След мъчителната агония с "Южен поток", авантюрата "Турски поток" и изключително спорното разширение на "Северен поток" Русия започва нова газова игра. Съвсем неотдавна в Рим председателят на "Газпром" Алексей Милер, главният изпълнителен директор на италианската компания Edison Марк Бенаюн и главният изпълнителен директор на гръцката DEPA Теодорис Кицакос подписаха меморандум за взаимно разбирателство за доставките на природен газ от Русия по дъното на Черно море през трети страни до Гърция, а оттам за Италия.
"Развитието на вътрешноевропейските газотранспортни мощности е важен фактор за повишаване на сигурността на снабдяването със синьо гориво за потребителите на Стария континент", заяви за кой ли пореден път Алексей Милер. Бенаюн пък добави: "Новият маршрут за доставки, реализацията на който ще се осъществи при пълно съблюдаване на законодателството на ЕС, ще увеличи сигурността на газовите доставки за Италия, а също така ще утвърди нейната роля на най-голям разпределителен център в Южна Европа, както е записано в Националната енергийна стратегия на страната."
На теория Русия използва отдавна известния проект ITGI – тръба, планирана като част от Южния газов коридор за пренос на гориво през Турция и Гърция към Италия. Връзката с Апенините ще се осъществява чрез газопровода "Посейдон", който ще минава по дъното на Йонийско море. Как обаче ще стигне руското синьо гориво до Гърция? Реално алтернативата е или през България, или през Турция. С Анкара нещата не вървят. При крайно изострените напоследък отношения между двете страни, тези дни се появи още един повод за взаимни претенции. Ценовият конфликт между "Газпром" и частните вносители на газ в Турция доведе дотам, че руснаците вече започнаха да ограничават доставките си. Позовавайки се на данни от българския оператор "Булгартрансгаз", вестник "Коммерсантъ" написа, че от началото на февруари количествата по балканската тръба към южната ни съседка са паднали с 23% в сравнение с предишната година.
Газ от Русия в Турция внасят шест частни фирми – Enerco Enerji, Bosphorus gaz, Avrasya gaz, Shell, Bati Hatti и Kibar Enerji, чиито общи обеми са около 10 млрд. куб. м годишно. За 2015-а "Газпром" им беше предоставил отстъпка от 10.25%, но сега я отмени, тъй като цената на синьото гориво падна значително. За януарските доставки турските фирми е трябвало да платят по повишените тарифи, но към 21 февруари, когато е изтекъл срокът за плащане, се оказало, че те са превели пари на старите цени. Аргументите им били, че вече са сключили годишни договори със своите потребители на старата цена, като там са калкулирали и отстъпката.
В "Газпром" са убедени, че частните турски вносители са уязвими, тъй като за тях е почти невъзможно да намерят алтернативен източник на руското гориво и вероятно ще бъдат принудени да направят отстъпки, изтъкват анализатори. В дългосрочен аспект обаче твърдият подход на контролиран от Кремъл монопол може да доведе до отслабване на руските позиции, както това вече се случи на пазарите в Украйна и прибалтийските републики.
В тази ситуация България изглежда далеч по-добрата алтернатива за изграждането на подводно трасе. Погледнато от икономическа гледна точка, за строителството на подводната част от газопровода "Южен поток" бяха купени 680 хил. т тръби, които струват около 1 млрд. евро. Всички те отлежават в няколко наши пристанища и са напълно достатъчни за цялостното прокарване на първата тръба от проекта ITGI – "Посейдон", а частично и за втората. Не бива да се забравя също така, че документално проектът у нас бе напреднал доста, т. е. сега строителство може да започне във всеки един момент. Нещо повече, българското правителство неведнъж демонстрира, че подкрепя проекта и ще продължи работата по него, докато официално не получи уведомление от "Газпром" за спирането му.
Експертът от Vygon Consulting Мария Белова смята, че е възможно "Посейдон" да има две отклонения – едно през България и друго през Турция. Но директорът на East European Gas Analysis Михаил Корчемкин е на друго мнение и се съмнява, че такъв проект изобщо ще бъде реализиран. Становището му е, че "Газпром" няма пари за подобно строителство, а западните доставчици се въздържат да сключват споразумения с руската компания заради заплахата от санкции. Иначе подписването на подобен меморандум "ще позволи на Edison и DEPA да получат отстъпки за руския газ, а подизпълнителите ще могат да продължат работата по инфраструктурата на южния газов коридор, която води до брега на Черно море и бе замразена след спирането на "Южен поток" и Турски поток", отбелязва Корчемкин.
Сходна е позицията и на Илиян Василев. "Каквото и да е договорено в Рим, то има нулева стойност без съответното споразумение за газова тръба, влизаща от Турция или България. И двата маршрута обаче са отвъд решението на всяко правителство, тъй като топката е в полето на ЕС. Защо "Газпром" прави това шоу още веднъж? Краткият отговор е: че времето за решение за "Северен поток" се изчерпва и няма други възможности. Освен да се окаже натиск на София и Анкара да спомогнат за енергийните планове на "Газпром" за Европа, основната цел на Москва е да се осигури подкрепата на гръцкото и италианското правителства. Премиерът на Италия Матео Ренци беше един от най-големите противници на "Северен поток", а сега Рим си има собствена играчка, с която да се занимава. Доколко може да се има доверие на този ход на Русия е друг въпрос, но Милер това не го интересува", твърди Василев.
Колко загуби "Газпром" от черноморските проекти?
По оценки на East European Gas Analysis общите разходи за строителството на "Южен поток" на територията на Русия са 13 млрд. евро, а ако към тях се прибавят и подготвителните работи в Европа, сумата достига 17-20 млрд. евро. След отказа да реализира проекта "Газпром" плати още 56 млрд. рубли (около 1 млрд. долара) на европейските си партньори Eni, Wintershall и EdF за общо 50% дялове в компанията оператор на подводната част от трасето South Stream Transport. Към това трябва да се прибави и фактът, че през декември 2015-а италианският подизпълнител Saipem, който щеше да изгражда подводната част на газопровода, подаде иск към "Газпром" за 759 млн. евро за вече извършените от него дейности.
