Членовете на Висшия съдебен съвет (ВСС) поискаха в Закона за съдебната власт изрично да се запише, че те ще могат да продължат да упражняват правомощията си до избирането на нов състав на съвета, независимо кога ще се случи това. Иначе казано – и след изтичането на записания в конституцията на държавата петгодишен мандат.
Това се случи във вторник (1 март) по време на извънредното заседание на ВСС за обсъждане на предстоящите промени в устройствения закон на съдебната власт.
Мотив за това неочаквано щение беше срамната ситуация около Инспектората на ВСС: след като два парламента не успяха да изберат нов главен инспектор на мястото на бившия главен инспектор на ИВСС Анна Караиванова, тя хем беше на работа, хем беше с изтекъл мандат и не можеше да представлява съвета. Така се изтърколиха почти две години, докато депутатите най-сетне избраха новия инспектор Теодора Точкова.
Предложението на ВСС обаче накара правосъдния министър Екатерина Захариева и бившия конституционен съдия Благовест Пунев, който сега ръководи Съвета за реформа, буквално да подскочат на столовете си. И с цялата възможна дипломатичност, която ситуацията допуска, да подскажат на съдебните кадровици, че идеята им е "на ръба на конституцията".
Това предложение на ВСС не мина през Министерския съвет и няма да бъде внесено от Народното събрание, поне не е и от МС. Но там като нищо може и да го приемат – разбира се, само и единствено "за благото на народа". И за да предпазят съдебната система от евентуален хаос, ако се стигне дотам да не бъде избран овреме нов състав на ВСС.
Всъщност, в конституцията беше изрично записано, че сегашният ВСС си доизкара мандата докрай – той има почти още две години пред себе си. А законът уточнява, че изборът на нови членове на най-висшия кадрови орган в системата трябва да започне месеци, че и половин година преди изтичането на този мандат. Така че няма видима причина да се иска да бъде записано в закона това своеобразно "удължаване при нужда" на мандата на ВСС. Точно заради своята неочакваност обаче то събра множество въпроси, предизвика, меко казано, бурна реакция в медиите и събуди съмнения, че не се е появило случайно.
Според новата конституция, а и според заложените промени в ЗСВ парламентът ще трябва да избере своите 11 членове в следващия Висш съдебен съвет с мнозинство от две трети. А съдиите, прокурорите и следователите ще избират своите представители на общи събрания, които вече няма да са "делегатски" – т.е. всеки лично ще може да предложи, а и да гласува за кандидата, когото харесва.
Ясно е, че при "избора" на парламентарната квота за следващия ВСС не се очакват проблеми, въпреки изискването за квалифицирано мнозинство. Бройката на новите членове просто ще бъде спазарена и "разпределена" между партиите – така, както очевадно се случи при гласуването на новите членове на ИВСС преди броени дни. Проблемът на политиците е в избора на магистратската квота във ВСС, върху която далеч по-трудно ще могат да осъществяват контрол.
Точно заради това възможността да се "удължава" мандатът на ВСС събуди съмнения, че ако изборът на магистратите се окаже "неподходящ" до неприемливост, благодарение на този текст в закона следващият ВСС лесно може да бъде бламиран – просто новият съвет няма да бъде конституиран. Политиците могат да разиграят театрото, което играха и след оттеглянето на Анна Караиванова от ръководния пост в ИВСС – може да се случи и две, че и три години изобщо да не стигнат до избор на "своите" в следващия съдебен съвет. И нов ВСС просто няма да има. При това за неопределено време.
Това бе все пак само една хипотеза, която за мнозина даже може да граничи с параноичност. Но пък напълно се вписва в политическите нрави у нас.
А дали идеята все пак ще бъде реанимирана в Народното събрание, ще разберем съвсем скоро – до 7 март проектът ще бъде внесен в НС. Според сроковете в преходните и заключителните разпоредби на конституцията законът трябва да бъде приет до 21 март.
