Петър Драмов
УниКредит Булбанк АД
Срещата на управителния съвет на ЕЦБ е насрочена за 10 март – всички очакват, че със сигурност основната лихва в еврозоната ще се понижи с нови 10 базисни точки – до минус 0.4%, а също, че ще се разширят обхватът и размерът на финансовите улеснения, предоставяни на банковата система.
Данните за очакваната инфлация в еврозоната са по-лоши от очакваното – да забави темпото до нулеви стойности, но не чак да премине на червена територия. Това означава, че инфлацията се трансформира в дефлация и цените вместо да се повишат или задържат на сегашните си нива, ще се понижат. Това вече е кошмар – и за банкерите, и за индустриалците. Защото е сериозна предпоставка не само за застой, но и за свиване на икономическата активност в Европа.
Седмица по-късно е предвидено да се проведе срещата на шефовете на ФЕД, на която със сигурност няма да се реши основната лихва в САЩ да бъде променена. Тя вече беше вдигната в края на предишната година – факт, който все още възбужда много дискусии доколко навременна е била тази мярка. Ефективната овърнайт лихва в момента е 0.36% на годишна база срещу 0.14%, колкото беше до началото на декември 2015 година.
В Токио пък обмислят нови парични стимули за банките си и това беше основната причина Япония да се окаже първата страна от Г-7, продала 10-годишна държавна облигационна емисия при отрицателна за инвеститорите доходност.
По-слабото от очакваното представяне на китайския бизнес даде основание на централната банка на Поднебесната империя да инжектира 100 млрд. долара в дългосрочни финансови инструменти на междубанковия пазар.
От казаното дотук става ясно, че Баба Марта развързва торбите с пари на централните банки на водещите икономики. И тези пари, при това суперевтини, ще продължат да заливат финансовите пазари. Това е основната причина цените както на акциите, така и на държавните ценни книжа да растат. Немският фондов индекс DAX добави нови 200 пункта, което осигурява 2% печалба, при това само за първите дни на тази седмица. Немските 10-годишни облигации пък поскъпнаха с 40 евроцента само в първия ден от седмицата.
Златото – и жълтото, и черното (петролът), също поскъпнаха съответно с 4.5 и с 2 процента.
С парите на Баба Марта инвеститорите и дилърите накупиха всичко, което им попадна в полезрението, в това число и българските еврооблигационни емисии, търгувани на международните финансови пазари. Четирите ни най-активно търгувани книжа с падежи през 2035 г., 2027 г., 2024 г. и 2022 г. поскъпнаха съответно със 70, 30, 20 и 10 евроцента само в рамките на първите два работни дни на тази седмица. По-високите им цени понижиха доходността им с 6 базисни пункта за най-дългосрочната емисия – до 3.86% годишна доходност и с по 3 базисни пункта за 2027 г. и 2024 г. – до съответно 2.8% и 2.42% на годишна база и с 2 пункта на най-краткосрочната до 1.66% годишна възвръщаемост.
Вътрешният ни междубанков вторичен пазар на ДЦК все още не се е събудил от зимния сън. Сделки на пазара липсваха и най-вероятното обяснение е, че Министерството на финансите няма да емитира книжа на вътрешния пазар през този месец. А ще се въздържи, защото пази силите на първичните ни дилъри, за да купуват от емисиите, които, както споменах преди време, ще пусне в обращение след средата на месеца на международните финансови пазари. Тогава ще са отминали и вълненията на пазарите покрай интригата с решенията на ЕЦБ и ФЕД. Очакваната сума е 2 млрд. евро, а емисиите ще са със срочност над 10 години. А защо да не се преотворят и съществуващите в момента с падежи 2027 и 2035 година?
