На думи и на хартия суверенът на тази държава е народът. Тоест най-висшата власт принадлежи не на Бойко, Бойковица и всичките Бойковчета, а всеки един от средностатистическите българи, включително и изоставените на произвола дядо и баба на село, които имат право на глас.
Напоследък обаче купища държавни чиновници се трепят от сутрин до мрак да ни доказват, че това не е така. Поредният пример дойде от Централната избирателна комисия и едно нейно решение, което Върховният административен съд обяви през седмицата за нищожно.
А ако се чудите какво е общото между ЦИК и суверена – ще го кажем направо: Законът за прякото участие на гражданите в държавната власт и в местното самоуправление. Или простичко казано – референдумите.
Два референдума са на стартовата линия
В момента са приключени и предадени за проверка на валидността на подписите на гражданите две такива подписки.
Едната е на Слави Трифонов и на екипа му – тя е подкрепена от 673 481 българи, които са поискали провеждане на всенародно допитване по шест въпроса: за задължителното гласуване и гласуването по електронен път; за мажоритарен вот; двойно намаляване на броя на депутатите в Народното събрание; намаляване на държавната субсидия на политическите партии и пряк избор на директорите на областните дирекции и на районните управления на МВР. Инициативата на шоумена започна през ноември 2015 г., а подписите бяха внесени в парламента преди дни – на 8 февруари. Според закона, председателят на Народното събрание трябва незабавно да изпрати подписката на Главна дирекция "Гражданска регистрация и административно обслужване" (ГРАО), а там, в рамките на 45 дни, трябва да извършат служебна проверка на достоверността на подписите.
Почти по същото време – пак през ноември 2015 г., подписка за референдум започна и инициативен комитет, оглавен от бизнесмена Веселин Марешки. Тя също вече приключи и е внесена в НС – няколко дни преди тази на Слави Трифонов. Част от въпросите, за които се иска допитване, са твърде близки до тези в подписката на Слави Трифонов. Например пита се дали българите искат да отпадне напълно държавната субсидия за финансиране на политическите партии и коалиции, дали биха подкрепили отпадането на имунитета на народните представители и дали трябва броят на депутатите да бъде сведен до 120 човека. Въпросите в референдума на Марешки обаче включват и съвършено странични от политическото управление на държавата теми: първият въпрос е подкрепяте ли да се въведе регулация на пазара на горива, така че да се гарантират по-ниски цени в бензиностанциите. А вторият – дали хората искат да се премахне ограничението едно лице да може да открие не повече от 4 аптеки на територията на страната, за да стане пазарът по-конкурентен и да се намалят цените в аптеките. Според данните на инициативния комитет за този референдум са се подписали 401 475 българи. И тази подписка в момента чака проверката на подписите.
Освен съвпадението в част от въпросите между двете инициативи има и още общи неща: вероятно голяма част от гражданите, които са им дали подкрепа, са едни и същи. В което няма нищо лошо или незаконно. Обща обаче е и процедурата, по която вървят. А изглежда, че ще са едни и същи и "финтовете" на чиновниците, които могат да се очакват – в името на "голямата" цел на статуквото: допитване до народа да се пропуска само в краен, ама в най-краен случай.
Народна воля в "структуриран вид"
Един от първите препъникамъци в процедурата е проверката на подписите за валидност. Изискването на закона е подписките да бъдат предадени на чиновниците за проверка в "структуриран електронен вид". С прости думи това означава, че всеки един от тези два комитета е трябвало да търси доброволци или да плаща на хора, които да въвеждат в компютърен файл имената, ЕГН-тата и адресите на стотиците хиляди българи, подкрепили техните инициативи. Само и само да се облекчи чиновникът, който ще ги проверява.
Сами можете да си представите каква
убийствено пипкава работа
е това. Но то е по-малката беда. По-лошото е, че това въвеждане може да доведе до грешки, които автоматично ще оставят имената на "сбърканите" граждани в графата с "невалидни подписи".
