Още преди седмица коментирахме едно изявление на председателя на бюджетната комисия Менда Стоянова, което дава нова насока за финансовия живот.
"Да се закриват общини, които нямат собствени приходи, а разчитат само на държавните трансфери." Това анонсира Стоянова по време на дебата за финансовото оздравяване на закъсали общини. Тази постановка присъства и в проектозакона за публичните финанси. Тя поиска да се направи преглед коя община отговаря на критериите да бъде такава териториална единица и тези, които не ги покриват, да бъдат обединени с други общини.
Стоянова се възмути: "За каква финансова програма за оздравяване може да се говори в една малка община, в която 95% от бюджета ѝ са държавно делегирани дейности, които не могат да бъдат намалявани, или приходите от тях да бъдат източник за погасяване на някакви задължения, които са натрупали."
От справка, предоставена от Емил Савов, заместник-председател на Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ), става ясно, че според подхода на Стоянова трябва да затворят 170 общини от общо 265, защото трансферите от държавата към тях представляват между 85 и 90% от целия им бюджет.
Преди да критикуваме административно-наказателните мерки на Стоянова, нека направим едно лирическо отклонение и да припомним, че намеренията за закриване на общини са стара политическа заигравка у нас. Така централната власт във времена на безпаричие прехвърля топката към местната, а по този начин се достигат и други, странични цели: респектират се добре платени общински съветници, кметове, объркват се сметки на партии в навечерието на избори, притискат се гражданите от засегнатите места да действат по определен начин.
Но нека припомним историята от близките години. Всъщност всичко би трябвало да е свършило още през 2009 г., когато тогавашният строителен министър в кабинета "Борисов 1" Росен Плевнелиев отговаря на въпрос на депутата Ангел Найденов по повод на намерения за закриване на общини. Плевнелиев пише в отговора си, че съгласно Закона за административно-териториално устройство на Република България, едно от условията за създаване на нова община (чл.8, ал.1) е "наличие на население над 6000 души общо в населените места, които ще бъдат включени в общината". Но в преходните и заключителните разпоредби на закона, в §7, се казва, че "съществуващите при влизането в сила на този закон общини, населени места и селищни образования запазват статута си".
Ще рече – на основание на единствения възможен критерий за закриване на една община – според броя на населението – още тогава е казано едно голямо "Не". Това би трябвало да сложи край на опитите на депутати от ГЕРБ да прекрояват административната карта на България поради лобистки интереси.
Тя впрочем – административната карта на България, и така предлага достатъчно парадокси. Пътуващите по Подбалканския път през Пирдопската котловина например за някакви си 40-45 км пресичат границите на седем общини – Мирково, Челопеч, Чавдар, Пирдоп, Златица, Антон и Копривщица. А всяка от тях е със свой самостоятелен бюджет и администрация. Четири от тях – Челопеч, Чавдар, Копривщица и Антон, се състоят само от по едно населено място. Дори и най-вещите и паметливи администратори не могат да си спомнят какви съображения са надделели навремето, че три неособено големи села с население от около 1200-1500 жители са придобили правото да избират собствен общински кмет и общински съвет?! В същото време град като Калофер с население от 3500 души административно е кметство към община Карлово.
Явно има странности, които са резултат от хаотичното развитие на страната, а може би и на субективна намеса и лобизъм. Но както и да се тълкуват подобни факти, да се плашат избирателите, както стана през есента на 2010-а, с това, че ще се закриват 150 общини, не е в реда на нещата.
Още тогава, преди четири години, председателят на бюджетната комисия в парламента Менда Стоянова обяви идеята за "доста сметки и промени в методиката на взаимоотношенията на местните власти с централния бюджет" и за административна реформа. Стоянова заяви, че най-добрият начин е общините да се окрупнят, като "по-малките общини да бъдат изтеглени в по-големите". Тогавашният министър на еврофондовете Томислав Дончев също посъветва местните власти да осмислят ползите от обединяване на силите и от окрупняване. Той препоръча да се заимства опитът на европейски общини, които получават големи финансови стимули за обединяване в съвместна дейност.
Общинарите и тогава, както и сега, се възмутиха, че сливанията на общини ще доведат до административен хаос и хората ще губят време и пари да пътуват за елементарни услуги до съседни градове.
