Истински нормотворчески клоунади започват да разиграват някои депутати в Народното събрание, загрижени да не ги забрави публиката. Нещо такова се случи с проекта за изменение на Закона за Комисията за финансов надзор, внесен от Петър Славов и Мартин Димитров. Според предварителните заявления на вносителите техните предложения целели да се определи таван във възнагражденията на членовете на надзорните органи, така че те да бъдат съобразени със заплатата, която получава председателят на Народното събрание. Двамата депутати изразиха недоумение, че три от парламентарните комисии, на които е бил разпределен законопроектът, за да кажат мнението си, не намерили време да го разгледат. Затова се наложило да го внесат в пленарната зала без становища на комисиите. Звучи наистина скандално. Но само докато човек не прочете с какви елементаризми се занимава този законопроект. Още повече че се оказва, че заплатата на председателя на КФН отдавна е регулирана. От няколко години в чл.7, ал.1 на закона, уреждащ дейността на този надзорен орган, е вкаран текст, който гласи: "Председателят на комисията получава основно месечно възнаграждение в размер 90 на сто от възнаграждението на председателя на Народното събрание". А в ал.2 на същия член през 2010-а е записано: "Останалите членове на комисията получават основно месечно възнаграждение в размер 90 на сто от възнаграждението на председателя на комисията". Е, за какво се борят тогава народните представители?!
Оказва се, че с предложението си за промени в Закона за КФН Димитров и Славов искат да вкарат текст, с който да регулират възнагражденията не на членовете, а на служителите на комисията – техните заплати не бивало да са по-високи от 80% от възнаграждението на нейния председател. Ама не са служителите, които вземат такъв род решения – те са експертите, които подготвят мотивацията за вземане на тези решения. Така че тук декларациите на вносителите се разминават с нормотворческите им дела.
Другата новост, предлагана от авторите на промените в Закона за КФН, е Комисията за финансов надзор да приеме методика за определяне на допълнителното възнаграждение на членовете и служителите си, която да е публична.
Депутатите Славов и Димитров са предложили и текстове за промяна на правилата за определяне на възнагражденията на членовете на ДКЕВР и на Комисията за регулиране на съобщенията.
Депутатите приеха на първо четене тези предложения, но по-интересното е друго. При представянето на законопроекта си Димитров и Славов не акцентираха на предложенията в него, а на желанието си да сложат таван на заплатите на ръководството на БНБ. Но по този проблем във въпросния законопроект не е написана и една дума. Вероятно защото само преди месец Народното събрание отхвърли предложението на същите двама депутати за промени в Закона за БНБ – там бяха вкарани текстове, определящи максимуми за възнагражденията на членовете на УС на Централната банка. Тогава вносителите на тези текстове получиха много ясни аргументи защо предложенията им се отхвърлят. Но тогавашното поражение не е охладило ентусиазма на Димитров и Славов, защото сега – при обсъждането на промените в Закона за КФН, те заявиха, че между първо и второ четене в законопроекта могат да бъдат вкарани и допълнително текстове, регулиращи заплатите и в БНБ, и в КЗК, и в СЕМ. Образно казано, след като двамата депутати не са успели да прокарат идеите си за лимитиране на заплатите в БНБ през парадния вход, ще се опитат да ги вкарат през прозореца.
