Берлин е склонен да направи отстъпки по изискванията за реформиране на гръцката пенсионна система, коментира източник, пожелал анонимност и запознат с германската позиция. Доскоро германското правителство настояваше за орязване на пенсиите, но сега то би се задоволило и с комбинация от мерки, които да гарантират стабилността на системата. Алтернативите, предложени от гръцкия премиер Алексис Ципрас, включват задължително увеличение на отчисленията на "белите якички", на работодателите и на фермерите – предложения, предизвикали бурните протести и блокирането на българо-гръцката граница през последния почти месец и половина.
Поредната полемика по гръцкия казус възникна покрай зациклилите проверки на изпълнението на програмата, съпътстваща последния пакет от кредити за южната ни съседка. Те са в размер на 86 млрд. евро. Официалните кредитори от финансовите министерства от еврозоната, от Европейската централна банка, от Европейската комисия и от МВФ не успяха да се споразумеят на 29 февруари по какъв точно начин Гърция ще постигне първичен бюджетен излишък (преди плащането на лихви по заемите) от 3.5% от БВП. Фондът оценява далеч по-песимистично състоянието на гръцката икономика, отколкото европейските си партньори и се съмнява, че предложенията на гръцкия премиер Алексис Ципрас за реформиране на пенсионната система ще я стабилизират. Ден по-рано, на 28 февруари, друга среща във Франкфурт между официалните представители на институциите, кредитиращи Гърция, приключи без съгласие за мерките за разходите, данъците и пенсиите на южната ни съседка.
На практика преговорите са блокирани по три линии. Едната е отказът на Ципрас да приеме допълнителни пенсионни намаления. Другата – отказът на Европа да направи по-големи облекчения на дълговото бреме на Атина и по този начин да улесни постигането на стабилни публични финанси на страната. Третата – искането на някои страни членки на еврозоната и МВФ да участва в последната спасителна програма за Гърция.
В телевизионно интервю на 1 март Ципрас призова МВФ да погледне реалистично на положението. Той подкани кредиторите да постигнат консенсус помежду си по проверките за изпълнението на програмата, съпътстваща пакета от заеми за страната му. Ципрас очаква шефовете на мисията на кредитните институции да се върнат в Атина след срещата на финансовите министри от еврозоната през идната седмица.
Гръцката икономика се е свила с 0.3% през миналата година (по оценка на статистическата служба на страната) и се очаква нов спад с 0.7% през тази година. Стурнарас предупреди, че всяко забавяне на крайното решение за отпускане на следващия кредитен транш влошава перспективите за икономическо възстановяване. То ще ограничи и ликвидността на банковата система, и способността на южната ни съседка да обслужва плащанията си, които започват в края на март.
Междувременно Гърция предупреди, че е изправена пред хуманитарна катастрофа, след като и съседна Македония ограничи пропускането на емигранти през границата си. По данни на агенцията за бежанците към ООН над 120 хил. души са влезли в Гърция през първите два месеца на годината. Бежанската криза може да отнеме 0.4% от гръцкия БВП през 2016-а, по сметки на председателя на Гръцката централна банка Янис Стурнарас.
На 2 март Брюксел предложи да се отпусне помощ в размер на 700 млн. евро на Гърция и на други гранични държави от Европейския съюз, изнемогващи от наплива на емигранти. Според новия план на ЕК средствата ще бъдат изразходвани през следващите три години, включително 300 млн. евро от тях – през 2016-а, за осигуряване на храна, вода, подслон и основни санитарни материали на бежанците.
