Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) е събрала доказателства, с които да започне разследване за установяване на картел на пазара на горива у нас. Това съобщиха от антимонополната комисия на пресконференция, на която представиха изготвения секторен анализ на конкурентната среда на пазарите на производство и реализация на бензин и дизелово гориво в България.
Официално комисията е образувала производство за установяване на злоупотреба с господстващо положение и картелни споразумения срещу седем от фирмите, които продават горива. Това са "Шел България", "Ромпетрол България", "Еко България", "ОМВ България", "Петрол", "НИС Петрол" и "Лукойл България". Образувано е и още едно производство за господстващо положение срещу "Лукойл Нефтохим". Максималната глоба, която може да бъде наложена на тези компании при доказване на нарушенията, е 10% от техния годишен оборот.
Комисията е установила продължително задържане на цената на дребно на високи нива и липсата на навременна и адекватна реакция спрямо понижението на цената на едро и производствената цена, което би могло да е в резултат на антиконкурентни практики-картелни споразумения. По отношение на "Лукойл Нефтохим Бургас" секторното проучване показва, че през изследвания период цената на автомобилните горива предназначени за местния пазар е по-висока в сравнение с предлаганите от дружеството цени за износ при равни други условия.
"Съгласно икономическата доктрина при нормално функционираща пазарна среда, цените следва да отчитат динамичните промени в търсенето и предлагането, като по този начин се формира равновесна пазарна цена. Пренебрегването на тази функция води до несъвършенства и изкривяване на пазарната среда. Това може да означава, че върху определянето на производствените цени на петролните продукти в България могат да влияят и непазарни фактори, чрез които "Лукойл Нефтохим Бургас" АД да извлече допълнителни икономически ползи по отношение на стопанската си дейност в страната, особено предвид специалното му положение на изявен лидер на пазара на производство и внос на горива в България", пише още в доклада на антимонополната комисия.
Основният проблем на сектора е, че голяма част от доставчиците не притежават собствени данъчни складове поради невъзможността да отговорят на законовите изисквания за изграждане и регистриране на такива, както и поради недостатъчен финансов ресурс. Условията за отварянето на такъв склад включват уставен капитал от 500 хиляди лева и гаранции до 30 милиона лева за дължим акциз. Преразглеждането и евентуалното облекчаване на някои административни изисквания би стимулирало както предприятията, свързани с производството и реализацията на горива, така и други стопански субекти да инвестират в създаването и регистрирането на нови данъчни складове за горива в страната. По този начин увеличеният внос би оказал конкурентен натиск върху местните доставчици по отношение на цената и условията на доставка, посочва още комисията.
КЗК препоръчва на държавните органи да предприемат необходимите действия за облекчаване достъпа на търговците до акцизни складове. Това може да стане чрез отварянето на държавни складове и чрез сключване на двустранни споразумения с други страни-членки на ЕС за взаимно съхранение на задължителните запаси от нефт и нефтопродукти на тяхна територия.
Анализът показва още, че при повечето разглеждани дружества покупната цена на бензина А95Н /без ДДС и акциз/ заема между 33.8% – 45.8% от крайната продажна цена на дребно или съставлява средно около 40% от крайната продажна цена, предлагана от търговците.
При две от изследваните дружества, покупната цена включва и акциз и възлиза на 75% от крайната продажна цена на бензин А-95Н. Що се отнася до търговската отстъпка, при повечето предприятия тя се движи в интервала 0.7% – 5.3% , средно около 3%.
Транспортните разходи при преобладаваща част от дружествата заемат около 1-2% от крайната продажна цена на дребно при бензин А-95Н. Нормата на печалбата за бензин А-95Н се движи в широк интервал – от 0.3 до 14.8%, като видно от графиката преобладават стойностите в интервала 7% -11%. Перото "други разходи" при повечето дружества заема малко над 50% от крайната продажна цена на дребно на бензин А-95Н.
Подобно е и ценообразуването при дизеловото гориво, но тук прави впечатление малко по-високата норма на печалбата, която се движи в интервала 0.3 – 17.6%, с преобладаваща при повечето дружества стойност от 10-12%. Така т.нар. други разходи, за разлика от бензина, при дизеловото гориво съставляват по-малко от 50% от крайната продажна цена на дребно, като при повечето дружества те заемат около 48% от цената на дребно, пише още в доклада на антимонополната комисия.
Констатациите на КЗК потвърждават с голямо закъснение изнесените от вестник "БАНКЕРЪ" твърдения за картел на пазара на горивата – Пробутват ни бензина с 40% печалба.