Сега, в становището си, огласено тези дни, НСОРБ заяви, че принципно подкрепя всички инициативи, насочени към повишаване на финансовата стабилност на общините и към подобряване на ефективността на публичните услуги. В този аспект общинарите изцяло споделят необходимостта от нормативно уреждане на законовата празнота по отношение на процедура за финансово оздравяване на общини – тежкото финансово състояние на отделни общини изисква незабавни адекватни мерки от държавата. Те предупреждават, че с еднократни мерки и с финансови "инжекции" не могат да се решат трайно проблемите на общини с влошена демографска структура или с неработеща икономика. Напротив – в такава среда се възпроизвеждат по-лесно причините за финансовия колапс на тези общини. Като правило в такива общини има засилен натиск за допълнителни социални услуги, за които няма адекватни местни ресурси. От друга страна, когато влошеното финансово състояние се дължи на недобри местни решения, възниква въпросът: справедливо ли е финансово да бъдат подпомагани тези общини на фона на оне
зи, които спазват финансовата дисциплина и за които подобен подход представлява силен антистимул за добро финансово управление. Това поражда опасения, че може да се върне забравената вече практика да се подпомагат недисциплинираните общини – тези, които си позволяват да харчат повече от това, с което реално разполагат. Общините единодушно се противопоставят на "награждаването" на подобно поведение.
Средата, в която работят местните власти, се характеризира с голяма степен на неустойчивост и непредвидимост при продължаваща централизация на ресурси.
В становището си общинарите говорят и за пълна липса на равнопоставеност между местната и централната власт. В проекта подобен баланс липсвал. От една страна, за общините са разписани ясни отговорности по отриване на процедура за финансово оздравяване и приемане на оздравителни планове. От друга, за държавата липсват подобни ясни ангажименти. Вместо това са заложени права с голяма степен на неопределеност: "министърът на финансите може да прецени да бъдат подпомагани…"; " по предложение на министъра на финансите, с акт на МС на общините може да бъде предоставена…". По този начин се запазва съществуващата практика да се проявява избирателно отношение.
Любомир Дацов, бивш заместник финансов министър, член на Фискалния съвет:
Твърдо "за" закриване съм
Г-н Дацов, как гледате на идеята на Менда Стоянова да се закриват общини в много лошо финансово състояние?
– Това всъщност е идея на Министерството на финансите, но политиците не искат да я осъществяват. Преди десетина години имаше около 30-40 общини в непоправимо финансово състояние. Заради чисто демографски фактори те нараснаха до 60-70. Те не отговарят на текста на закона, който определя какво може да бъде община. По-важното обаче е, че те нямат икономическа база, за да съществуват.
Говорите за минимален брой население от 6000 души ли?
– Да, и всички останали критерии по закон.
Да, но през 2009-а, когато влизат в действие промени в закона, питат тогавашния строителен министър Росен Плевнелиев какво ще правят общините с население под 6000 души, той отговаря: "Заварено положение."
– Да, но нещата се променят.
Все пак, доколкото аз съм запознат, има процедура за откриване на община, но няма за закриване.
– Това не може да е препятствие за когото и да било. В смисъл, че ако липсва такава празнота, няма проблем да се уреди със съответни промени в законодателството.
В крайна сметка Вие сте сред "хардлайнерите" по въпроса дали да се закриват общини.
– Абсолютно. Аз самият го говоря от години – че не е редно, когато няма обективни основания да съществува една община, тя да продължава да бъде крепена просто защото ситуацията няма как да се подобри. С една дума – има нужда от ново административно деление на страната, с което да бъдат преначертани границите на общините.
Това обаче може да стане само чрез промени в други закони, а не в Закона за публичните финанси.
– Така е – не му е работа на този закон да обосновава закриване на общини. Но въпросът е в това, че ако не бъде направено прерайониране, Законът за публичните финанси няма как да работи.
Мнение
Гинка Чавдарова, изпълнителен директор на Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ):
"Нашето мнение е, че тази тема не е предмет на дневния ред в момента. Няма как да се реши с административна санкция определен финансов проблем. В никоя европейска страна това не се е случило, няма как да стане и у нас. Ако този въпрос някога стане актуален, той ще се обсъжда по установените правила.
Иначе от експертна гледна точка такава идея е крачка в добра посока. Знам, че доста от общините ще реагират негативно, но положителното е, че се прави се опит със законови регламенти да се регулира един реално съществуващ процес – как държавата да подкрепя общини, изпаднали в тежка финансова ситуация по субективни или обективни причини. Затова не разбирам медийните реакции, които бяха критични към Министерството на финансите и в които се твърдеше, че то се готвело да харчи публичен ресурс за неблагоразумни общини.
