"Подстрижката" на възнагражденията на ръководството на БНБ, изглежда, е първостепенна политическа задача за част от депутатите. Народните представители от гражданската квота на Реформаторския блок Петър Славов, Мартин Димитров, Вили Лилков и Радан Кънев от ДСБ през седмицата за пореден път озвучиха общественото пространство с темата за възнагражденията на ръководството на Централната банка. Повод за това стана предоставената им от БНБ подробна информация за възнагражденията, които са получавали членовете на управителния й съвет в периода януари 2014-а – юни 2015-а. Депутатите я получиха, след като Върховният административен съд удовлетвори иска им да получат достъп до такава информация. Става дума за възнагражденията на управителя Иван Искров, на подуправителите Димитър Костов, Калин Христов и Цветан Гунев като шеф на надзора до 21 януари 2015-а и на членовете на управителния съвет Стати Статев, Боряна Пенчева , Пенка Кратунова – до 13 юни 2014-а, и наследилата я Лена Русинова.
Веднага ще напомним, че още на 18 септември 2015-а БНБ пусна специално прессъобщение, в което оповести възнагражденията на гуверньора и на подуправителите през последната година на управлението на Иван Искров. Два месеца по-рано такава информация бе дадена и за членовете на сегашното ръководство на БНБ. Това обаче не удовлетвори напористите народни представители, защото те искаха да видят и бонусите, получавани от членовете на ръководството на Централната банка. А също и как са се променяли основните им възнаграждения и въпросните бонуси през 2014-а и 2015-а. Е, след решението на Върховния административен съд и това се случи.
От предоставената информация се вижда, че разпространяваните преди две години слухове за това, че гуверньорът получава по 40-50 хил. лв. на месец, са си били чиста проба спекулация. Всъщност в периода януари-юни 2014-а Искров е получавал по 19 070.83 лв. на месец, от които 12 870.5 лв. под формата на основна заплата и 6200.33 лв. като допълнителни възнаграждения. За второто полугодие на 2014-а основната заплата на Искров е била 12 901.17 лв. на месец и по 4094 лв. допълнителни възнаграждения.
Подуправителите Димитър Костов и Калин Христов са вземали по 17 199.17 лв. на месец през първото полугодие. От тях основната заплата е била 11 747.5 лв., а допълнителните възнаграждения – 5451.67 лв. През второто полугодие на 2014-а месечното възнаграждение на всеки от двамата е 15 367 лева. Основната заплата логично остава непроменена, а допълнителното възнаграждение пада до 3589.25 лева. Подуправителят Цветан Гунев е получавал през първото полугодие на 2014-а по 17 080 лв., от които 11 628.33 са основна заплата и 5451.67 – допълнително възнаграждение. През второто полугодие, през което на практика той бе принуден да излезе в отпуска заради обвинението, което му бе отправено, възнаграждението му пада до 6754.5 лв. на месец – 3219.42 лв. основно и 3535.08 лв. допълнително възнаграждение.
Точно за допълнителните възнаграждения се хванаха депутатите, като обърнаха внимание, че те са почти още 50% над основната заплата. И то в периода, когато Корпоративна банка е гръмнала. Петър Славов попита защо по времето, когато КТБ потъва, ръководството на БНБ е вземало такива бонуси. Депутатът явно не знае, че въпросните допълнителни възнаграждения или т. нар. ДМС-та нямат нищо общо с бонусите за добре свършена работа. Те са част от общото трудово възнаграждение, определено в договорите за управление, които подписват управителят и подуправителите. Факт е, че дори Гунев по време на дългия си отпуск си е получавал суми по тази линия.
Тези недоволства на депутатите си имат свои основания. Те за пореден път обявиха, че ще се опитат да лимитират заплатите на ръководството на БНБ, като ги обвържат с тази на председателя на Народното събрание. По правило на тази тема най-активен бе Мартин Димитров. "Не приемаме членовете на ръководството на БНБ да вземат седем пъти повече от премиера. Затова пак ще внесем законопроект за таван на заплатите на ръководството на БНБ и ще ги обвържем с възнаграждението на председателя на Народното събрание", заяви Димитров. Тук обаче стигаме до детайлите. Народният представител може би не знае или не му изнася да си спомни, че все пак БНБ и всичко свързано с нея, в това число и възнагражденията на мениджмънта се подчинява преди всичко на устава на ЕЦБ. И на правилата за работа на Европейската система на централните банки, част от която е БНБ. А този устав на ЕЦБ е неразделна част от договора за функциониране на Европейския съюз. В него се гарантира пълната независимост на националните банки на държавите от съюза от останалите видове власти. Принципите, по които се регламентира тази независимост, явно трябва да бъдат описани и разяснени, защото някои депутати са яхнали популизма и грубо заблуждават обществото.
Освен това в Закона за БНБ са записани ясни правила за определяне на възнагражденията на ръководството на БНБ и те са свързани със средните възнаграждения в банковата система. Ако се приеме логиката на четиримата депутати – примерно заплатата на главния прокурор трябва да се формира на базата на средното възнаграждение в адвокатските кантори. Само че депутатите забравят, че работещите в БНБ не са държавни служители. Освен това БНБ се самоиздържа, че вкарва и пари в бюджета от превишението на приходите над разходите. Докато прокуратурата лежи на гърба на данъкоплатците и получава субсидии. Освен другото заплатата на работещите в БНБ е тясно обвързана с тази на ръководството й и ако възнагражденията на шефовете на Централната банка бъдат драстично намалени, заплатите на служителите й ще паднат до ниво, до което БНБ няма да може да задържи нито един читав експерт. А поставянето на Централната банка в подобна ситуация е нарушаване на Устава на ЕЦБ и на договора за функциониране на ЕС. С други думи, разговорът за лимитирането на заплатите на членовете на УС на БНБ е необоснована политическа намеса в нейната дейност.
