Ако под носа на премиера Бойко Борисов се разиграват грандиозни корупционни схеми, какво ли става по-надалеч от погледа му? Зададохме си този въпрос, след като, да речем, Държавната агенция за бежанците е на пряко подчинение на правителството, но въпреки това необезпокоявано разпределя на тъмно милиони левове между избрани без конкурс компании. И ги разпределя не от вчера или от оня ден, а откакто започна кризата с бежанците и тръгнаха да се дават пари за нейното преодоляване.
Да караме обаче подред, защото у нас някои неща бързо се забравят. Тази седмица гръмна скандал с доставките на храна за мигрантите и премиерът Борисов използва случая, за да покаже възможностите на най-новата си играчка – метлата срещу корупцията. Майтапът настрана, но това с отстраняването на директора на агенцията Никола Казаков си е чист пиар, тъй като деянията му, макар и добре известни, досега не дразнеха с нищо управниците. Акцията на премиера обаче създаде куриоза висшият държавен чиновник Казаков да бъде уволнен два пъти от един и същи пост и с приблизително сходни мотиви – че не се справя със служебните си задължения. Той оглави агенцията за бежанците при първия мандат на Борисов през 2009-а, но бе освободен от правителството на Пламен Орешарски през октомври 2013 година. Тогавашният вътрешен министър Цветлин Йовчев го обвини, че не е организирал задоволително работата по настаняването на бежанците и не се е справил с взаимоотношенията с европейските институции. След това прокуратурата започна проверка в поверената му институция и Агенцията за държавна финансова инспекция засече куп нарушения при провеждането на обществените поръчки. Само че на 7 януари 2015-а Бойко Борисов възстанови Казаков на шефското място без какъвто и да е конкурс. Дето се вика, проверен е човекът, защо да го изпитват пак.
Любопитно е, че докато Никола Казаков бе в "изгнание", агенцията за бежанците се ръководеше от Николай Чирпанлиев. Който също бе изгонен (на 29 декември 2014-а) с обвинения в корупция и съмнения за нагласени конкурси. Изглежда, няма значение коя партия или коалиция е на власт и кой точно е начело на Държавната агенция за бежанците – схемата винаги е една и съща и докато има пари, ще продължи да работи.
Скандалът с доставката на храни е само върхът на айсберга. За порочните практики във ведомството се заговори през октомври 2013-а, когато се разбра, че възползвайки се от вратички в Закона за обществените поръчки, агенцията е наела без конкурс "Гея – Дек" ЕООД за извършването на спешен ремонт в центровете за настаняване в софийските квартали "Военна рампа" и "Враждебна". Впоследствие се оказа, че фирмата е получила 190 546 лв. за направата на нови санитарни възли, ВиК инсталация и електрическа мрежа, но обитателите на общежитията така и не забелязаха подобренията. Странно, но интересът на медиите към тази добре работеща матрица за източване на държавните пари внезапно секна и оттогава до миналата седмица рядко ставаше дума за нея. Така през Чирпанлиев и Казаков ударно продължиха да се възползват от привилегията на чл.90, ал.1, т.4 от стария вече Закон за обществените поръчки, който им позволяваше да наемат изпълнители по свое усмотрение, без конкурси.
За повече спорни търгове в. "БАНКЕРЪ" е писал подробно и сега ще припомним само някои от най-смущаващите факти. Три милиона лева например бяха платени през март 2014-а за превръщането на три танкови халета в Регистрационно-приемателен център в Харманли. За изпълнител, чрез покана, бе избран едноличният търговец "Металик – Иван Михайлов". През ноември миналата година на същата фирма бяха платени още 520 хил. лв. за същите тези сгради. Разбира се, Иван Михайлов не е случаен човек. Той е един от маститите бизнесмени в Пловдив – участва в управлението на 17 дружества (като е собственик на шест от тях), с които е спечелил десетки обществени поръчки. Името му се прочу най-вече с това, че в началото на май 2013-а осигури самолет, с който пловдивският митрополит Николай отиде до Божи гроб, за да вземе Благодатния огън. Акцията бе впрегната в предизборната кампания на ГЕРБ, заради което в публичното пространство се появиха информации, че Михайлов е близък с партията на Бойко Борисов. Всъщност, справка във фирмения регистър Дакси показва, че Иван Михайлов има тесни бизнес отношения с кумеца на Цветан Цветанов – Тодор Бояджиев. Двамата са партньори в консорциума "Ти Ви Би". Така или иначе, фирмата на Михайлов беше избрана и за строителството на оградата по турската граница, от което си заработи 20 млн. лева. Никак не е за пропускане и обстоятелството, че при управлението на ГЕРБ Михайлов бързо и безпрепятствено успява да се вмъкне в бизнеса с възобновяеми енергийни източници.
