Несъстоятелността на Корпоративна търговска банка се оплита все повече в сложни съдебни дела. Част от тази паяжина е делото, което Конституционният съд ще гледа по искане на Търговската колегия на Върховния касационен съд. Магистратите от ВКС поискаха да бъдат обявени за противоконституционни приетите през 2015-а от Народното събрание изменения в чл.11 от Закона за банковата несъстоятелност. Те ограничават правото на акционерите и на ръководството на банката с отнет лиценз да участват в производството по обявяването й в несъстоятелност. Съдиите от ВКС, които спряха работата си по делото по несъстоятелност до произнасянето на Конституционния съд, смятат, че тези ограничения противоречат на закрепените в основния закон на държавата права за съдебна защита. Ще напомним, че в чл.122 на конституцията се казва: "Гражданите и юридическите лица имат право на защита във всички стадии на процеса". А свързаният с него чл.117 постановява: "Съдебната власт защитава правата и законните интереси на гражданите, юридическите лица и държавата". Точно тези два текста според ВКС са нарушени с приетите през 2015-а изменения в чл.11 на Закона за банковата несъстоятелност: "Банката, за която се иска откриване на производство по несъстоятелност, се представлява по делото от назначените от Централната банка квестори или от назначените по реда на чл.12, ал.1, т. 2 временни синдици или от упълномощени от тях лица".
Министерският съвет, който с решение на Конституционния съд е конституиран като страна по делото, през седмицата изпрати своето писмено становище по казуса. В него правителствените юристи категорично отричат тезите на ВКС за противоконституционност на текстовете в чл.11 на Закона за банковата несъстоятелност. В мотивите, изложени от тях, най-общо казано се твърди, че при отнемането на банковия лиценз на дружеството, за което се иска несъстоятелност, надзорната институция определя неговите законни представители – това са временните или постоянните му синдици. Поради това именно те, а не акционерите или бившото му ръководство могат да го представляват в съдебните процедури по обявяване в несъстоятелност.
Посочва се също така, че ръководството и акционерите могат да защитят своите права по друг начин – като обжалват самия акт на отнемането на лиценза, но не и след като съдът окончателно е решил да стане факт. Според правителството в самите процедури по несъстоятелност освен синдиците на банката интереси и право да бъдат конституирани като страни имат кредиторите и вложителите на банката. Обръща се внимание на факта, че в това отношение акционерите са с ограничени права, тъй като са на последно място в реда за удовлетворяване. С други думи, те могат да получат пари само след като фалиралата банка погаси напълно всички свои задължения към останалите кредитори. Тук само ще отбележим, че стигне ли се до ситуация, в която акционерите могат да получат пари, това означава, че банката не е била с отрицателен капитал и тогава несъстоятелността й е неправилно постановена. Но това е отделна тема.
Делото по иска на ВКС, което Конституционният съд ще гледа, е от ключово значение не само за казуса КТБ, но и за цялата банкова система, а и за авторитета на БНБ като надзорен орган. Ако искането на ВКС бъде уважено и текстовете на чл.11 от Закона за банковата несъстоятелност бъдат обявени за противоконституционни, това може да обърне целия ход на делото за несъстоятелност на КТБ. То ще бъде върнато от ВКС на Софийския апелативен съд с указание при гледането му да бъдат допуснати и изслушани както бившото ръководство на банката, така и акционерите й. А те на свой ред ще поискат изготвянето на съдебно-счетоводни експертизи за състоянието на банката до затварянето й на 20 юни 2014-а, а след това и до края на периода на квестурата в нея. Целта им ще е да се докаже, че до затварянето си Корпоративна банка е била действащо предприятие и е престанала да бъде такова вследствие на продължителния специален надзор върху нея. Ако тези усилия на акционерите и на бившото ръководство на КТБ се увенчаят с успех, ще настъпи пълен хаос, защото няма правна процедура, която да указва какво следва оттук нататък. Несъстоятелността на банката едва ли ще може, образно казано, да бъде върната назад, но пък правните аргументи на акционерите и на бившото й ръководство да търсят финансово удовлетворение за нанесени от държавата щети ще нараснат неимоверно.
