Част от младите фермери са успели да усвоят повечето от евросубсидиите за предишния програмен период, но в изпълнението на програмата има и сериозни недостатъци. Така например бюджетът по мярка 112 – „Създаване на стопанства на млади фермери“ по Програмата за развитие на селските райони (2007-2013 г.) за подпомагане обаче е бил недостатъчен. А процедурите били от сложни по-сложни. Това са изводите, които прави Сметната палата, която е одитирала изпълнението на програмата в периода от 2008-а до средата на 2014 година.
Експертите са проверили дали извършеното по тази мярка е било ефективно. Отговорът според тях е особено важен, тъй като един от основните проблеми в агросектора е неблагоприятната възрастова структура на земеделските стопани и ниското им образователно ниво.
През 2013-а броят на заетите в земеделието до 35-годишна възраст е 52 417 човека. Анализът показва, че той намалява прогресивно – през 2010-а например в сектора са се трудили 71 638 души. Тези числа са показателни за неефективността на заложените мерки и механизми, категорични са държавните одитори.
Мярката „Създаване на стопанства на млади фермери“ е подчинена на общите цели, заложени в Националния стратегически план за развитие на селските райони 2007-2009-а и на регламентите на Европейския съюз. Мярката е със засилен социален аспект – за намаляване на миграцията на младите хора от селските райони. Въпреки всичко ревизорите от Сметната палата смятат, че има потенциал за подобряване на управлението на тези процеси, ако се преодолеят посочените от тях „основни слабости“.
На първо място, одиторите акцентират на
недостатъчния бюджет
Според тях още планирането на по-малък от необходимия за мярката (112) бюджет е създало пречка на постигането на основната й цел – както вече бе казано – да увеличи броя на младите хора в земеделието и да ограничи миграцията им освен извън малките населени места, така и извън страната.
От януари 2008 до юни 2014-а три пъти са приемани проекти по тази мярка. Подадените са били 9590, но от тях са одобрени едва 63 на сто (6031). Основната причина за този висок "брак" според експертите е недостатъчният бюджет за 2013-а – формиран е сериозен недостиг на финансирането по програмата (близо 85%) и на практика така е предрешено нейното неизпълнение. Да не говорим, че след второ плащане приключените проекти по тази мярката са едва 3371.
Втората причина, поради която резултатите от проверката са, меко казано, негативни, е наличието на
висока административна тежест
Това се констатира в доклада на Сметната палата. Сложните процедури, липсата на планомерно определени периоди за прием на заявления за финансиране до 2012-а и честите изменения в условията за допустимост на кандидатите създават допълнителна административна тежест и изместват фокуса от изпълнение на целите на мярката към спазване на процедурите, категорични са одиторите.
Предявяват се сложни изисквания към бизнес плановете, документацията за кандидатстване е значителна по обем. Всичко това пречи на ефективния избор и на изпълнението на проектите.
Освен това през 2010-а и 2011-а не е откривана процедура за прием на проекти по мярката. Поради слабости в организацията на работата в областните дирекции на Държавен фонд „Земеделие“ – Разплащателна агенция, и заради липса на административен капацитет не са спазвани и регламентираните срокове за одобряване на заявленията за подпомагане на кандидатите. С въвеждане на децентрализирана процедура срокът за одобряване на проектите е намален от 7-10 месеца на 4-6 месеца.
Друга причина за негативните оценки на одиторите е
неравнопоставеността на кандидатите
Критериите за приемането им за финансиране по мярката са променяни съществено за периода от 2007-а до 2013-а, но това противоречи на принципите за равнопоставено третиране на бенефициентите. Критериите, по които се работи, са създали условия за концентрация на средства в отделни сектори и райони на страната и за отклонение от целите на мярката, сочи анализът на експертите.
Например, при третата процедура в 1104 предложения е заявено отглеждане на калифорнийски червеи, което е около 41 на сто от подадените тогава 2678 заявления. Сключени са 254 договора за тяхното отглеждане – 63 на сто от общо сключените 404 договора. Подпомагането на подобна дейност обаче е неподходящо, тъй като тя не присъства в Договора за създаване на Европейската общност и не може да бъде смятана за същинска селскостопанска дейност. Въпреки това през този период са сключени 2252 договора именно за отглеждането на калифорнийски червеи.