Внимание заслужават и харчовете за охрана на бежанските центрове. В края на 2013-а да пази тези във "Военна рампа" и "Враждебна" бе избрано по бързата процедура "Бат секюрити" ЕООД. Как и защо точно фирмата на Антон Тошев трябва да се захване с тази дейност, никой не каза. Тайна остана и за какъв период е договорът й. Но до 7 юли 2014-а на нея й бяха платени 155 904 лв., макар че според първоначалното обявление контрактът е на стойност 142 848 лева. Ден по-късно с дружеството на Тошев бе сключен нов договор – този път за денонощна охрана на административната сграда на агенцията на бул. "Княгиня Мария Луиза" № 114Б. Той е за срок от две години и на стойност 66 816 лева. През май 2015-а "Бат секюрити" се уреди и с договор за охрана на три от ключовите поделения на държавната агенция – в Харманли и в столичните квартали "Военна рампа" и "Овча купел", след като избраната за целта чрез открит конкурс фирма "Викинг Николов" бе обвинена, че не си върши качествено работата. Междувременно, в края на миналата година, бе открита нова процедура за осигуряване на денонощна въоръжена охрана в бежанските центрове, които впрочем напоследък са полупразни, защото мигрантите бягат към Западна Европа. Бюджетът за поръчката е 2 281 248 лева. А за победител на 2 февруари пак беше избрана "Бат секюрити". Случайно или не, публикации в интернет свързват фирмата с президента Георги Първанов. А самият Антон Тошев е бизнес партньор с известния предприемач Тодор Бурджиев.
Друг емблематичен пример за начина на работа на Държавната агенция за бежанците е свързан с извършването на неотложни строително-ремонтни работи в части от сградите на Националния детски екологичен комплекс в Ковачевци. За начинанието бе избрана фирмата "Сим адвайс" ЕООД. Неин собственик е Ивайло Пашов – близък до премиера Бойко Борисов, бивш негов служител в "Ипон".
Не е за пропускане и покупка на 2000 двуетажни метални легла, 4000 матрака, възглавници и одеяла, както и 8000 комплекта спално бельо за местата за настаняване на чужденци. Тъй като конкурси нямаше, заедно с решението направо бяха посочени и доставчиците – "Квантум" за леглата и "Д и Ш" за останалите неща. Зад двете дружества, които са регистрирани съответно в Кърджали и Джебел, стои един и същи човек – Дениз Юмербейоглу. От справка в Областната дирекция на МВР – Кърджали, става ясно, че въпросният турски гражданин е получил статут на постоянно пребиваващ чужденец у нас на 8 юли 2010-а. Пет месеца преди това – на 19 февруари, Юмербейоглу регистрира "Д и Ш", в която с миноритарен дял съдружник му е Шенгюл Халибрям. Бизнесът на двамата, изглежда, потръгва, тъй като на 30 септември 2011-а фирмата им печели проект за създаване на микропредприятие по Програмата за развитие на селските райони. Одобрените разходи за целта са 513 290 лв., а безвъзмездната помощ – 391 166 лева. Парите са използвани за изграждането на фотоволтаична централа, която е въведена в експлоатация на 26 юни 2012-а и е с мощност 100 киловата.
Автоматичните пожароизвестителни системи и аварийното евакуационно осветление в центровете за настаняване във "Военна рампа" и "Враждебна" бяха инсталирани от дружеството "Зевс секюрити" – с няколкомесечна история и без необходимите лицензи.
За доставчик на спално бельо за хората, търсещи закрила у нас, пък беше определено дружеството "Изола парадайз", чиято централа се помещава в… хотел "Изола" в "Слънчев бряг". Негов собственик е бизнесменът Иван Петров, известен повече с фирмата си "Изола Петров". Именно в нейното предприятие за битум край Чепинци през 2011-а избухна пожар, при който пострада тежко един от работниците.
Със сигурност могат да се дадат и още примери, тъй като агенцията за бежанците е провела над 70 обществени поръчки и още куп процедури с публични покани само от средата на 2013-а досега. По-големият проблем обаче е липсата на отговорност и че пак всичко ще е за сметка на данъкоплатците.
