Шефът на Борда за финансова стабилност (БФС) – Марк Карни, уведоми с писмо финансовите министри от Г-20, че международният регулатор ще започне да проучва дали растящият брой иновации във финансовите технологии не създават риск за финансовата система. Той направи това по време на срещата им на 26 и 27 февруари. Карни обеща да разкрие подробности по проверките през март.
Вниманието на надзорника бе привлечено най-вече от вманиячаването на финансовите компании по технологията, която използват за създаването на виртуалната валута Bitcoin – blockchain (бел. ред – "блок от вериги"). В резюме тя представлява цифров регистър със споделена база данни, в който всяка страна по дадена сделка може да завежда транзакциите си и да има достъп чрез специален криптографски ключ. Това увлечение на финансистите първо постави нащрек регулаторите по света, а напоследък очевидно и БФС.
Веднага след като приключи работата по надзора върху "прекалено големите, за да фалират" банки, Карни обеща да насочи усилията си към мениджърите на активи, към сенчестите банкови услуги, застрахователите и клиринговите къщи. Както и да проучи дали няма да има нежелателни последствия от следкризисното свърхрегулиране на банковия бранш – ангажимент, посрещнат с радост от банките.
Оригинален поглед върху революцията във финансовите технологии предлага коментаторът на "Файненшъл таймс" Джон Дайзърд. Той посочва, че след продължилата повече от пет години битка с последствията от започналата през 2008-а в САЩ световна финансова криза банковата върхушка най-накрая е намерила изход във финансовите технологии. Което означава, че когато след някой и друг ден отидете в банка, вие вероятно ще сте единственият с вратовръзка. И че Уолстрийт се надява по този начин да пренасочи обществената ненавист към технологиите.
Предпоставката за революцията в иновациите във финансовия бранш, според Дайзърд, е, че обществеността в Щатите възприема Уолстрийт и Силициевата долина като непонятно вълшебство. Уолстрийт е злата вещица на Изтока, а технологиите – добрата фея на Запада. С други думи – смартфонът е приятел, а "Голдмън Сакс" – враг.
На практика финансовите изобретения като начин за преодоляване на препятствия не са измислени в наши дни. Уолстрийт с успех ги прилага още през последните две десетилетия на миналия век, когато Блайт Мастърс – бивш банкер от "Джей Пи Моргън", и екипът й създават модерните кредитни деривативи CDS, посочени като главен виновник за избухналата през 2008-а световна финансова криза. Госпожа Мастърс се е вманиачила по технологията blockchain и се опитва чрез нея да понижи разходите за обработка на банковите операции. Единствената разлика в двата примера е, че в първия става въпрос за финансова гимнастика, а във втория – за технологична. Общото е, че сред вдъхновителите на госпожа Мастърс и на другите фирми, които работят по въпроса, окуражавани от високопоставени служители от Федералния резерв, е и бившият й работодател "Джей Пи Моргън". А оправданието – свръхконтролът, на който е подложен финансовият сектор.
Според Дайзърд пък работата по прилагането на алгоритмите blockchain са чиста загуба на време и на пари. Защото те са измислени, за да заобикалят чрез предварителни разплащания недоверието на анонимните непознати, които са страни по сделки. Дайзърд не е съгласен и с тезата, че в основата на финансовите трусове от 2008-а са "прекалено големите, за да фалират", финансови институции. И подкрепя твърдението си с големите канадски банки – нито една от тях не е пострадала по време на финансовата криза. Просто защото канадските политици, за разлика от американските, не са се опитали да използват ипотечното кредитиране като начин да възнаградят избирателите си. Заради това канадските кредитори не са се затрупали с лоши заеми, нито са се опитали да прехвърлят загубите към другите финансови играчи чрез сложните финансови инструменти (измислени от госпожа Мастърс).
Очевидно, шефът на Борда за финансова стабилност, който преди да оглави "Бенк ъф Инглънд" е бил председател на "Бенк ъф Канада", много точно се е усъмнил в подозрителната активност на фронта на финансовите технологии като поредната форма за заобикаляне на правилата. И че в най-скоро време регулаторите ще започнат да зазиждат новите вратички в процедурата по контрола. А това потвърждава за пореден път максимата, че надзорниците винаги са поне една крачка след нарушителите.