На всичко отгоре това изискване се оказва и напълно незаконно утежнено от едно решение на Централната избирателна комисия – поне така го е определил Върховният административен съд. Той черно на бяло записа, че ЦИК си е надскочила правомощията, като е поставяла допълнителни условия към подписките на инициативните комитети, каквито не са предвидени в закона.
На 25 февруари тази година – по жалба, подадена от инициативния комитет на Марешки, ВАС обяви за нищожно едно решение на ЦИК от 5 август 2014 г., с което на инициативните комитети бе вменено да си носят подписките в строго определен електронен вид – в таблица от девет колони, в които, освен изискуемата по закон информация: име, ЕГН и адрес на избирателя, трябваше да се въведе и още информация – очевидно за "допълнителна прегледност" и улеснение на чиновника.
Тази прегледност пък вменяваше на комитетите да записват хората под пореден номер, да записват изрично кой-къде се е подписал на хартиената подписка (номер на страницата и реда от стотиците тетрадки, които обикаляха страната). А освен това адресът трябваше да се отбележи и с "номер на локализационна единица" – преведено на човешки език, тази локализационна единица значи да се запише изрично още номера на входа, етажа и апартамента на човека.
Точно това решение ВАС обяви за нищожно. Което значи, че то няма как да се приложи и към вече предадените подписки. И "указанията" на ЦИК просто няма как да важат и да
водят до невалидност на подписите
Да оставим настрани въпроса, че е доста спорно дали ако някой българин е пропуснал да отбележи апартамента или етажа си, неговият подпис може да се брои за невалиден. По-омерзителното в цялата работа е, че на практика никой не може да установи дали тези адреси ще бъдат преброени като пълни, или не. Просто защото няма начин да се провери това.
Справката, която идва от ГРАО след служебната им проверка, съдържа само бройки и имена – Х броя граждани са с валидни подписи, У броя – с невалидни. Обичайно сред най-голямата бройка "отпаднали" българи са точно тези с непълните адреси. Но никой не описва точно кои са те, за да може да се провери. А още по-малко се дава възможност тези адреси да бъдат допълнени от хората, ако те искат това. Вярно, има срок, в който инициативните комитети могат да "поправят" подписките си, но как се поправя нещо, което не знаеш къде точно е сбъркано?
Проблемът за първи път лъсна през 2014 г., когато инициативният комитет на бившия вече служебен премиер Георги Близнашки поиска референдум за електронно, задължително и мажоритарно гласуване. Тогава в подписката имаше 571 612 подписа, а при проверката на ГРАО се оказа, че 108 286 от тях са некоректни. В справката от ГРАО беше описано само, че сред "некоректните" има хора под запрещение, без българско гражданство, непълнолетни или починали. Други над 63 000 българи се оказаха със сгрешени ЕГН-та, а 22 000 – с непълни адреси. И толкова.
През 2014 г. комитетът на Близнашки се опита да оспори пред ВАС отказа на председателя на Народното събрание да им позволи да си поправят подписката, а и да им се предостави конкретна информация къде точно и с какво точно е сбъркано.
Пред съда бяха поставени куп въпроси:
защо само председателят на Народното събрание получава тези справки от ГРАО? Защо не се дава възможност хората да си оправят данните, ако решат да ги потвърдят, каква защита е предвидена за гражданите, ако един непълно анонимен чиновник реши да "бастиса" стотина хиляди подписа за референдум, пък било то и напълно незаконно – след като на практика това няма как да бъде установено от самите хора, които са се подписвали?
До спор по същество обаче така и не се стигна. Първо, защото се оказа, че споровете около референдумите не се решават от ВАС, а от Конституционния съд. Освен това междувременно правителството на Пламен Орешарски падна, съставът на Народното събрание воглаве с председателя му се смени, а и до референдум все пак се стигна – макар и с орязани от първоначалния вариант въпроси.
Само че отношението към "суверена" си остана същата горчива каша. И сега я сърбат следващите ентусиасти…
ТПС
Над 673 хил. българи подкрепиха референдума, иницииран от Слави Трифонов.
