Тази седмица и добрите новини не идват сами. Първата е, че гръцките фермери вдигнаха блокадата. Дължим я изцяло на премиера Бойко Борисов, който заплаши гърците, че ще се намеси лично.
Не е известно какво той е имал предвид, нито какво са си представили комшиите. Вероятно са го видели в мислите си като спартанския цар Леонид, блокирал прохода Термопили под носа на вбесения персиец Ксеркс.
Но без никакви 300 верни привърженици. Напротив – Борисов сам, по кимоно, препасал черен колан, не позволяващ и пиле да прехвръкне през границата. Направо косата да ти настръхне.
Факт е обаче, че след заплахата гръцките фермери отпрашиха с пълна газ с тракторите си.
Втората добра новина е пряко свързана с отворените вече, благодарение на премиера, граници. Целият свят, а най-вече "Факултета", "Филиповци", "Татарли", "Христо Ботев", "Столипиново" и стотиците ромски квартали в страната са вперили поглед с надежда и любов към майка Индия. Както стана известно, индийското правителство е готово да признае ромите за част от индийския народ.
Външният министър на страната Сушма Сварадж бил им рекъл: "Вие сте синове на Индия, които сте мигрирали и живели в трудни условия в чужди краища в продължение на много векове, но въпреки това сте поддържали вашата индийска идентичност". И е готов да отвори вратите на Индия, за да се върнат блудните й синове и дъщери.
Аз лично съм много благодарен на министър Сушма Сварадж, тъй като съм един от неинтегрираните в ромско-индийската диаспора българин. От години живея в близост до "Татарли" и съм свидетел, че от страна на ромите няма кой знае какъв интерес за интеграция и държат на своята идентичност. Но в обратната посока има – срещу моя блок живее голяма фамилия, родена от любовта на българка с ром.
Според мен да си индиец, макар и новопризнат, има своите преимущества. Всеки ром ще се гордее, че родината му е член на икономическата група БРИКС (Brazil, Russia, India, China, South Africa). А ползата за нас ще е, че кражбите на релси, кабели, проводници ще секнат.
Освен това в Индия е топло. И няма да се налага да секат парковите гори, както сега брезите в "Западен парк" например, за да се греят.
И още нещо – ако циганите върнат идентичността си, никой вече няма да се чуди какво има предвид изразът "едно малко ромче". Кубинският ром ще се завърне триумфално.
Все още ми е трудно да си представя, че в детството ми потомци на Махатма Ганди са ме пердашили, за да ми вземат стотинките, но постепенно ще свикна. Няма как да се изградиш като последователен пацифист и борец за човешки права, без да изядеш някой и друг шамар.
Аз вече съм на половина път, изминат от Махатма: простих на онази болногледачка от Велинград, приличаща на Индира Ганди, която вместо да гледа тъста и тъщата, избяга още на втория ден, опразвайки хладилника, дори и половината съдържание на опаковка "Ариел". Казах си, че щом е посегнала на препарата, значи има надежда.
Тъй че сега очаквам придвижване на големи групи новопризнати индийци през отворените граници. След като Париж, Прага, Осло и други европейски градове не ги пожелаха и взеха да ги връщат тук, може би за тях пътят е в обратна посока – към древната им родина.
Въпросът е какво ще правим ние – всички останали на този терен. Нас няма кой да ни припознае и никой не ни ще – нито Европейската комисия, нито Шенген. Как ще се оправяме сами, един Господ знае.
