Европа наближава края на лятото с ниски буфери за природен газ, заплашвайки да засили глобалната борба за доставки. Регионът все още се нуждае от над 100 тераватчаса синьо гориво на стойност над 7 милиарда евро по текущи цени, за да достигне дори най-ниското си целево ниво на запълване на хранилищата от 75%, по сметки на агенция „Блумбърг“. Достигането му би изисквало темп на инжектиране, невиждан по това време на летния сезон от енергийната криза през 2022 г., и рискува зимните цени да надхвърлят 100 евро за мегаватчас, според експерти на „Голдман Сакс груп“, „Ристад енерджи“ и „Морнингстар“.
„Потенциалът за глобална „борба за гориво“ е налице, особено при по-студена зима“, отбелязва Го Катаяма – главен анализатор на втечнен природен газ в Kpler.
След последната газова криза страните от Европейския съюз решиха да изграждат значителни буфери всяка година, за да се предпазят от бъдещи сътресения, тъй като спират руските тръбопроводни доставки. Но войната с Иран повиши краткосрочните цени на синьото гориво и направи складирането нерентабилно, принуждавайки някои страни, най-вече Германия, да водят битки, за да постигнат дори наскоро разхлабените цели за съхранение.
Правителствата и дружествата от комуналните услуги се въздържат от покупки с надеждата, че потоците от втечнен природен газ (LNG) ще се възстановят и цените ще паднат навреме, за да се заредят отново преди зимата. Това обаче не се случва. Доставките от Персийския залив са почти в застой, войната не показва признаци да приключи, а превозвачите на LNG правят много по-малко пътувания през Ормузкия проток, отколкото петролните танкери.
Цените са повече от два пъти по-високи, отколкото преди година, и ако прекъсванията продължат през зимата, може да се наложи Европа да плаща още повече, за да гарантира, че оскъдните товари ще достигнат до бреговете ѝ.
Един от рисковете е, че Европа отново ще надцака по-бедните нации като Пакистан и Бангладеш, причинявайки повторение на паузите на електрозахранването и прекъсванията във фабриките по време на кризата през 2022 година. Тогава повишаващите се европейски цени отклониха товарите от синьо гориво от по-уязвимите от цените пазари, принуждавайки някои купувачи да ограничат вноса и да намалят енергопотреблението.
Малцина очакват Европа да изпита физически недостиг, защото може да плаща – ставащ все по-важен предпазен механизъм, тъй като капацитетът на въглищата и ядрените централи намалява. Което не означава, че Старият континент ще бъде имунизирана срещу икономически удар от по-скъпата енергия.
Инвеститорите в облигации вече алармират, че качващите се цени на газа ще разпалят отново инфлацията, принуждавайки централните банки да повишават лихвените проценти по-агресивно, отколкото очакват пазарите. Даниел Карл – водещ икономист в Oxford Economics, заяви, че моделите сочат инфлация, надхвърляща 6% – приблизително двойно над сегашните нива, което би означавало „болезнена зима както за потребителите, така и за индустрията с неравномерни фискални реакции в държавите-членки на ЕС поради различните фискални възможности“.
Много зависи от времето. Ел Ниньо може да донесе на Европа меко, бурно начало на зимата, въпреки че по-късните застудявания биха увеличили бързо потреблението на отопление. Агресивните китайски покупки, прекъсванията в основния доставчик на синьо гориво по тръбопроводи Норвегия или късен ураган в Съединените щати биха могли да ограничат допълнително предлагането.
Конкуренцията за тази зима вече се засили. Индия се втурна да замени загубените доставки от Катар, като вносът скочи през август до най-високото ниво от близо шест години. Тайван и Тайланд също търсят доставки, а Южна Корея се запасява за зимните месеци.
Междувременно, цените на европейския природен газ достигнаха най-високото си ниво от 2023 г. насам, а петролът „Брент“ – петседмичен връх от 97 долара за барел в сряда, след като възобновяването на военните действия между Съединените щати и Иран породи опасения от завръщане към пълномащабен конфликт. „
Базовите европейски газови едномесечни контракти TTF, търгувани на европейския хъб в Нидерландия, поскъпнаха на 2 септември над 75 евро за мегаватчас за първи път от началото на войната през февруари, достигайки най-високите си стойности от началото на 2023 година. Ден по-късно те се стабилизираха около 73 евро за MWh след като американският президент Доналд Тръмп заяви, че подновената кампания срещу Иран няма да продължи дълго, но предупреди за нови тежки атаки срещу Техеран, ако спорът за Ормузкия проток остане нерешен.
Дори ако Ормузкият проток се отвори скоро отново, пазарът на втечнен природен газ ще остане затруднен, според Дейвид Луис – старши анализатор за синьото гориво и LNG в Wood Mackenzie. Катар – обикновено вторият по големина износител в света – ще се нуждае от около 12 седмици, за да възобнови напълно производството на LNG, с изключение на два влака, повредени от ирански атаки, мотивира се Луис.
„По-нататъшни увеличения на цените преди зимата са доста вероятни“, коментира Удаян Батачаря – главен търговец в Global Risk Management. „При сценарий „затворен за по-дълго време“ е малко вероятно Катар да допринесе за голямо облекчение преди зимата и може би дори не през самата зима.“
Дори в Европа готовността за подобни предизвикателства варира. Италия е запълнила складовете си до около 83%, след като държавата предложи стимули за насърчаване на складирането. А хранилищата в Германия – най-големите на континента – са пълни на 53%, което би могло да принуди Берлин да увеличи зимния внос, засилвайки конкуренцията в Европа Необичайно празни са и складовете в Нидерландия (47%) и Белгия – ключови търговски центрове, които снабдяват съседните пазари.
Допълнително предизвикателство може да възникне през януари 2027-а, когато забраната на ЕС за внос на руски втечнен природен газ ще спре доставките, задоволяващи около 5% от нуждите на блока от горивото. Това кара някои търговци да предвиждат възможно забавяне, въпреки че Брюксел многократно е изключвал подобна опция.
