Банките в Ирландия се държат неморално и ограбват клиентите си. Това, в резюме, твърдяха в един глас местните политици преди общите избори в страната на 26 февруари. Банкерите бяха основната им мишена в битката за гласовете на електората. А той е все още силно разгневен от констатацията на МВФ, че ирландската банкова криза е била най-скъпата в света от Великата депресия насам. Тя свали от власт през 2011-а доминиращата партия в тогавашното правителство "Фиана Файл", която предприе спасителната акция на местния банков сектор на стойност 64 млрд. евро.
В момента опозиционерите от "Шин Фейн" искат да се увеличат правомощията за централните банкери при регулирането на банкирането. И обвиняват кредиторите, че действат "безобразно", като отказват да предложат и на потребителите лихвените понижения на Европейската централна банка. Средната цена на новите ипотеки в Ирландия с променлива лихва е била 3.3% към края на декември 2015-а срещу 1.99% за еврозоната.
В специален манифест от миналата седмица тукашната Лейбъристка партия, която е по-малкият коалиционен партньор на управляващите от "Фина Гейл", огласи предложението си да бъде утроен налогът върху местните кредитори. Той в момента е 150 млн. евро годишно. В интервю за държавната радиостанция RTE министърът на публичните разходи Брендън Хоулин определи като "неморална" възможността ирландските банки да намаляват данъчните си вноски за сметка на загубите си от предишни години.
Евентуалният троен размер на банковия данък ще намали печалбите на "Бенк ъф Айрланд" и на "Алайд Айриш бенкс" с по около 140 млн. евро за всяка, изчисляват анализатори от "Гудбоди стокброукърс". Те оценяват, че от 2017-а нататък чистите печалби на двете институции ще са в диапазона между 900 млн. и 1 млрд. евро. Държавата е почти едноличен собственик на "Алайд Айриш бенкс" и притежава 14% от "Бенк ъф Айрланд" и 75% от "Пърмънънт Ти Ес Би груп холдингс".
Експертите обаче успокояват инвеститорите, че тази популистка реторика вероятно ще затихне след изборите. Социологическите прогнози сочат, че "Фина гейл" ще получи най-много гласове, а тя не иска да повишава банковия налог, нито да дава повече власт на централната банка. Финансовият министър Майкъл Нунън пък вече обяви целта си да увеличи до максимум данъчните приходи, като продаде държавните дялове в банките.
Но един по-внушителен поглед върху състоянието на ирландските финансови играчи показва, че по-стриктните регулации спрямо тях са абсолютно задължителни. По-специално това се отнася за дружествата със специално предназначение (SPVs), най-често попадащи в категорията на сенчестите банкови услуги – кредитни субекти извън традиционния банков сектор. Ирландия и Китай се нареждат на трето място сред световните центрове за небанкови финансови фирми след САЩ и Великобритания. Активите им с такъв характер са в размер на 2.3 трлн. евро. Такива са заключенията от проучването на Финансовия борд за стабилност – международния регулатор на глобалната финансова система. Ирландската система за сенчести банкови услуги, включително и хеджингови фондове, взаимни фондове и застрахователи, надхвърля над десет пъти размера на БВП на страната. Голяма част от тези играчи попадат под надзора на Дъблин или на контролните органи от други части на света, но нерегулираните дружества, включително и SPVs, управляват активи за половин трилион евро.
По този повод шефът на звеното за надзор на пазарите в Ирландската централна банка – Гарет Мърфи – коментира, че оторизираните власти трябва да засилят сътрудничеството помежду си в случаите, когато базирани в Дъблин SPVs са свързани с чуждестранни банки и има опасност да "изнесат" зад граница финансов риск . Например през 2007-а група германски банки отпуснали на германската "Ландесбанк Заксен джироцентрале" спешна кредитна линия за 17 млрд. евро, след като нейни SPVs, регистрирани в Дъблин, не успели да погасят задълженията си, защото били "претоварени с токсични активи".
Преди месец пострада и VPB Funding – дружество със специално предназначение на московската "Внешпромбанк" – лицензът му бе отнет. Единствената му цел била да продава облигации. През 2013-а то е емитирало негарантирани книжа за 225 млн. щ. долара, а средствата от тях са били изпратени на банката в Русия. След новината за отнемането на лиценза й въпросните облигации се обезцениха рязко и в момента струват под 13 цента за един долар номинал.
Активите на сенчестия банков сектор се раздуха след финансовата криза през 2008-а, при това далеч не само в Ирландия. По оценка на експерти на Финансовия борд за стабилност в глобален аспект небанковите компании, които отпускат кредити, са имали активи за 36 трлн. щ. долара в края на 2014-а – от 2011-а насам те са нараствали средно с по 1.3 трлн. долара годишно.
До края на 2015-а ирландските SPVs не са били задължени да подават информация на централната банка за присъствието си в Дъблин или да обясняват дейността си, освен ако тя няма досег до регулирани сектори. Надзорът им е изключително труден заради сложността и странните им операции. В Ирландия има около 2100 фирми, регистрирани по законодателството за SPVs, 1400 от които са били основани след 2010-а. Най-големите им длъжници са от САЩ, Великобритания, Франция, Италия, Русия и Холандия.
