналото лято събрахме 25 печата, смятаме да продължим. Много ме впечатлиха пещерата Ухловица на юг в Родопите, Казънлъшката гробница, Чудните мостове, Асеновата крепост, Боженци. Както се казва: "Опознай родината, за да я обикнеш". През зимата отделяме време за ски. Организираме си круизи до Италия и Франция. Планираме да посетим и природо-научния музей във Виена. От всичко по малко за удоволствие.
Вие сте елегантна и винаги добре изглеждаща дама. На кои модни стилове се доверявате? Какви подаръци обичате да получавате и кой е най-приятният жест, с който са Ви изненадвали?
– Нося дрехи, шалове и бижута, които ми харесват, и се чувствам добре с тях. Обичам да получавам цветя, но се радвам на всякакви мили жестове. Самите те са достатъчен повод за радост, по своему безценни и неповторими, независимо какъв е подаръкът или изненадата.
В навечерието на дамския празник какво бихте пожелали на всички българки?
– Да бъдат здрави и да обичат. Но да обичат и себе си. И да бъдат обичани. Да не забравят в натовареното си и забързано всекидневие да отделят повече внимание на близките си. И да се радват на всеки подарен миг с тях.