Странно защо приоритетни за страната ни сектори като зеленчукопроизводството и овощарството не са определени като приоритетни за насърчаване по тази мярката. А одиторите са установили редица трудности, с които се сблъскват бенефициентите, заявили отглеждане на плодове и зеленчуци. Те им пречат да продължат производството на заявената култура и изводът им е, че не са ясно регламентирани начинът за приемане и одобрение на проекти. Липсват също ред и процедура за даване на приоритет.
Одиторите са установили, че практиката в Разплащателната агенция за дерегистриране на дълг на бенефициенти и възстановяване на суми по проекти с еднотипни казуси е доста разнородна. Различно е била тълкувана нормативната уредба от Министерството на земеделието и храните и Разплащателната агенция по отношение на жалба на бенефициент при неподадена в срок заявка за второ плащане. Именно такива примери са дали основание на проверяващите да направят такива заключения.
Един от основните проблеми, които се посочват в доклада, е
ниското качество на нормативните актове
През одитирания период са извършвани чести промени в нормативната уредба, част от които не са пряко обвързани с изпълнението на изискванията на Европейския съюз и с икономическата конюнктура. Те по-скоро са увеличили административната тежест за Държавен фонд „Земеделие“ и за бенефициентите. Значителният брой нормативни актуализации са оказали негативно влияние върху изпълнението на мярката, категорични са проверяващите. Те нееднозначно посочват, че е необходим нов подход за замяна на сложните процедури с по-гъвкави механизми.
Освен това експертите са открили и правно-техническа грешка в Наредбата за изменение на Наредбата за прилагане на мярката, която е влязла в сила от 27 декември 2008-а, и която не е била отстранена чак до август 2012-а, въпреки че наредбата е променяна три пъти за този период. Бенефициентите не са били уведомени и в тази връзка са открити значителен брой нередности, установени са пропуснати ползи за част от бенефициентите, постановени са съдебни решения, за което Държавен фонд „Земеделие“ – Разплащателна агенция ще трябва да възстановява сериозни средства.
Бавно са регистрирани и нередностите по проектите, констатират одиторите. Тези случаи са свързани най-вече с неподадена заявка за второ плащане; липса на инвестиция в размер най-малко на левовата равностойност на 3000 евро, неувеличение на земеделското стопанство със заложения размер икономически единици в бизнес плана и договора. Най-висок е броят на неподадените в срок заявки за второ плащане – 280 или около 65 на сто от всички заведени нередности. Установено е, че завеждането на нередности за 12 проекта е забавено с две години след подаване на сигнал за съмнение за нередност, поради забавяния в процеса на събиране на доказателства и разкриването им.
При одита са изследвани практиките при прилагане на мерки за млади фермери на седем държави членки и са извършени анкетни проучвания след четири групи: бенефициенти, отхвърлени кандидати, неправителствени организации и целева група младежи (студенти). Резултатите от анкетите са описани в приложения към доклада и могат да послужат при вземане на управленски и законодателни решения.
Отделно каре в средата на текста
Политиката за развитие на селските райони е ключова в Общата селскостопанска политика на Европейския съюз. Повече от половината от населението на Европейския съюз живее в селски райони, които обхващат 90 на сто от територията на общността. Делът на разходите по Общата селскостопанска политика в бюджета на Европейския съюз е почти 50 на сто, което заедно с големия брой хора, живеещи и работещи в обширната територия на селските райони, я прави една от най-важните политики на Съюза. За България 231 общини от общо 264 са категоризирани като селски, като представляват 81 на сто от територията и 42 на сто от населението на страната. Мерките за реализиране на тази политика се финансират със средства от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, като те се допълват със средства от бюджета на Република България.
А дали сегашните „пробиви“ в програмата за младите фермери и препоръките на държавния одитор скоро ще бъдат взети под внимание, а слабостите отстранени, по всяка вероятност ще научим след резултата от следващата проверка.
