Голяма част от българите срещат трудности при изплащане на дълговете си – някои отказват да го правят, а други са стигнали до задънената улица по своя вина. Понякога дълговете им се продават на колекторски фирми или на дружества със специална инвестиционна цел (АДСИЦ), които от 2006 г. се занимават и с изкупуване на дългове.
Рискът от неплатежоспособност на длъжниците е неотменим и вечен. В същото време именно наличието му и потребността той да бъде професионално управляван е сред главните причини за възникването и съществуването на финансовата индустрия. А АДСИЦ фондовете бяха сред първите, които се хвърлиха в морето от дългове у нас и се нагърбиха с решаването на този проблем. През последните години обаче се оказва, че някои от тях се нагълтаха с вземания, които не им носят очакваните облаги. В резултат на това приходите им намаляват, а самите фирми трупат загуби.
Характерно е, че всяко от тези дружества оперира в свой си сравнително тесен пазарен сегмент. Например, вземанията по договори по кредитни карти или банковите вземания – търговски кредити и заеми на домакинства, или висящи вноски към застрахователни и лизингови компании. Трудностите със събирането им, естествено, поставиха някои от фирмите в групата на губещите. Две от дружествата със специална инвестиционна цел – "Делта кредит" и "Лев инвест", изпитаха тази горчивина. През последните три месеца на 2015-а приходите им, които са основно от лихви по закупени вземания и от депозити, са намалели. Отделно и разходите по дейността им са по-малко.
Въпреки това през последните три месеца на 2015-а и двете дружества са инвестирали и попълнили портфейлите си от вземания. Финансовите приходи на
"Делта кредит"
(214 хил. лв.) са от лихви по вземания и от присъдени съдебни вземания. Извършени са обаче разходи за дейността на стойност от 251 хил. лв., което е и причината финансовият резултат в края на годината да е загуба в размер на 31 хил. лева. Основен целеви пазар за дружеството е този на банковите вземания по търговски кредити и заеми на домакинства.
В подкрепа на своите планове "Делта кредит" пласира и първата си по ред емисия от корпоративни облигации в размер на 3 млн. лева. Дружеството ще върне парите на инвеститорите при годишен лихвен процент от 5% и лихвени плащания на всеки шест месеца. С тези пари са финансирани две сделки за закупуване на вземания на обща стойност 3.007 млн. лева. По този начин размерът на секюритизираните вземания по номинал е общо 32.168 млн. лева. Относителният дял на необслужваните е значителен (82.18%), а всички активни към края на декември вземания са необезпечени. Най-големите акционери в дружеството са "Евроинс Румъния Застраховане-Презастраховане" АД, ЗД "Евроинс", "Камалия трейдинг" и "Евроинс Живот".
Забавената оперативна дейност на дружествата за изкупуване на вземания е причината те да не търсят финансиране от външни източници. Достатъчни са им били само натрупаните до момента парични средства в резервите. Неблагоприятните икономически условия в страната ограничават възможностите на фирмите за бързо превръщане на портфейлите им от вземания в ликвидни активи и съответно – да бъдат продадени. Да не говорим за печалби от това. Ето например приходите на
"Лев Инвест"
през тази година са намалели значително. Дружеството диверсифицира портфейла си от вземания, като инвестира в различни видове дългове, включително и бъдещи (обезпечени и необезпечени), към местни физически и/или юридически лица и в различни отрасли на икономиката. Дружеството, което е част от икономическата група "Лев Корпорация" АД, има финансови приходи само за 13 хил. лв. при 272 хил. в края на 2014-а. Въпреки това дружеството е попълнило портфейла си с още едно закупено вземане през четвъртото тримесечие. А общите разходи по дейността му са се свили повече от два пъти. Те са основно за външни услуги и за възнаграждения. Логично при това положение "Лев Инвест" е на загуба от 87 хил. лева.
Въпреки възможностите за печалби основният риск, който заплашва всяко дружество, инвестиращо в портфейл от вземания, е възможността някой негов длъжник да не може или да не иска да плати. Без значение дали става дума за цялата сума, или част от нея, или пък да забави плащането си. Играта на криеница с кредиторите си при всяко положение налага и повече разходи, за да бъдат открити и да се съберат парите.
Именно, за да се предпазят и да свият кръга на неплащащите задълженията си, някои дружества правят диверсификация на портфейла си от акумулирани вземания. По този начин пък те се специализират в определен сектор, който следят и от който събират активи. Типичен пример за това е
"Трансинвестмънт"
Дружеството работи в специфичния сегмент на секюритизация на вземания, възникнали в процеса на разплащания с кредитни карти – в случая "Транскарт". По неодитирани данни то е на печалба в края на декември от 23 хил. лева. В сравнение с края на 2014-а, когато бе на загуба, сега положителният финансов резултат се дължи на липсата на разходи за лихви по облигационни заеми, които са изплатени още през март 2014-а. По-малкото приходи от лихви по закупени дългове са следствие от намаляването на главницата на съвкупността от вземания, притежавани от дружеството.
За изкупуването на такива активи компаниите използват основно средства, придобити от увеличение на капитала си или от емисии на облигации. Сега обаче всички дружества съобщават, че имат трудности в тази посока… Дори и "Трансинвестмънт", което е финансирало дейността си вече с пет такива емисии. На този етап мениджърите му смятат, че условията, при които може да бъде пласиран нов заем, са неблагоприятни. Пазарните участници не са склонни да харчат за вложения в корпоративни дългови книжа. Броят на потенциалните инвеститори е силно ограничен, част от основните участници изцяло са пренасочили инвестициите си към нискорискови и нискодоходни инвестиции в ДЦК и в банкови депозити. При тази конюнктура, според хората от фонда, е стратегически по-правилно да се намали задлъжнялостта и да се изчака нормализирането на пазара на корпоративни дългови ценни книжа. Размерът на инвестициите на фирмата е намален пропорционално с размера на погасените задължения, а по тази причина и очакванията за размера на печалбата през следващите месеци също са по-сдържани.
Освен недобросъвестност, като добавка за неизпълнение на задължения по различни вземания могат да се добавят и какви ли не други. Например свиването на приходите на фирмите и домакинствата – за съжаление, тя е най-често изтъкваната в последните години на икономически затруднения. Все по-малко са тези, които изпитват желание да вземат кредити, което пък ограничава кръга на субекти, сред които могат да се набират активи за изкупуване. Самите дружества са все по-внимателни и не се хвърлят на какви да е заеми и проучват по-внимателно всяка купуване на портфейл от вземания.
Инвестицията в АДСИЦ носи печалба по два начина. Първият е от промяната на цените на акциите, когато купените на една цена след определен период поскъпнат. Вторият е под формата на дивидент. Тук предимството на фондовете за имоти е, че те са задължени да разпределят 90% от печалбата си за своите акционери.
В сравнение с дружествата със специална инвестиционна цел, които правят вложения в недвижими имоти и в земя, фирмите, събиращи и търгуващи с вземания, са малко на брой – към края на декември 2015 г. те са само осем. Това са "Фонд за енергетика и енергийни икономии", "Кепитъл Мениджмънт", "Трансинвестмънт", "Делта кредит", "Улпина", "Лев Инвест", "Дебитум Инвест" и "Ризърв Кепитал".
